Този път сравнението с Мадрид не е в полза на Барса

Постоянно и завинаги Реал Мадрид и Барселона са осъдени да се вглеждат в сторваното от другия. Никога не могат избяга от сравнението помежду си. Когато кризата налегне и запече л..ното на единия, обичайно другият лети нависоко. И точно в момента виждаме една картина от онези, в които „белият” отбор стои много над „синьо-червения”, изглеждащ ударен лошо и тежко ранен.

Четирите получени на „Парк де Пренс” гола послужиха на Барса да влезе в клуба на великите обрати – нещо досега нетипично за „блауграна” духа, ала подсказаха и нещо друго: когато един отбор стане жертва на подобна голеада в Европа, крие у себе си някакъв проблем, който рано или късно ще избие наново. Това усещане именно се оправда в Торино срещу Ювентус.

От другата страна съперникът – Мадрид с единайсетте Европейски купи – отива в този турнир и се преобразява. Показа го в Неапол, когато изживяваше най-лошия си момент, стори същото и в Мюнхен, където гол на воина Артуро Видал го рани люто и само последвалата грешка на чилиеца от късната дузпа първото полувреме позволи на Мъжете в черно да преживеят футболно възкресение.

След пропуска от бялата точка историята се промени и играчите на Зинедин Зидан направиха повече от достойно второ полувреме, постилайки си чудесно за отстраняване на Байерн (Мюнхен). И го сториха с играта не само на титулярите, а и на момчета като Марко Асенсио, който изглежда готов да разбие монопола на трио ВВС в стартовата единайсеторка до края на сезона.

И докато Реал Мадрид се показва твърд като камък, Барселона се тресе от всякакви съмнения. Луис Енрике си тръгва, а Зидан оставя всичко в ръцете на футбола и на резултатите на своя отбор, разчитайки на цялата подкрепа на президента.

Докато мадридистите отиват в Мюнхен и изпъкват без играчи като Иско (на пейката) и Лукас Васкес (на трибуните), каталанците страдат с футболисти далеч от най-добрата си форма като Хавиер Масчерано и Жереми Матийо.

Докато единият показва мускули, другият остава да се уповава на спомена за героичния обрат в предния етап като единствен валиден аргумент в спора.

Докато единият говори за подсилване на отбора си, другият говори за обновяването му, че и за нещо повече от това. Вече дори Ел Класико на 23-ти не е от толкова решаващо значение поради това как се представят единият и другият в дните преди върховния сблъсък на испанския футбол.

Те са денят и нощта, при все че всичко може да се промени само за седмица, че и за по-малко, както се случи в събота, когато кризата отлетя от едните при другите в рамките на едва четири часа.

Хосе Феликс Диас, „Марка”

Следвай ни: