Снукър пантеон: Джо Дейвис - Императора на щеката (част 1)
Снукър пантеон: Джо Дейвис - Императора на щеката (част 1)
1 март 2017 | 12:00
3416
0
Рубриката на Sportal.bg "Снукър пантеон" е посветена на корените на джентълменския спорт и на личностите, които с приключенията си и отдадеността си на играта са се превърнали в легенди.
Подобна ретроспективна рубрика няма как да не започне с кратка биография на човека, който извоюва мястото на снукъра на световната спортна карта - Джо Дейвис.
Дълги години снукърът е бил в сянката на далеч по-популярната игра билярд. Но спасението дошло от новите технологии, а именно - цветната телевизия. Така изведнъж джентълменският спорт заживял втори живот, а през 80-те години на миналия век играчите вече били истински звезди и печелили нечувани допреди парични награди.
днес дължат благодарности най-вече на един невероятен човек. Играта през годините е имала много легенди, някои от тях все още действащи професионалисти като Джими Уайт, Рони О'Съливан, Джон Хигинс, Марк Уилямс и дори като Марк Селби - носител на "Тройната корона", настоящ световен шампион и победител в Шампионата на Обединеното кралство и лидер в световната ранглиста вече почти шест поредни години.
Джо Дейвис - Императора на щеката, ангел
ъ
т пазител на снукъра в началото на ХХ век, без когото играта нямаше да стане толкова популярна във Великобритания, а след това и по света. Както много играчи през 20-те години на миналия век, той започва от билярда и в последствие се отдава на снукъра, като печели първата си титла през 1927 година.
Самият той е инициирал провеждането на първото Световно първенство. Той е непобедим цели 20 години подред и се оттегля внезапно през 1947-а. Тогава именно за него е дошло времето да прекрати кариерата си - официално го прави, за да даде на другите играчи повече шанс, но всъщност иска да приключи непобеден, тъй като брат му Фред започва да се превръща във все по-голяма заплаха.
Джоузеф "Джо" Дейвис е роден на 15 април 1901 година в Уитуел, северен Дарбишир. Баща му е бил миньор и е искал много синът му да стане боксьор, както много деца в селото. Когато семейството се мести в Уитингтън Моор и отваря кръчма "Куинс Хотел" обаче Джо започва да играе билярд в заведението, защото там има една от малкото в района билярдни маси.
Джо започва на 11-годишна възраст и само две години по-късно вече е шампион на Дарбишир, като на 18 вече е професионалист. Проблем с дясното му око обаче оставя много хора скептици, че може да постигне нещо значимо в този спорт, защото зрението му е добро само с лявото.
През 1926 и 1927 година стига до финала на Световното по билярд, като губи и двата мача от големия си съперник Том Нюман. На следващото лято обаче се връща в Честърфилд като шампион и наистина започва да оставя сериозна следа в спорта, като придобива и по-голяма популярност.
Джо печели последователни титли чак до 1933 година, но вече интересът му се насочва към малко по-различната игра - снукър. По това време "джентълменският спорт" не е бил взиман насериозно, много играчи на билярд са го наричали "доматената игра" и са се отнасяли с пренебрежение.
"Аз бях първият, който разви снукъра и разгърна целия му потенциал, за да стигне до нивото, което е в момента. Преди хората играеха основно дефанзивно - вкарваха една червена, после може би комбинация с един цвят и веднага сейфти удар. Аз разкрих на публиката атакуващата и далеч по-вълнуваща страна на снукъра", разказва Джо.
През 1927 Дейвис инициира провеждането на първия професионален шампионат по снукър в Бирмингам. Той печели титлата след 31-фреймов мач срещу Том Денис, като получава награда от 6 паунда и 10 шилинга. В последстиве Джо играе с Денис в 4 от следващите 5 финала и ги печели всичките, за да се утвърди като хегемон около масата.
Далеч повече престиж снукърът придобива през 1930 година, когато шампионатът се провежда в по-голямата зала "Лестър Скуер". Развитието и титлите на Джо привличат вниманието и на телевизията, като през 1936 година вече има излъчване на Световното първенство по ВВС от лондонската "Александра Палас", където днес се провежда Мастърс-а.
Хорас Линдром е бил първият играч, за когото публиката е смятала, че може да победи Джо Дейвис за титлата. Съперничеството между двамата прави чудеса за популярността на снукъра, но Дейвис печели и трите оспорвани финала срещу австралиеца - 1936, 37 и 46-а.
Последният финал преди Втората световна война наистина да превземе ежедневието на англичаните през 1940 година се провежда между Джо и набиращия скорост по-малък негов брат Фред Дейвис. Единственият дуел за титлата помежду им приключва повече от драматично след 5 дни битка и 37:36 в полза на Джо, който решава спора със 112-ия си сенчъри брейк в кариерата от 101 точки.
Докато трае Втората световна война Джо обикаля страната за демонстративни мачове като част от театрална трупа, а по време на играта до масата е било окачвано огромно огледало, за да може публиката да следи по-добре движението на топките.
Цели 20 години Джо Дейвис е притежател на световната титла, като за последно я печели през 46-а срещу стария си опонент Том Денис. Някои все още смятат, че той се оттегля, защото желае да го направи, докато е на върха, а той самият споделя, че е решил да го направи, защото достатъчно дълго е доминирал около масата.
Той обаче продължава да е най-големият посланик на снукъра в Обединеното кралство и не спира да пътува из различни градове, за да участва в демонстративни мачове. Дори след като около 30 години е тотален хегемон, му е оставало само един връх за покоряване - магическия максимален брейк от 147.
На 22 януари 1955 година най-накрая Джо Дейвис записва името си като първия в историята автор на максимум. През 1962 пък Джо прави първия сенчъри брейк по телевизията.
В първата част на посветения на Джо Дейвис "Снукър пантеон" се фокусирахме повече върху постиженията на великия англичанин. Във втора част очаквайте да разберете за малките детайли и специалните моменти, които превръщат Джо в истински император на щеката и първата снукър легенда.