Цанко: Не виждам как в тази ситуация ще се върнем на "Герена" с Мъри

Цанко: Не виждам как в тази ситуация ще се върнем на "Герена" с Мъри

Помощник треньорът на Станимир Стоилов в казахстанския шампион Астана - Цанко Цветанов, даде обширно интервю за предаването "Код спорт" по TV+, в което говори успехите на сензацията в миналогодишното издание на Шампионската лига, живота в бившата съветска република и проблемите в родния ни футбол.

- На какво се дължи хегемонията на Астана?

- Хегемония е, ако се броят последните две години. Астана е от водещите отбори, от столицата, нов клуб от 8-9 години, в който се инвестират не лоши средства. Просто се получи химия. Астана намери добър треньор, който успя да канализира усилията, тъй като дотогава клубът винаги се е борел да спечели шампионска титла, но все не е успявал – бил е втори, трети. Взимали са купа на страната. В Казахстан всички много повече държат на шампионската титла, отколкото на купата.

- Мислите ли отново за пробив в Шампионска лига?

- Надяваме се. Затова човек работи. Затова Стоилов остана в Астана, както и ние като негов щаб, тъй като, ставайки шампиони, ще опитаме отново да влезем в Шампионска лига и да усетим атмосферата там.

- Как приеха шефовете на клуба влизането на Астана в групите на най-авторитетния клубен футболен турнир в света?

- За всички нас беше голяма изненада. Никой не е очаквал, че ще го направим. Естествено беше приятна изненада. Надяваха се след доброто представяне в Лига Европа през първата година, но нямаха амбиции отборът да влезе в Шампионска лига още на втората година, макар сигурно всички да са се надявали Астана да бъде първият казахстански клуб, който играе в Лигата на богатите. За наша радост го постигнахме.

- Късмет или добра работа се крие зад този успех?

- За отбори от ранга на Астана или тимове от нашите георграфски ширини, трябва и малко спортно щастие и шанс. Но без работа никъде не става. Работата е задължителна, а дали ще се получи резултатът – влизане в Шампионска лига, това вече е отделен въпрос. Принципно съм на мнение, че е по-лесно който и да е отбор от Източна Европа да влезе или в Шампионска лига или в Лига Европа през Шампионска лига, защото Платини и УЕФА улесниха много шампионите на страните, тъй като ние не се срещаме с отборите от топ 16.

- Липсва ли нещо в момента в отбора на Астана? Имате ли проблеми на някои постове?

- Един треньор никога няма да каже, че всичко му е наред. Взехме нови футболисти – в офанзивен план си върнахме Кабананга, който беше под наем в Турция, и един отличен футболист от Марибор, взехме и едно местно момче от Ордабаси. Надявам се, че навлизайки в добра форма, нашият отбор ще бъде на нивото поне на миналогодишния.

- Какви са шансовете ви срещу Жалгирис (Каунас) – именно този отбор ще срещнете във втория предварителен кръг на Шампионска лига?

- Изхождайки, че сме от Казахстан, без значение, че миналата година бяхме в групите на турнира, мисля че шансовете са равни.

- Защо не привличате български футболисти в Астана?

- На този етап аз не виждам български футболист, който може да вдигне класата на Астана. За съжаление, това е истината. Засягаш ме на болна за България тема. Просто няма достатъчно добри футболисти или тези, които са достатъчно добри, играят в по-добри и по-привлекателни отбори от Астана.

- Свидетели сме на парадокс. Казахите залагат на български теньори, но не и на футболисти. Как ще коментираш този факт? Вече доста станахте българските треньори...

- Явно, че имаме добри български треньори. Мисля, че добрият пример на Стоилов или общо работата ни като щаб, след привличането на Димитър Димитров-Херо и неговата добра работа, доведе до трансфер и на трети български треньор - Стойчо Младенов, който също е отличен специалист. А доколкото чета по пресата в Казахстан, има интерес и към други български треньори. Дай Боже да има още един-двама.

- Тръгна в екип със Станимир Стоилов. Кога получи за първи път покана от него?

- Беше още в юношеския национален отбор. Беше доста интересно време. Когато стана треньор, бяхме свършили с футбола, а мисля, че бяхме и без работа. Стоилов получи предложение от Боби Михайлов да стане треньор на един от юношеските национални отбори на България – набор ’88. Той дойде при мен и ми предложи. По същото време друг човек от Футболния съюз ми каза, че той ме е предложил на Стоилов, което беше малко смешно в моите очи.

- Как се работи с Мъри?

- Много лесно. Знаеш ли как се работи лесно? Като си готов да работиш от сутрин до вечер, като се стараеш да се развиваш и да даваш най-доброто от себе си. Ако не обичаш достатъчно работата си, не може дълго да се работи с него.

- Колко години работите заедно?

- От 2004 г., откакто той започна като треньор, с малки прекъсвания. Имах малки лирични отклонения.

- Кое те накара да направиш опит да станеш старши треньор? Пое състава на Етър (Велико Търново)...

- Може би сантименти.

- А кое те разочарова тогава?

