)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Той е царят на шахматната дъска в червено и бялото на Хърватска. Най-важната фигура в състава на балканците, голямата заплаха за Испания в първата фаза на Евро 2016, мадридист с короната на шампион на Европа и на трона на най-добрия футболист в Хърватска. Лука Модрич даде изключително интервю за „Марка”.
- Пак срещу Испания на еврофинали…
- Да, пак. Групата е много трудна – Турция, Чехия и Испания. Победата в първия мач ни улеснява донякъде.
- Вашият състав е доста „испански”, с няколко играещи в Ла Лига. Как това ще помогне на отбора?
- С познаването на съперниците от националния на Испания. Да играеш в Ла Лига вади много от теб, особено ако си част от Реал Мадрид или Барселона, какъвто е случаят с Иван Ракитич. Всеки мач в Примера е много тежък, а това ти помага да се подобряваш.
- Помните ли първия велик турнир на Хърватска – Мондиала във Франция през 1998 година?
- Да, да, пазя много добри спомени от тогава. Бях в родния ми град Задар, гледах мачовете със семейството и приятелите си. Беше много специално време, защото направихме велик турнир и ни липсваше съвсем малко да стигнем финал, но 3-то място на Мондиал е историческо, изключително постижение. Благодарение на него всички започнаха да научават повече за нашата страна. Пък и бе във Франция, както е сега Евро 2016. Дано постигнем подобен резултат!
- На кой играч от онзи тим приличате най-много Вие?
- Бих казал, че на Звонимир Бобан. Той бе моят идол, носеше №10 и заради начина му на игра, значението му за Хърватска, мисленето му на терена и манталитета според мен приличам много на него.
- Този отбор по-добър ли е от онзи?
- Не обичам да сравнявам отбори от различни епохи, всеки има своите по-добри и по-малко добри черти. Както казах вече, те постигнаха исторически резултат и се надявам ние да го повторим.
- На последните еврофинали Вие лично изиграхте голям мач срещу Испания…
- Резултатът не бе добър, ала направихме отличен мач, имахме своите шансове, без да ги реализираме. Затова и накрая Испания би. Имам добри спомени въпреки загубата с 0:1, защото играхме силно срещу предишния и бъдещ европървенец и им предложихме най-трудния им мач в целия турнир. В групата ни бе и другият финалист Италия. Липсваше ни мъничко късмет.
- Особено в едно положение…
- Да, при едно добро отиграване на Ракитич, когато Икер Касийяс направи велико спасяване… Но всичко е в миналото. Трябва да вземем някои неща от онзи мач, за да успеем в предстоящия. Ще е последният мач в групата, така че дано дотогава вече да сме си уредили класирането напред.
- Има ли нещо от играта на Испания в хърватската?
- Да – стремежът за задържане на топката у нас и победата на този принцип. Искаме да играем и да се съревноваваме.
- А към това се прибавя и особеният дух на балканските отбори, които във всеки спорт са много борбени…
- Да, наистина сме много борбени и искаме винаги да бием. Когато играем с националния екип и цялата страна е зад нас, можем да дадем повече от наличното у нас по принцип.
- Боли ли Ви по-особено при загуба на Хърватска?
- Да, много. Винаги обаче ме боли при загуба – не само във футбола, а и в живота. С Хърватска ме боли повече. Много плаках след загубата с дузпи от Турция на четвъртфиналите на Евро 2008.
- Къде е таванът на Хърватска на това първенство?
- Трудно е да се каже, но първата ни цел е да минем групата. Ако не успеем, ще е провал за нас при наличния състав. С цялото ми уважение към Турция, Чехия и Испания, трябва да продължим.
- А можете ли да станете шампиони?
- Това също е трудно да се каже, защото не обичам да говоря със сигурност. Все пак когато си се класирал на финална фаза, отиваш за да спечелиш. Никой не отива само на разходка. Ако получим възможност да спечелим турнира, ще видим дали ще я грабнем, но имаме нужния манталитет. Ако мислиш другояче, не стигаш далеч.
- Кои са силните ви страни?
