Джейсън Уошбърн: Да играя за България е добра възможност за мен

В последните години много американски баскетболисти взеха български паспорт. Идването на Джейсън Уошбърн обаче изглеждаше наложително поради тоталната липса на играчи на позицията център в българския баскетбол. С опит в САЩ и Европа той се надява да помогне на отбора в квалификациите за европейското първенство догодина. Ден преди официалния старт на подготовката Уошбърн говори пред "7 дни спорт" за предстоящите 2 месеца с националния отбор, за кариерата си и живота в Европа.

- Как се чувствате в България?

- Пристигнах вчера (б.а. - в сряда), така че впечатленията ми са само от един ден. България изглежда приятна страна, хората са готини. Познавам някои играчи от отбора. С някои съм играл в един отбор, а с други сме били противници. Познавам и треньора, срещу когото също съм играл. Чувствам се добре тук.

- Знаехте ли нещо за страната ни, преди да пристигнете?

- Всъщност не. За България не се говори и не се знае много в Америка. Но през последната година играх в Косово и много ми хареса. Сигурен съм, че и тук ще е така.

- Защо се съгласихте да играете за българския национален отбор?

- От вашата федерация ми предложиха да играя и това е отлична възможност за мен да развия своята кариера в европейския баскетбол. Участието за национален отбор ще е много ценен опит.

- Косово е един от съперниците на България в евроквалификациите. Какво можем да очакваме от този отбор?

- Познавам повечето играчи от местното първенство. Има качествени баскетболисти, а Дардан Бериша е истинска легенда там. Ще е удоволствие да се върна в Прищина защото хората там са страхотни и завързах доста контакти. Много фенове дори се свързват с мен през социалните мрежи. Всичко това е много приятно.

- Играхте със Станимир Маринов в Сигал Прищина.

 - Много харесвам Станимир. Той е страхотно момче. Справя се много добре на терена, бърз е и играе добре в защита. Сигурен съм, че ще се развива още.

- Много американски играчи се насочват към европейския баскетбол след колежа. Колко труден беше този път за вас?

- Не е лесно. Прекарваш 10 месеца от годината далеч от семейството и най-добрите си приятели. Освен това отиваш на различни места и не знаеш какво може да очакваш. В някои отбори може да попаднеш на готини хора и добър колектив, но на други може да не се получи. В някои държави е хубаво, а в други не. Аз обичам да пътувам и да опознавам света. Този живот не е за всеки, но аз се наслаждавам на това, което ми се случва.

- Разкажете повече за вашата кариера в Европа.

- Това беше моята четвърта година в Европа. Минах през първенствата на Беларус, Украйна, Белгия и Косово. Преди това опитах да вляза в НБА, така че имам и малко опит там. Сега е време да се кача на следващото ниво.

- Кои са основните разлики в европейския баскетбол и този в САЩ?

- Стилът е по-различен, някои от правилата също. В Европа фокусът е повече върху набора от умения на отделните играчи, а в американския баскетбол се залага на физическите качества и отборната игра.

- Какво мисли семейството ви за това, че сте далеч толкова дълго време?

- Те са голямата ми подкрепа. Пожелават ми един ден да се завърна и да играя в НБА, но ме разбират за всичко. Чуваме се всеки ден и им казвам колко много ми липсват.

- Един американски баскетболист - Ърл Роуланд, игра за България на две европейски първенства. Бихте ли играли за националния ни отбор на Евробаскет 2017?

- Ако се появи такава възможност, защо не. Аз обаче съм изцяло фокусиран върху това лято и нещата, които трябва да свършим сега. Ще видим какво ще се случи.

Тодор Христов, "7 Дни Спорт"