- Аз от работата си в Търново нямам разочарование. Тук е мястото да спомена Трифон, Бог да го прости, който ми каза: „Ти си луд! Не се занимавай с глупости! Ти ще възраждаш футбола в Търново...” Такива бяха нещата. Лично от треньорска работа нищо не ме е разочаровало. Да, не се получиха нещата поради разминаване в амбициите на президента на Етър, който беше едно момче от Турция. Имаше претенциите да е в първата шестица на „А” група, а дори нямаше средства да издържа отбора. Това беше проблемът в Търново. Разочарование от работа, от тренировъчен процес, от отношението на хората в града – няма. Даже това са едни от хубавите мигове в живота ми.

- Понеже спомена за Трифон Иванов. Той бе голям наш приятел. Спомняш ли си какво ти каза, когато бяхте в Казахстан? Аз ще ти припомня: „Как ги излъгахте тези от Казахстан да ви вземат? Като ви разкрият, ще ви изгонят с камъни...” Разбира се, това беше шега.

- Всички знаем, че Трифон обичаше да се шегува по този начин. Това го предвещаваше на Мъри още в Левски. Казваше: „Сирака как ви търпи още?!”. Той беше добър приятел. Специално в Търново много ми помагаше и винаги е бил позитивен към всички нас. Започна да идва на мачовете в момента, в който станах треньор. Дори го вкарах и в съблекалнята.

- Липсва ли ти? Сещаш ли се често за него?

- Няма как да не се сещам. Преди всеки мач ти минава през главата какво ще се случи, какво няма да се случи... Той винаги беше оптимист и казваше: „Спокойно, тези ще ги бием”.

- Вие бяхте и в една стая като национални състезатели.

- Да, дълго време.  

- Той те беше взел под крилото.

- И така може да се каже.

- В два отбора си бил в групите на Шампионска лига – с Левски и с Астана. Кой път бе по-специален за теб?

- По-специален е с Левски, естествено. Споделих преди малко за Стоилов, но мисля, че и той, и аз, и всички, които бяхме в неговия щаб, оставихме сърцето си на „Герена”. А и Астана е просто място, на което работим. Левски е клубът, който обичаме.

- Какво е обяснението ти за ситуацията в Левски?

- Далече съм от България, за да коментирам. Явно, че нещо някъде е сбъркано и то в продължение на години. В момента, в който собственикът се качи на влака, дерайлират и влакът, и собственикът. Това се случи. Мисля, че в Левски има неуточнена собственост и отговорност. Това е най-големият проблем, а след това са всички останали неща.

- Това ли е най-абсурдното в момента на „Герена”?  

- Явно, след като не се получават никакви резултати.

- Какво може да даде Люпко Петрович на Левски?

- Люпко е голяма име във футбола. Но този въпрос би трябвало да се отправи към хората, които са го поканили. Аз нямам представа кой го е поканил и защо. Уважавам качествата му като треньор. Какво може да даде на Левски? Стабилност, някаква увереност, не знам.

- Проблемът е, че доста хора не могат да разберат какво се случва в Левски. Взимат се треньори, освобождават се... Тръгва си Георги Иванов-Гонзо, назначава се Станислав Ангелов. Феновете взимат отношение по някои теми. Случват се анормални неща.

- Явно, че поради тази причина няма резултати. Просто не виждам ред в клуба.

- Говорили ли сте със Станимир Стоилов някога за евентуално завръщане на „Герена”?

- Често си говорим за това какво беше на „Герена” и какво е в момента. Говорим и за евентуално завръщане, защото Левски е отборът и на неговото, и на моето сърце. Аз не съм легенда на Левски, защото прекалено много легенди имат „сините”. Аз съм бил футболист и треньор на този тим. Човек, който е работил в Левски, постигнал определени успехи. Но като мен има достатъчно хора. Имам усещането, че поне на този етап в неговата глава не минават подобни мисли да работи в Левски. Имаме клуб - Астана, с който имаме определени амбиции.

- Вярваш ли, че българският футбол ще излезе от кризата?

- На този етап, не. Мисля, че нещата в българския футбол ще станат по-зле. Причината е, че 90 % от хората, които сме в българския футбол, говорят, а само 10 % работят. Ние сме царе на приказките, да обясним всичко как ще се случва. Обаче на практика нищо не правим. Просто говорим.

- Кой е най-големият проблем на родния футбол?

- Хората, които работят в него. Футболният съюз е по-малко виновен от клубните ръководители и хората, които работят по клубовете. БФС може да организира първенството, клубовете и всички тези неща, но той не прави футболисти.

- Бил съм в Астана. Този клуб доскоро нямаше детско-юношеска школа. Тук най-често това е оправданието. Като че ли само се повтаря, че трябва да се инвестира в школата, в терените...