- Колективът. Според мен най-важното в живота, във футбола, в спорта е колективът, заедността, силата като група, отборният дух на терена. Имаме добри играчи, но ако не работим един за друг, ако не се борим, е трудно да постигнем нещо. Хърватска винаги е имала това, особено след първото ни участие на еврофинали през 1996 година. Тогава вече имаше добра среда и добър колектив, а през 1998 бяхме 3-ти… После ни липсваше късмет, за да постигнем нещо повече. Но винаги имаме силен колектив.
- Бяхте в Идеалната единайсеторка на света на ФИФА за 2015 г. и спечелихте втората си ШЛ. Това ли е най-добрият момент в кариерата Ви?
- Може да се каже, че е един от най-добрите. Макар че 2014 г., когато също взехме ШЛ плюс Купата на краля и Суперкупата, после с 22 поредни победи преди контузията ми, беше най-добрият ми момент в Мадрид. Сегашният може да се каже, че е подобен, малко по-добър, малко по-лош… Чувствам се много, много добре.
- Чувствате ли, че опитът Ви подобрява като играч?
- Много помага, защото когато си млад, искаш да вършиш всичката работа, да търчиш на всички страни, да се бориш за всички топки. Когато растеш и узряваш, виждаш нещата по-добре, четеш мачовете много по-добре отпреди. За четири години в Мадрид израснах много като играч. Тук преминаваш през всичко, трябва да си много силен душевно, да се бориш за всеки трофей, а това се трупа и ти помага.
- Има ли разлики между играта Ви в Мадрид и Хърватска?
- Много е подобна, но не е еднаква. В Мадрид играеш с топ играчи, нещо като селекция на най-добрите в света, а в Хърватска също имаме много добри футболисти в големи отбори… Имам обаче свобода на изразяване в играта и тук, и в клубния си тим. В Хърватска всички чакат от теб само бляскави отигравания и ако не ги предложиш, започват да те критикуват.
- Значи се чувствате по-отговорен?
- Не, отговорността е една и съща и в Мадрид, и в Хърватска. Винаги съм я приемал с радост, нямам проблем с нея.
- Но ако Мадрид не спечели, всички мислят само за Кристиано Роналдо, за Гарет Бейл, за Карим Бензема… а ако Хърватска не бие, всички погледи са насочени към Вас…
- Да, така е, но това е положението във футбола и всеки трябва да приема отговорности. Абсолютно всеки. Напълно нормално е, когато Мадрид не играе добре, да се говори за Крис, за Гарет…
- Какво Ви остава да направите в кариерата си?
- Да постигна нещо голямо с Хърватска и… да спечеля Ла Лига. Всичко останало съм го спечелил.
- Близо или далеч е оттеглянето Ви?
- Не зная, трудно е да се каже, но искам да играя, докато се чувствам добре. Ако трябва да посоча конкретна дата и нямам контузии, със сигурност мога да изкарам още четири години на това си ниво. Зависи обаче от много неща. Към този момент се чувствам много добре и физически, и психически. Когато видя, че нещата вече не стоят така, ще мисля другояче.
- Можете ли да се оттеглите в Мадрид?
- Ха! Това е желанието ми, макар че не са много играчите, които се оттеглят тук. Защо не? Виждам това като възможно, но ще видим.
- А ако не е възможно, мислили ли сте за друго място?
- Не, към момента мисля само за Реал Мадрид и имам искреното желание да остана тук възможно най-дълго време. Не мисля за други клубове, нито за други лиги.
- Гледате ли много футбол?
- Доста, доста (б.и. – смее се). Ако ме оставят, гледам късно вечер, когато всички спят. Обичам да гледам мачове, особено на тимове с мои съотборници от националния отбор. Преди гледах дори и повече, но след раждането на двете ми деца не ми остава толкова време.
- Вие сте играли и в Премиър Лийг, и в Ла Лига. Коя според Вас е по-добрата?
- Към момента Ла Лига. Преди четири-пет години ПЛ ми се струваше най-доброто първенство в света. Днес обаче резултатите в Европа казват всичко.
Уго Сересо, „Марка”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)