Шамил Тарпишчев: Душата ми пее, когато идвам в България

14 авг 2016 | 15:38
1996
0

Президентът на руската тенис федерация Шамил Тарпишчев даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Той е майстор на спорта на Русия, дългогодишен състезател по тенис, а след това дълги години капитан на СССР за "Купа Дейвис". От 1994 г. е член на Изпълнителното бюро на Руския олимпийски комитет, две години по-късно става член на Международния олимпийски комитет. В град Казан има тенис-академия, която носи неговото име. През 2014 г. при участие в тв шоу на шега споменава вместо сестрите Уилямс, братята Уилямс, за което е дисквалифициран за една година от световната женска асоциация и е глобен 25 хиляди долара.

– Шамил Анвярович, нашата страна Ви е добре позната. С какво я свързвате и кога за последно бяхте в България?

– България е особено важна страна за мен, тъй като съм идвал много пъти, за да играя, докато още бях активен тенисист. Имам и доста приятели тук. Конкретно в периода между 1972-а и 1974-а прекарвах в България по месец и половина, дори два, без изобщо да си тръгвам. Тогава провеждахме съвместни лагери и турнири, от които още пазя спомени. А сега видях млади тенисисти, срещу чиито бащи сме играли навремето. Сред най-близките ми приятели тук е Любомир Генов, доста сме се срещали – и в Австрия, и в цяла Европа. Затова изпитвам най-топли чувства към България. За последно бях тук може би преди две години. Приятно е да се срещна и с вашия бос Стефан Цветков, който вече е член на Борда на директорите на Международната федерация по тенис – и с неговия баща се познавам отдавна. Когато идвам тук, душата ми пее, защото знам, че ще бъде сред свои, с които съм прекарал много време.

– А каква е целта на настоящето ви посещение?

– Преди всичко мисля, че трябва да възродим добрите традиции. Със Стефан Цветков обикаляме редица академии, включително и в Гърция. Трябва да възобновим онези приятелски отношения, които имахме, но сега да ги създадем при младите тенисисти, особени тези до 18 години. Хубаво би било да се върнем към системата на сборове и съвместни състезания, както практикувахме навремето. Школата ни е обща, разбираме се един друг. Ако изградим съвместна система, резултатите ни ще тръгнат нагоре. Разбира се, ще поживеем и ще видим, но вярвам, че нашите страни имат сили да побеждават на международната арена.

– Справедливо ли е според Вас наказанието на Мария Шарапова?

– Реално погледнато, тя е нарушила правилата на играта. Тя призна, че е приемала препарата след 1 януари, което, разбира се, е нарушение. Става дума обаче за грешка, не за умишлена злоупотреба. А аз мисля, че вина за тази грешка носи нейният мениджмънт. По правилата санкцията е от 2 до 4 години, на Шарапова присъдиха две. Тя все пак обжалва. А изследванията на препарата говорят, че не всичко е толкова еднозначно. Мелдоният според последните данни може да се задържи в тялото около една година, но това, което ние разбрахме, говори, че той оставя следи цели две години. А този препарат има разрешително в страните от бившия Съветски съюз и е на пазара вече 36 години. Никога не е бил забранен и според нашите разбирания не се явява стимулант. Но нарушението е факт.

– Ще липсва ли Шарапова на тениса, особено ако наказанието бъде потвърдено?

– Със сигурност Шарапова, а и преди това Курникова са тенисистките, които най-много допринесоха за имиджа на нашата страна в тениса. Надявам се Маша да се върне и да бъде силна като преди. Като човешки качества аз претенции към нея не мога да имам.

– На "Уимбълдън" Елена Веснина стигна до полуфинал, Павлюченкова отпадна на четвъртфиналите. Поддържат ли те успешно имиджа на Русия в отсъствието на Шарапова?

– Смятам, че въпреки някои добри резултати през миналата и тази година се наблюдава лек спад при нашите състезателки, свързан със смяната на поколенията. Но за Русия идва времето на "златното поколение". Разполагаме с прекрасни млади тенисисти, които във възрастовата граница между 12 и 15 години са първи в Европа. Не трябва да губим тази генерация – напротив, надяваме се тя да ни донесе резултатите, които постигнахме в началото на века. Живеем с оптимизъм.

– При мъжете най-предна позиция заема Андрей Кузнецов, който се движи около 40-о място в ранглистата. Липсва фигура от калибъра на Кафелников или Сафин?

– Към днешна дата е така, но и това ще се промени. Храним големи надежди за Андрей Рубльов, който спечели "Ролан Гарос" при юношите. При 16-годишните нашият състав спечели Европейското отборно първенство. Мога да назова имената на 11 подрастващи тенисисти, които са голяма перспектива за Русия. Надявам се до 3 години да се появи играч от висока класа.

– А способен ли е някой да спре Серина Уилямс при жените?

– Трудно е да се получи в настоящия момент, но смятам, че тя вече не се намира на онази висота от преди няколко години. Серина трябва да играе на максимума на възможностите си, за да победи в един турнир. Мисля, че скоро ще се появи едно ново поколение тенисистки, които ще покажат амбиции за върха и ще изместят Уилямс от него.

– Като говорим за Серина, тя не е единственият пример за това, че в последните години на корта при дамите доминират доста силни физически и агресивни като поведение тенисистки. Това ли е и бъдещето на спорта при нежния пол?

– Тенисът е завладян от филофосията, че който заеме по-бързо позиция, той печели. Затова вече се залага много повече на физическата подготовка. Още от деца тенисистите и тенисистките са учени да търсят възможно най-голяма скорост при свой сервис. Тези фактори – атлетизмът и силният начален удар, са водещи и тенисът наистина върви по този път. Неслучайно Международната федерация обмисля промяна на регламента в хода на мача. През цялото време се говори и какво може да се направи, за да стане тенисът още по-гледаем. Има предложение да се промени обемът на топката, да има само един сервис, да се играе на по-бавна настилка. Важното е да се намери "златната" среда, защото спортистите притежават различни физически показатели. Високите предпочитат по-бързи кортове, ниските – по-бавни. Сложно е да се угоди на всички. При всички положения ще има промени в правилника с целта тенисът да стане по-атрактивен за гледане по телевизията, а и да се постави по-голям акцент върху тактическата битка между противниците. Но и тогава ще печелят тези, които са по-бързи и по-издържливи.

– Какви са впечатленията ви от българските тенисисти? Със сигурност сте наблюдавали често Григор Димитров и Цветана Пиронкова.

– Да, гледал съм много пъти Димитров. Смятам, че при условията, с които разполага България като климатични дадености и като количество на кортовете, а и като брой на специалистите, които на пръв поглед не са достатъчно, са налице предпоставки резултатите на българските тенисисти бързо да се подобрят. Това и обсъждаме, как да напаснем системите, за да се подготвяме заедно. Виждам много добро бъдеще за българския тенис.

– Вие сте дългогодишен капитан на Съветския съюз, а след това и на Русия за "Купа Дейвис". Загуби ли според Вас чара си отборната надпревара и какво трябва да се направи, за да се върне интересът към нея?

– Проблемът не е в самото състезание, а във взаимоотношенията между Асоциацията на тенисистите професионалисти и Женската тенис асоциация от една страна и Международната федерация от друга. Те не се разбират особено гладко. Ето например олимпийските игри – тенис турнирът се провежда в рамките на едва 9 дни, а освен това не дават точки за ранглистата, което не е особено правилно. На един тенисист може да се наложи да играе в един ден и на сингъл, и на двойки. Натоварването на участниците е такова, че турнирът трябва да продължи две седмици. Да се върна на "Купа Дейвис" - ако календарът е по-разумен, то би дал повече възможности и би привлякъл по-голям зрителски интерес. Водещите спортисти играят 34-36 седмици в годината, а когато трябва да отделят време и за "Купа Дейвис" или за "Фед къп", ако говорим за жените, календарът става още по-жесток. Мнозина отказват да участват, защото по график трябва да играят на едно място, след това да пътуват за друг континент за мач за страната си, а ситуацията като цяло е непредвидима. Календарът трябва да бъде по-щадящ за спортистите, което ще се случи, ако трите организации най-после се разберат помежду си.

– Разполагате ли със статистика колко хора играят тенис в Русия и колко по-конкретно са децата в спорта?

– Да се даде точен брой е сложно, тъй като Русия е голяма, а и вече има много частни кортове. Ако започнем да броим по категории, то да започнем от възрастовата група между 12 и 18 години. При нея провеждаме повече от 3000 турнира на година. От тези състезания се съставя национална ранглиста, а в нея присъстват имената на 14 хиляди деца. Ако добавим любителите, броят нараства на 23 хиляди. А колко са всички хора, които играят тенис... На Запад написаха, че два и половина милиона руснаци практикуват спорта. Според мен са по-малко, но е трудно да се определи точна цифра.

– Тенисът не е евтин спорт, а се оказва, че броят на практикуващите го се увеличава?

– Несъмнено е така. За много хора тенисът се превръща в начин на живот, особено по време на летния период, когато кортовете всъщност не са скъпи. А тенисът носи и престиж, това е спортът на дипломатите. Всяко посолство в Европа разполага и с тенис корт. Даже и в нашето посолство в София има. Тенис можеш да играеш на всяка възраст, ние например имаме ветеран на 96-годишна възраст, а Русия има световен шампион в категорията над 85 години. Тенисът е и средство за семейна почивка. Затова и популярността му нараства. Проблем от тази гледна точка е недостигът на покрити кортове, говоря за нашата страна, а оттам растат и цените.

- Ще ви върна към един пиперлив момент – става дума за това което заявихте преди няколко години за сестрите Уилямс. Подсещат ли ви често, че ги нарекохте "братя"?

– Е, това се случи в едно хумористично предаване. Реално подчертах силните им страни, но някои хора го чуха така, както им се иска да го чуят. Направих и лингвистична справка след това – никой не намери в тълкуванията основание да се твърди, че съм ги обидил. Затова и няма за какво да се обвинявам. Чувал съм доста по-тежък хумор от тази реплика по света, но не се приема така остро.

Следвай ни: