)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Лионел Меси и Кристиано Роналдо: не можете дебатира колко са велики те, без да ги сравните един с друг. До голяма степен като Джокера и Батман – диаметрални противоположности, които се определят според образа на другия; не във вакуум, а като тандем. Това е привилегията и проклятието да си един от двамата най-добри футболисти в света в момента.
Беше ни напомнено за тази динамика в началото на Евро 2016, когато исландският защитник Кари Арнасон прибягна до споменаването на Меси, за да влезе още повече под кожата на CR7 след неособено благородните коментари на последния за отбора на северняците.
Последва седмица на дебати за португалския ас (трябва ли да съжаляваме остаряващата суперзвезда и може ли той да изведе родината си до етапите на елиминациите?), докато той не вкара два гола срещу Унгария и не смълча критиците си, поне временно. Дни по-късно Меси пропусна при дузпите във финала на Копа Америка Сентенарио срещу Чили и това подклади още повече дискусиите около неговото наследство за Аржентина, включващо вече три поредни изгубени големи финала. След което дойде обявлението на Лео за отказването му от националния тим.
Естествено, всичко това само увеличи споровете за приноса на двамата на международната сцена. Те постигнаха скандални в цифрово изражение рекорди на клубно ниво, ала нещата стоят по-различно, когато говорим за изявите им с националните им отбори.
ГЕНЕРАЛНИ ПОСТИЖЕНИЯ
Роналдо: 60 гола в 130 мача след 2003 година
Меси: 55 гола в 113 мача след 2005 година
ПОСТИЖЕНИЯ ДОСЕГА
Роналдо в шест турнира: един финал, два полуфинала, един четвъртфинал, един осминафинал, едно отпадане в груповата фаза
Меси в седем турнира: четири финала, три четвъртфинала
НАЙ-ДОБЪР ТУРНИР
Роналдо: за него си остава онзи, който го изведе на голямата сцена – домакинския на Евро 2004. Правенето на дузпа в първия мач срещу Гърция не навреди на 19-годишния тогава младок, а само го пришпори. След това бе блестящ, особено в легендарния дуел с Ашли Коул в четвъртфинала срещу Англия и после с вкарването на първия гол в полуфинала срещу Холандия.
Меси: Мондиал 2014. Тогава спечели „Златната топка” на турнира, което предизвика дебати заради посредствения му финал, ала не бива да се забравя как сам издърпа Аржентина до там, и то без далеч да е на пълни обороти. Меси вкара два победни гола – срещу Босна и Херцеговина и Иран, направи победна асистенция в последната минута срещу Швейцария и на четвъртфинала с Белгия създаде един от миговете на турнира със славен дълъг пас. Бе на сантиметри от това да е доминаторът на целия турнир.
НАЙ-ЛОШ ТУРНИР
Роналдо: Мондиал 2010. Тогава бе във върховата си форма, ала показа неефикасност и логично дойде отпадане на осминафинала от Испания. Голът му при победата със 7:0 над КНДР бе единственият му на международната сцена за период от 16 месеца.
Меси: Копа Америка 2011. Доказателство бе, че собствената му публика го изпрати с освирквания. Това се случи в пика на дебатите дали Меси играе по-добре за Барселона отколкото за Аржентина. Започна турнира слабо, като така и не осъществи взаимодействие с любимеца на трибуните Карлос Тевес. При все че после се подобри, Лео отпадна с тима си на четвъртфиналите, без да е вкарал и един гол.
НАЙ-ДОБЪР МОМЕНТ
Роналдо: вкарването и на четирите гола в плейофите за Мондиал 2014 срещу Швеция и надиграването на Златан Ибрахимович точно показа колко отборът зависи от него. Тук той излезе с почести, и то блестящо.
Меси: няма един конкретен момент, а много близки до това. Вероятно най-възбуждащият бе в полуфинала на Копа Америка 2015 срещу Парагуай, когато с детска лекота унизи четирима съперници – чукна топката над шпагата на един, направи „мрежичка” на втори и накара други двама да се сблъскат.
НАЙ-ЛОШ МОМЕНТ
Роналдо: арогантното запазване за себе си на последната дузпа в полуфинала на Евро 2012 с Испания, след като почти нищо не направи в редовното време и продълженията, а накрая въобще не дочака ред при победата на Ла Роха.
Меси: извъртането на топката на сантиметри от гредата на Мануел Нойер във финала на Мондиал 2014. Това бе големият шанс да се сложи край веднъж и завинаги кой е най-добрият. Още по-болезненото е, че по-малко от година след това Меси дваж унизи Нойер с екипа на много по-добрия си клубен отбор – Барса, в полуфинала на ШЛ срещу Байерн (Мюнхен).
НАЙ-ДОБЪР НАЦИОНАЛЕН ОТБОР
Роналдо: този на Евро 2004. Не е само заради факта, че това бе единственият му тим, достигнал финал. В него имаше достатъчно от блестящия тим от Евро 2000, за да се даде път на 19-годишен талант, и достатъчно качество, за да се извлече най-доброто от младока. След този турнир португалските отбори ставаха все по-предпазливи и зависими от Роналдо по начин, който не бе добър за него.
Меси: този на Копа Америка 2007. Това бе най-мачкащият аржентински тим, в който Лео е играл, но плати цената за това, че треньорът му Алфио Базиле бе надвит тактически от бразилеца Дунга за крайното 0:3 на финала. След това нещата така и не съвпаднаха за Меси в Ла Албиселесте: или селекционерът бъркаше (както през 2010 и 2015 г.), или твърде много негови съотборници бяха извън форма (както през 2014 г.).
ГЕНЕРАЛНА ОЦЕНКА
Роналдо: 7/10 – толкова много чудесни моменти, но и твърде много ранни отпадания с неефикасна негова игра, при все че вината не е изцяло негова. Поне все още има шанс да поправи това на Евро 2016.
Меси: 7.5/10 – достигането на повече финали и правенето на доста повече от простото вкарване на голове го издига с малко над Роналдо. И все пак остава усещането, че нещата можеха да бъдат много по-различни.
Мигел Дилейни, ESPN
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)