- Откакто дойдоха промените на 10 ноември, си говорим как ще инвестираме в детско-юношески футбол, в школата и в младите футболисти. Само че на практика нищо не се получава. Апелирам към теб и към всички твои колеги да питате всички, които говорят за подмладяване, защо не ги пускат младите футболисти? Знам какъв е отговорът - собственикът иска резултати. Тогава ще питате и собственика. Наскоро един мой колега каза, че е против чужденците. А довчера работи в отбор „Х” и имаше седем чужденци. Защо не го направи ти този клуб така? Защо взимаш чужденци? Това ми е въпросът. Защо говорим, когато не сме на работа? "Аз съм против чужденците"... Ама вие в кой свят живеете?

- Твоят колега е Петър Хубчев, който даде интервю пред „Код спорт”.

- Да, точно така. Извинявай, приятел, но няма да взимаш чужденци бе. Другото е, че живеем в Европейския съюз, стига с тези чужденци. Значи ние сме граждани на ЕС и искаме да ползваме облагите. Аз бях в Германия и Шотландия и с мен се отнасяха отлично, а тогава не бяхме в ЕС. А от друга страна казваме: „За какво са ни тези чужденци?”

- Повишават ли чужденците качеството на българския футбол?

- Да. Извадете чужденците от Лудогорец, от Левски и да пуснем българските отбори в евротурнирите... Президентът на Славия също говори срещу чужденците. Ами, няма да взимате чужденци. Не взимай чужденец за треньор, назначи си българин за треньор и само български футболисти. Даже, ако иска, мога да им предложа и само млади футболисти да играят, защото те са и за тази теза. Пускайте само до 21 години и готово. Кое им пречи?

- Тогава какво да правят тези деца, които стигат до една определена възраст и няма къде да играят?

- Да се преборят. Аз не съм ли се борил? Аз и всички мои колеги, които сме станали футболисти, не сме ли се борили?

- Но и сте получавали шанс.

- Знаеш ли колко много бяхме? В спортното училище бяхме 12 деца в паралелка. Сметни от 6-и до 12-и клас колко деца са и колко са получили шанс.

- Как се отразява кризата на българския футбол на националния ни отбор?

- Видимо е, че националният отбор не се представя така, както очакваме. В предишните квалификации до малко преди края, имаше едно нелошо представяне. Мисля, че очакванията са прекалено завишени, макар Албания да са на европейско. Просто свалихме нивото на футбола, нивото на работа. Явно, че някъде бъркаме и в себераздаването от футболисти в националния отбор, защото това не е само наша болест. Това е и болест на Русия или част от страните от Източния блок – не играят с това огромно желание, с което играят в клубовете си.

- Нормално ли ти се вижда да загубим от Япония с 2:7 и от Дания с 0:4? Остави, че мачовете са били, когато вече половината отбор е започнал да почива...

- Те и японците са били в същото състояние. И датчаните, и хърватите, всички. Това също е част от подценяването на процеса и националната фланелка. Подценяване на играчите дори и на собствения си авторитет.

- Може ли да нямаш мотивация, когато играеш за националния отбор на България?

- Явно. Аз не мисля, че футболистите, които играят в националния отбор, са толкова слаби, че да губят с 2:7 и с 0:4. Явно истината е по средата.

- Но за сметка на това сега идват нови квалификации, а ние сме в доста тежка група. Виждаме какъв футбол се играе на европейското първенство. Трябва да сме наясно, че скоро няма да отидем на голям форум.

- Особено световно първенство, което е по-трудно от европейско. Сега беше по-лесно да се класираме за Евро 2016. Всички говорят за Албания и си мислят, че клубният футбол в Албания е блестящ. Тези футболисти въобще не са продукт на албанския футбол. Част от тях са и родени в други държави и играят в тях. Болшинството са в Швейцария.

- Кой е твоят фаворит?

- Италия има отбор и винаги съм за тях. Още когато биха Аржентина на световното през 1978 г. с 1:0, съм за “Скуадрата”.

- Харесва ли ти футболът, който демонстрират отборите във Франция?

- Всички отбори играят и се стараят да дават максимума от себе си. Като цяло съставите, които са подценени или не са големи имена, успяват да затруднят водещи отбори и фаворити. Причината е, че фаворитите трябва на всяка цена да спечелят, а малките отбори са по-освободени. За мен досега най-добре играе Хърватия.

- Коя е най-голямата изненада до момента?

- Изненада...

- Мога да ти подскажа – победата на хърватите над Испания, равенството на Унгария срещу Португалия, също представянето на Исландия.

- Затова казах, че горе-долу силите са изравнени. Не гледах Хърватия - Испания, но дотогава хърватите играеха много добре. С успехите си досега, Испания играе като задоволен отбор, а Хърватия като гладен за победи и успехи тим.

- Липсва ли ти нещо в Астана?

- Липсва ми семейството. Условията за живот в Астана са отлични. Ние живеем в новата част. Новопостроен град, световен град. Прилича на Дубай.

- Адаптира ли се?

- Да, може да се каже, че сме се адаптирали. Има едно много позитивно нещо за нас, че Казахстан е двуезична страна. Говори се казашки и руски. Няма езикова бариера. Особено нашето поколение знае доста неща за България, което също ни помага с манталитет, разбирания, неща, които са се случвали преди промените у нас и при тях и сме на един и същи акъл.

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти