При смяна на националния селекционер с брат ми сме готови да се върнем, стига да ни повикат
Новината за подготовката, която Валентин Братоев стартира с ЦСКА, повдигна много въпроси. „Тема Спорт” се свърза с 28-годишния посрещач, юноша на Славия и чиято кариера премина през Левски. Той говори за червените и сините, за националния отбор, от който вече не е част, и за бъдещето си като плажен волейболист със своя близнак Георги.
Защо ЦСКА и докога ще си там?
- Имах договор в Иран и трябваше да замина, но ми се получи едно възпаление на сухожилие при ходилото и това не ми позволява да тренирам на 100 процента. Предната година играх доста силно там и хората ме искаха отново. Но аз не мога да отида и да си прикрия проблема, за да взема някой лев до Коледа и да се прибера. Това за мен не е добре.
Не си искал да отидеш и да не си пълноценен, така ли?
- Да, не исках да отида и да ги излъжа, защото не мога да си позволя, аз не съм от хората, които лъжат. Те се държат много добре с мен, като семейство са ми. Затова реших, че е по-добре да остана в България и да се възстановя. Живея в София и трябва да тренирам някъде. Вариантите са Славия, ЦСКА и Левски, така че това е причината.
Но защо ЦСКА, а не Славия например?
- Аз тренирам и със Славия от време на време. Не съм подписал с ЦСКА, но никой не написа, че тренирам и с тях, защото няма да е някаква изненада. Но там са предимно млади момчета и е по-трудно да се води подготовка с тях. Не че не тренират добре, но просто нивото е малко по-различно.
Колко време ти е необходимо, за да се възстановиш?
- Казаха ми около 20 дни. Ходих при д-р Касабов, който е много добър специалист, и ми каза, че ако възстановяването върви добре, това ще е времето.
Какво се случва, след като си готов за игра? Оставаш в България или заминаваш за чужбина?
- Ако нещата се развиват добре, естествено е да се насоча към чужбина. Но докато си търся отбор навън, най-вероятно ще съм в ЦСКА. Говорил съм със Сашо Попов. Той има млади момчета на позиция 4 и иска да ги развива. Ако се наложи, мога да помогна, но няма да съм в клуба, за да съм основна бойна единица, да печеля титли и така. Просто ще бъда на разположение, да помогна за определен период, докато си намеря отбор. Той е единственият, който откликна позитивно на моя въпрос.
Тоест ще помогнеш на ЦСКА за един-два мача?
- Да, ако евентуално съм още в София, когато започне първенството, ако се наложи и ако Сашо Попов сметне, че има нужда. Защото той ми каза, че няма проблем да тренирам с тях, но ще си налага младите момчета. Така и трябва да бъде, защото няма да е коректно аз
да изиграя 5-6 мача и да си хвана парцалите
и да си тръгна.
Имаш ли готови варианти за чужбина?
- Има вариант и за същия отбор в Иран – Табриз. Те обаче ще трябва да потърсят играч, който да ме замести. Но като цяло изборът не е голям, тъй като добри състезатели няма много. Има вариант да ме изчакат, но може и да си вземат някое момче, което да се представи супер и да си го задържат. Те компромиси няма да правят, както и аз – счупен няма да отида. Подобна контузия преди 8 години ми коства операция и година и 3 месеца почивка. Слава богу, сега не е така.
Може би изненадващото в случая е, че избираш ЦСКА, а не Левски за подготовка.
- Няма как в случая да е Левски. Преди няколко години брат ми бе в България и пита Владо Николов евентуално да играе там. Той му каза, че няма нужда от него. След като е сметнал тогава, че брат ми няма да му върши работа, аз сега си спестих евентуален подобен разговор. Дали отговорът е щял да бъде същият или не, не знам. За съжаление Левски, в който ние с брат ми тръгнахме, сега не е подходящо място за нас. Дали ще е ЦСКА, Марек или друг отбор, в случая няма кой знае какво значение, защото аз съм за кратко време в България.
Темата национален отбор коментира ли ти се?
- Да, защо да не ми се коментира? Аз няма от какво да се притеснявам и да се страхувам, заявявайки мнението си.
Как ти се струва представянето през тази година?
- Пламен реши да подмладява отбора с цел тези момчета да покажат дали могат или не. Световна лига обаче е на много високо ниво. С изключение на Австралия, които също не са слаби, няма нито един, който да може просто така да победиш. Целите бяха подмладяване, с нови имена. За съжаление с един мач едва се спасихме, което никога не е било цел на националния ни отбор. Иначе аз и брат ми се преквалифицирахме към нов национален отбор. Пробвахме тази година на плажа, да видим как ще се получат нещата и обмисляме през следващата много по-сериозно да подходим.
Окончателно ли е затворена страницата за вас?
- Ние не сме затваряли нищо. Просто
с Пламен Константинов не се разбираме
Отношението му към нас е особено. Той казва, че не е така, но се вижда отстрани.
Какво означава особено?
- Смята, че сме неконтролируеми и че няма да му вършим работата, която сме вършили преди него. Факт е, че той е треньор и си избира хората.
Неконтролируеми ли сте?
- Питай другите треньори, които са работили с нас. Не е като да сме от най-лесните характери, но след като другите са се справяли, явно има начин. Но за да постигнеш нещо, трябва да го искаш. А той определено не го иска и това не смятам, че е някаква тайна. Няма нищо лошо или пък срамно. И без мен и брат ми ще има национален отбор.
Въпросът е какви са резултатите.
- Всичко опира до резултати. Но има федерация – ако резултатите са задоволителни за федерацията, няма проблем. Явно така са избрали, след като е нулева година. Аз не вярвам, че с новия олимпийски цикъл, който е важен, такива резултати вече ще са задоволителни.
При смяна на треньора ще се върнете ли, стига да бъдете повикани?
- Въпрос на виждане на евентуален нов треньор. При всички положения при един нов селекционер, ако той ни иска, ние сме готови да играем. Никога не сме казвали обаче, че искаме да сменяме треньора. Просто в случая има неразбирателство и това е.
Каза, че гледате към плажния волейбол. Амбицирани ли сте да се готвите за Токио 2020?
- Амбиции имаме, но въпросът е до възможности. Ние играхме два турнира, на които имаше момчета от най-висок ранг. Разликата е огромна. Единия път паднахме на финала в Сърбия. Възможно е.
Класирането за Токио не е толкова трудно
стига да имаш спонсори, които да помагат. Разговаряхме с Данчо Лазаров и каза, че федерацията може да ни финансира. Президент на плажния волейбол е Милко Багдасаров. Трябва да се срещнем и с него, за да видим той какво мисли по въпроса. Това е в интерес на България, да има силни плажни двойки. Това е спорт, който е много развит навсякъде извън България.
Колко наистина сериозно го обмисляте?
- Много. За догодина 99 процента сме се насочили да играем плажен волейбол, и то с цел ходене на най-силните турнири. На един-два да влезем в основна схема, защото имай предвид, че там са хора, които играят с години и са много подготвени, да спечелим няколко мача, оттам да започнем да трупаме точки и за две години може да се изстреляме на много високо ниво. Особено ако има и треньор, който да помага.
В случая имате алтернатива.
- Амбицирахме се много може би защото сме по-самостоятелни. А и с брат ми се разбираме много добре, все пак от деца сме заедно. И ако има виновен – това е един от нас. Каквото и да прецакаш, сме си ние. Повече отговорност има, но по-лесно се поема. Има и добри шансове за класиране на олимпиада. Не е невъзможно. Няма да е лесно, но можем да се справим.
Хари Латифян, "Тема Спорт"