Гледай на живо

"От дузпа в тъч" с Ради Здравков и Венци Стефанов

Къде са причините за потъването на Аржентина

Къде са причините за потъването на Аржентина

Докато Аржентина потъва тревожно в квалификациите за Мондиал 2018, с лекота забравяме факта, че този отбор достигна три големи финала в последните три години, за да ги загуби до един все с минимална разлика.

Всъщност част от настоящата криза е именно махмурлук от всички тези разминавания с малко. В култура, в която на загубата на финал често се гледа като на по-голямо зло от отпадане в груповата фаза, неуспехите доведоха до тежък удар върху духа на отбора на „гаучите”. Има множество проблеми вътре в Аржентинската футболна асоциация (АФА), но ако „ла албиселесте” бе триумфирала в дузпите срещу Чили в Ню Джърси на 26 юни, нещата можеха да са различни. Селекционерът Херардо Мартино вероятно нямаше да подаде оставка например, за да остави смяната му Едгардо Бауса да бъде хвърлен право в дълбокото.

Колкото и да е добра визитката му на клубно ниво, Бауса никога не бе работил на толкова високо ниво като в квалификациите – по отношение на играчите и в собствения си състав, и в тези на съперниците. Нямаше и време да работи с тях и ги пое в най-лошия възможен момент – с 1/3 от маратонския цикъл, сбит между септември и този вторник. Не е особено изненадващо, че има проблеми, още повече че има някои от доста отдавна.

Може да се дискутира кога Аржентина последно е имала истински убедителен тим. В предните години имаше някои отлични представяния, особено опустошението на САЩ с 4:0 на Копа Америка Сентенарио, ала може би трябва да се върнем десетилетие назад, за да видим докрай стабилен, ефективен и силен отбор. Онзи от 2006 г. трябваше да бие домакина Германия на четвъртфинала на Мондиала. Година след това Аржентина бе изумителна на Копа Америка във Венесуела, докато не си взе почивен ден във финала и бе хваната в крачка от една Бразилия, заложила на контраатаки и постоянни нарушения – триумф, който вероятно нанесе дълготрайни щети на бразилския футбол. И после през 2008 г. спечели златните олимпийски медали в Пекин.

От позицията на силата тогавашният селекционер Серхио Батиста отправи предупреждение: качеството на младите таланти в страната е в упадък и трябва да се вземат спешни мерки.

Историята го оправда. Към онзи момент „ла албиселесте” бе пълна с момчета от тима за младежи до-20, спечелил световната купа шест пъти между 1995 и 2007 година. След това не бяха и близо до целта, а някои пъти дори не се класираха на световните финали на това възрастово ниво. Конвейерът се забави в доставянето на играчи, особено в някои позиции.

Колелата започнаха да се разпадат в квалификациите за Мондиал 2010. Диего Марадона пое поста и изведе „гаучите” до ЮАР с предпазлива тактика, ала на първенството разбалансира отбора с включването на Карлос Тевес и се стигна до предвидимото заколение срещу Германия.

Последвалите го селекционери – Батиста, Алехандро Сабейя, Мартино и сега Бауса – до един се бореха с един и същи проблем: как да подредят тима си така, че да изстискат максимума от Лионел Меси. Базовата система бе 1-4-3-3 в стила на Барселона, но и със значителни разлики. Ахилесовата пета бе липсата на добри централни защитници. Аржентина не съумява да пресира високо и слабата защитна линия се дърпа в дълбочина, принуждавайки Меси да покрива много повече терен в сравнение с играта си при „блаугранас”.

На моменти тимът бе впечатляващ за гледане. В квалификациите за Мондиал 2010 Сабейя намери начин да накара Меси, Серхио Агуеро, Гонсало Игуаин и Анхел Ди Мария да блестят едновременно. Това обаче си имаше цената: Сабейя си призна, че когато отборът му губел топката, просто си затварял очите и се молел горещо вратата да не бъде превзета. И на Мондиала видя, че звездите му, изцедени от европейския сезон, са свършили горивото, та му се наложи да приеме по-дефанзивна стратегия.

По време на този турнир, както става доста често напоследък, Аржентина в огромна степен зависеше от двама играчи – Меси и Хавиер Масчерано. При последната победа – 1:0 над Уругуай в дебюта на Бауса, тези двамата бяха почти супермени. Това няма как да го бъде във всеки мач. Масчерано е вече на 32 години и вероятно е изиграл твърде много футбол в последните сезони, а съперниците очевидно ще се съсредоточават върху затварянето на Меси и изолирането му от неговите съотборници.

Какъв ход може тогава да предприеме Бауса? Много малко са те преди сблъсъка с опасните колумбийци, които с охота ще пуснат своите контраатаки срещу съмнителната отбрана на „гаучите”. След мача идва добре дошла пауза и Бауса (или наследникът му) ще има време до края на март да изработи идея за плавна игра.

Какво обаче да се направи срещу Колумбия? Бауса предпочита традиционен таран в центъра на атаката, но Меси и Игуаин не се разбират много. В полузащита със сигурност може да се намери място за Евер Банега, за да „върже” играта с интелигентните си подавания. В защита пък въпросът е дали да се продължи със залагането на тандема в центъра между Николас Отаменди и Рамиро Фунес Мори, които бяха съмнителни срещу Венесуела и Перу, а срещу Бразилия очевидно бяха разкъсани и индивидуално, и като двойка.

Работата е там, че списъкът с потенциални заместници, както предсказа Серхио Батиста, е тревожно тънък. Аржентина не позволи на ветерана Мартин Демикелис да се оттегли от международния футбол, защото се нуждае от него за покритие на изкарващите си картони всеки мач Отаменди и Фунес Мори. Това значи, че поне на този етап който и да е селекционер ще трябва да се бори с ключов проблем: как да осигури щит на защитата, без да отнеме от количеството играчи около Меси, за да има той варианти да разиграва.

Това е пъзелът, който Едгардо Бауса толкова болезнено не успя да подреди срещу Бразилия и който застрашава участието на Аржентина на следващите световни финали.

Тим Викъри, „Уърлд Сокър”

Още от Футбол свят

Виж всички