За Милан, китайците и ФК Боргоросо

Милан преминава от ръцете на Силвио Берлускони в тези на китайски консорциум, но кой е президентът, ставащ новото лице на до нетолкова отдавна най-силния клуб на света? Ще видим може би манталитета от ФК Боргоросо (б.пр. – популярна италианска комедия с Алберто Сорди от 1970 г., в която служител на Ватикана наследява футболен клуб, постепенно го заобичва и накрая се бори с всички сили да не го изгуби от нови инвеститори), но във футбола понякога са нужни личности. Иначе с кого да се захващаме?

Всички казват „такива са времената, днес така стават нещата”. Ние обаче сме свикнали от време оно на един прост и праволинеен футбол с президент (обичайно богат господин, който е решил да хвърли на вятъра (не)скромно количество парички от страст или от желание да се фука с отбора си, както ние го правим с нов-новеничък айфон или джип) и после умен и подготвен треньор, група талантливи и възможно най-неразлигавени играчи, на които да се плаща добре, за да бъдат държани тихи.

За нас футболът е това, но отвъд него има купища други фактори – блясъка, големите постижения, супергранд порциите, Шампионската лига, лудите харчове. Тези фактори повече или по-малко са част от този толкова харесващ ни се цирк, а трансферният пазар е най-лудият и забавен спектакъл в цирка.

Президентът обаче е за нас все пак едно лице, една личност, един състоятелен тип, с когото може да се говори за футбол. Може това да бъде Аньели, Берлускони, Виола, може дори Бониперти, Лауро или Ферлаино, Анконетани или Роци, Пианели или Дзампарини.

Сега Берлускони отстъпи Милан на китайски консорциум, смесица от дружества, частни и публични инвестиционни фондове, дори на китайското правителство. Но на кое лице, на коя личност продаде? Чий е сега Милан, ако опитаме да бъдем по-точни и да избягаме от простото определение „китайски”? И после, какво иде да рече това, че китайското правителство идва да управлява? Все едно някой може да приеме управление на Китайската комунистическа партия с повече или по-малко прекия наследник на Мао Дзъдун – Си Дзинпин.

И това е нашият проблем, за добро или лошо – за нас футболът, калчото е наистина ФК Боргоросо. Свикнали сме тази игра да се движи от личности, от лица, от хора способни или недотам, честни или пък измамни, но много лесни за идентифициране.

Берлускони и Галиани бяха главните герои и строителите на един от велик по-велик Милан, може би най-големия отбор на всички времена, ала и същевременно отговорниците за един бавен и неизвиним упадък, след като не съумяха да направляват огромните останали финансови ресурси от златната ера. Две имена, които да хулиш или да възхваляваш, но все пак две добре познати нам лица.

Милан няма вече да е на Берлускони и сега реално никой няма да знае чий е всъщност. Но във футбола „такива са времената, така стават днес нещата”. Е, добре, аз се предавам.

Фабрицио Бока, „Ла Република”

Следвай ни: