Мадрид и Зидан имат пет спешни проблема за решаване

Всеки отлично знае, че предсезонните контроли не са точният обект на изследване, който да ти дава материал за крайни изводи. Огромните физически натоварвания в подготовката, непрестанните проби на различни комбинации от играчи на терена и безбройните смени по време на този род мачове правят невъзможно извеждането на окончателни становища. Когато обаче даден отбор се казва Реал Мадрид и той не може да спечели и една победа от три срещи, това събужда тревога. Още повече при наближаването на сблъсъка за Суперкупата на Европа с Манчестър Юнайтед след десетина дни.

Европейският и испански клубен шампион записа две загуби (срещу Манчестър Сити и Барселона) и едно равенство в редовно време с поражение след изпълнение на дузпи (именно срещу „червените дяволи”) в американското си лятно турне, което завършва в нощта на сряда срещу четвъртък със среща със сборен състав от звезди на тамошната Мейджър Лийг Сокър. Това ще е последният изпит на възпитаниците на Зинедин Зидан и, поне към момента, недостатъците на отбора се заключават в следните елементи.

1. ПРОПУСКЛИВА ОТБРАНА

Мадрид е допуснал цели осем гола в трите си летни контроли досега и до вратата на тима се стига с прекалена лекота. Слаломът на Антони Марсиал от Ман Юнайтед, който се провря без никаква съпротива между „белите” защитници, както и отиграванията на Неймар и Лионел Меси в наказателното поле на европървенеца подчертават определена липса на синхрон. Капитанът Серхио Рамос е все още извън топ формата си след проблемите си със своя слух, докато иначе винаги ефективният и оправдаващ доверието към него Начо допусна огромна грешка при победния гол на Жерард Пике в двубоя с Барса.

2. СКЛОННОСТ КЪМ БЪРЗИ СРИВОВЕ

Отвъд чистата бройка на допуснатите голове, видяхме Мадрид да изпада в твърде тревожни периоди на бърз срив, особено в последните два мача. Сити на Джосеп Гуардиола заби три попадения на „лос меренгес” само за 15 минути, а новата Барса на Ернесто Валверде – две още в първите шест минути на двубоя, като при това каталанците имаха поредица от положения пред вратата на Кейлор Навас в моментите, в които „белите” не съумяваха да укротят разбеснелите се топ нападатели на съперника.

3. ЛИПСА НА КОНТРОЛ

Един от идентификационните белези в края на историческия последен сезон на тима на Зидан бе хвърлянето към вратата на съперника още с първия съдийски сигнал. Все още сме в етапа на предсезонната подготовка и ги няма нужният физически и тактически тонус, за да се вземе контрола в мачовете от самото им начало, а това доведе до невъзможност за повеждане в резултата във всеки от досегашните три летни мача. Трябваше да се прибягва до характерното желание и умение за постигане на обрати срещу Ман Юнайтед (благодарение на юношите си) и Барса (стигна до изравняване от пасив 0:2 и наглед безнадеждно положение, ала накрая се предаде с попадението на Пике).

4. ЛИПСА НА ВСЯТ СТРАХ

Карим Бензема и Гарет Бейл не показаха лидерски умения в „бялата” атака в никой от трите мача. Французинът и уелсецът нито се разписаха, нито блеснаха с игра, а при това дори в определени моменти се скриха. Провелият най-кратка подготовка Марко Асенсио показа, че е запазил старата си форма, като срещу вечния съперник демонстрира и умение в завършващия удар. Кристиано Роналдо ще се завърне чак на 5 август и ще му трябва допълнително време, за да възвърне топ формата си, а Алваро Мората вече го няма (беше продаден на Челси), поради което Бейл и Бензема ще трябва да поемат повече отговорност по спешност с оглед на наближаващите два финала за суперкупите преди началото на сезона в Ла Лига.

5. ГОЛМАЙСТОРИТЕ СА НЕОБИЧАЙНИ

Тръгвайки от предходната точка, авторите на четирите гола за Мадрид в подготовката това лято не са онези, които са призвани да превземат противниковите врати. Като изключим Асенсио, останалите голмайстори на „лос меренгес” бяха Каземиро (от дузпа), Оскар и Матео Ковачич – все полузащитници, чиято първа задача не е да бележат голове. Задължително е обичайните заподозрени час по-скоро да започнат да изнасят тази специфична тежест в играта.

Пабло Диас, „Марка”

Следвай ни: