Гледай на живо

14:30 часа: Очакванията на Станимир Стоилов за сблъсъка с Царско село

Херо пред Sportal.bg: за Иртиш, Левски, Гонзо, Лудогорец и проблемите в българския футбол (видео)

Херо пред Sportal.bg: за Иртиш, Левски, Гонзо, Лудогорец и проблемите в българския футбол (видео)

Димитър Димитров продължава тежката си битка с финансовите проблеми, в които е затънал казахстанският му отбор Иртиш. Обявеният за почетен гражданин на Павлодар през миналата година българин се готви в оскъден състав в турския курорт Белек за новия сезон във Висшата лига и предстоящите наесен двубои в Европа. Херо е непоправим оптимист и се надява, че тежките мигове от последната една година съвсем скоро ще останат блед спомен. Един от най-добрите родни специалисти през последните 20 години говори в пространно интервю пред Sportal.bg, като засегна проблемите в Иртиш, бъдещето си в Павлодар, ситуацията в Левски и българския футбол и куп други теми.

- Г- н Димитров, здравейте! Спокойствие и тишина в момента, но не така е на тренировките на вашия Иртиш. Продължавата да бъдете така буен и темпераментен дори и по време на заниманията.
- Човек не може да избяга от нрава си. Опитвам се да бъда малко по-спокоен по време на мачовете, но ако трябва да бъда честен, малко трудно ми се получава.

- А колко трудно ви е сега в Иртиш, след като проблемите ви нямат край и непрекъснато ви напускат футболисти?
- Ще излъжа, ако кажа, че не е трудно. Проблемите са много. Опитваме се да ги решаваме, защото около 14-15 човека напуснаха отбора през последната година. Работим усилено, за да подсилим състава и отново запишем силни игри. Нашите фенове свикнаха с добрите резултати, които постигаме и имат високи очаквния към нас. Точно затова се притеснявам да не ги разочароваме. Въпреки че хората са наясно с проблемите, които имаме, Павлодар е футболен град и феновете не прощават грешките и провалите.

- Вдигнахте високо летвата – трето място след Астана и Кайрат. Какво ви коства това?
- Много препятствия много подводни течения имаше. Юни месец, когато очаквахме да подсилим отбора, да гоним призовите места, защото ние 11 кръга бяхме лидери, много играчи ни напуснаха. Това беше голям удар за нас. Освен това нямахме право да привличаме други и аз останаха с група от 11-12 души, която допълвах с юноши. Но въпреки тези проблеми с добрия колектив, който бяхме изградили, успяхме да се преборим за третото място. Както казват момчетата, тези бронзови медали са със златно покритие. Аз лично съм изключително горд от постигнатото, но то не е моя заслуга, а на екипа и на хората, които се бореха докрай. Всичко обаче бързо се забравя. Предстоят нови предизвикателства и ние трябва да отговорим подобаващо на очакванията на хората.

- Като че ли в далечен Казахстан работите в малко българска обстановка – финансови проблеми, забавени заплати...
- Така се получи, че се озовах в Иртиш в най-тежките му години. Доста дългове са натрупани и трябва да се изчистят. Нашият бюджет така и така е един от най-малките, с това изчистване сега се редуцира още повече. Това ни пречи на селекцията и на избора на играчи, но човек трябва да се бори докрай и да се опита да излезе максимално бързо и успешно от неприятната ситуация.

- Как успявате да убедите футболистите да облекат фланелката на Иртиш?
- Много трудно. В последните два-три дни няколко играчи, които бяха дали дума, че ще заиграят при нас, отказаха. Имиджът ни е много лош, а знаете, в днешно време всичко се научава много бързо. Аз съм го казал и на ръководителите – ако искаме да променим нещо, трябва да започнем именно от имиджа на клуба. Не може да не се плащат заплатите и да се очаква да дойдат качествени играчи. Ако това стане, ще бъда максимално щастлив. Спомням си, че когато ме награждаваха за почетен гражданин на Павлодар, феновете отстрани подвикваха: „Не го правете почетен гражданин, а му вдигнете бюджета!“ Много точно казано! (смее се) Повече имам нужда от тези финанси, за да подсиля състава и за да бъда конкурентоспособен.

- Вие ли търсите трудното, то ли ви намира? И тук, и в Черноморец сте принуден да правите от нищо нещо...
- Не, несериозно е да кажа, че аз съм го търсил. Явно ми е такава съдбата, не мога да избягам от нея. И на мен ми се иска да работя в отбори, които имат голям потенциал, добра организация. Това е мечта за всеки един треньор. Най-важното обаче е да изпитваш удоволствие и желание, защото в такива тежки моменти и мотивацията ти пада. Аз се опитвам точно в тези мигове да повишавам нагласата и желанието си за работа, защото, ако го загубя, тогава вече ще ми бъде наистина много трудно.

- А как го правите?
- С вътрешна нагласа. Гледам по-позитивно на лошите неща. Дори и нещо малко хубаво да има, го поставям водещо.

- Имало ли е обаче момент, в който ви е идвало да развеете бялата кърпа?
- Честно, да. Аз и пред медиите в Казахстан бях казал, че на един етап се запитах има ли смисъл да хабя такива нерви, като виждам, че всичко това вреди на здравето ми. В следващия момент обаче виждам отношението на хората, на обществеността към нас и веднага променям мнението си.

- Точно тази подкрепа ли ви остави в Иртиш, при положение че със сигурност е имало предложения през вас в тези месеци?
- Да, разбира се, но аз казах, че при това отношение и уважение не мога да предам хората.

- Успяхте да класирате отбора за Лига Европа. Ще ви допуснат ли обаче до участие в евротурнирите?
- Надявам се. Точно поради тази причина изплащаме дълговете – за да ни допуснат. По отношение на селекцията не мога да кажа доколко ще е подготвен съставът, тъй като имам още доста празни места за легионери. Футболистите от местното първенство, които исках, избраха да продължат кариерата си в други клубове. Просто конкурентите ни „убиха“ с по-добри условия и заплати и не успяхме да вземем това, което на мен ми се искаше. Но човек трябва да работи с наличния материал и да му вярва докрай.

- Договорът ви изтича в края на годината. За момента сте коректен към клуба, но заслужава ли си да продължите и след това в Павлодар?
- Силно се надявам, че нещата ще се променят в следващите месеци. Тази година ще е най-тежка за Иртиш. Ако успеем обаче да изчистим всичко и малко вдигнем бюджета, всичко ще е по-различно. Но вижте, не всичко зависи от мен. Може и самият клуб да не ме иска. Аз лично не бих се обидил, каквото и да се случи. През тази година и половина, в която съм в Павлодар, смятам, че направихме много. Първия сезон, когато имахме нулев шанс за първата шестица, влязохме и за малко не взехме медали. Втория все пак ги спечелихме и доказахме, че ако имаме нормални условия, можем да постигнем много. На фона на традициите във футбола, на историята, Павлодар е едно прекрасно място за работа.

- Не е ли лошо, че някои от най-добрите ни специалисти отидоха да работят в Казахстан?
- Не мога да коментирам, тъй като ще бъде малко некоректно и нескромно от моя страна. Аз обаче се радвам, че сме толкова българи тук. Имам щастието да бъда освен със сънародници, с мои много близки приятели. Това е страхотно удоволствие – да се срещаме, да говорим и обсъждаме заедно много теми.

- Защо Висшата лига на Казахстан стана привлекателна дестинация за доказани български специалисти?
- Първо Мъри отвори вратите с резултатите, които постигна. Не толкова с шампионските титли, макар преди това тимът да не бе печелил никога златните медали, а с резултатите в Европа – пробив в Шампионската лига и Лига Европа. Стоилов даде невероятен тласък и създаден много добър имидж на българските треньори. Смятам, че и ние не се справяме зле (усмихва се).

- Следите ли какво се случва с футбола в България?
- Разбира се, не мога да бъда безразличен към него.

- Може ли да се наруши хегемонията на Лудогорец?
- Може би, разбира се, но тази година трудно. По-нататък – да, убеден съм. Но затова трябва да се променят стратегията и вижданията на другите клубове, защото в противен случай Лудогорец ще бъде шампион толкова пъти, колкото пожелае.

- Толкова силен ли е разградският клуб, или просто конкурентите му много изостават?
- Смятам, че съперниците много изостават и ако, ще се повторя, намерят правилната стратегия, дистанцията бързо може да бъде скъсена.

- Вие сте един от фаворитите на Сектор „Б“ винаги когато се заговори за треньорска смяна. Защо не се получават нещата на „Герена“?
- Далеч съм от клуба, а и не е коректно да давам оценката си. Винаги се намира някой, който да пита откъде аз ще коментирам, в качеството си на какъв. Изключително много са проблемите в Левски и докато не се начертае една дългосрочна стратегия, която да не се сменя през два месеца, Левски ще продължи в една безпътица. Надявам се, че греша, но времето ще покаже.

- През лятото собственик на „сините“ стана Спас Русев. Търсил ли ви е за съвет?
- Не, с мен не е влизал в контакт. Дори не знам дали ме познава. Знам, че е говорил с Мъри, даже е имал и предложение. Станимир обаче също е с договор и няма как да напусне.

- Наред с новия собственик на Левски бе даден старт и на нов форма на шампионата – Първа професионална лига. Удачен ли е според вас?
- В началото бях малко скептичен, защото много отбори влязоха изкуствено. Смятам, че във футбола, а и в спорта като цяло, трябва да има принципи – да се изкачваш и слизаш надолу по стълбицата по ествествен начин. Сега в хода на първенството виждам положителни нотки, някаква равнопоставеност и съревнование между отборите под Лудогорец. Това говори за изравняване на силите. Не говоря за вдигане на качеството, а за изравняване на силите на база западането на водещите клубове.

- Не мислите ли, че в краткосрочен план тези компромиси са добри за клубовете, но в дългосрочен може да навредят на родния футбол и развитието му?
- Напълно възможно е, защото, когато няма правила или пък се сменят изключително бързо – вие сам ми напомнихте за случая с Черноморец преди няколко години и промяната в Наредбата седмици преди края, губи футболът, губи се феърплеят. Надявам се, че БФС ще намери правилен начин да администрира първенството и да повиши качеството. Този въпрос с базите, на които сега се обръща внимание, трябваше по-рано да се реши. Но има и много други проблеми. Аз затова съм недолюбван, защото казвам нещата така, както мисля.

- Боли ли ви за бургаския футбол?
- Естествено, няма начин да не ме боли за Черноморец и Нефтохимик. Емоционално свързан съм и с двата отбора, еднакво ги обичам. Юноша съм на Черноморец, там съм започнал футболните си години. След това пък дълго време бях в Нефтохимик като треньор и постигнах добри резултати. Преди няколко дни дори ме поканиха да отбележим 20 години от сребърните медали и купата, която спечелихме. Това е оценка за работата, която съм свършил. Но тогава стадионът бе пълен часове преди първия съдийски сигнал, което означава, че сме работили добре. Днес ми е обидно да гледам, че има по 50 души на мач на Нефтохимик.

- Обидно е, че на някои контроли тук, в Турция, има повече хора, отколкото на мачове в „А“ група.
- Факт! Трябва да се опитаме да вдигнем качеството на този продукт, който силно обичаме, за да може хората да видят промяната, да им покажем, че нещо положително се прави и че нещата се случват долу на терена, а не задкулисно. Ако това го постигнем, хората не са толкова елементари, сами ще се върнат на стадиона.

- По вашето време в Черноморец бяха привлечени много футболисти, които сега играят на високо нови – Шаешу, Жужу, Боли, Анисе и много други. Какво им пречи и на другите отбори да намират такива качествени чужденци, свободни агенти, за да се спре тази непрестанна ротация, това гонене на играчи през няколко месеца и плащане на неустойки?
- Ние благодарение на тези футболисти, както и на другите, които продадохме, включително Георги Терзиев на Лудогорец и Пламен Димов на Левски, живяхме три години. Парите от трансферите бяха единственият шанс да съществувам. Подкрепа от друга страна нямаше. Аз мога да кажа, че всичко това е на базата на един много сериозен труд на целия екип. Много футболисти се гледат на видео, след това се тестват и пр. Всеки един клуб може да го направи, стига да има желание. Ние тези играчи ги взехме за нула стотинки и след това ги продадохме за милиони.

- Сега се сещам за един списък от футболисти, вследствие на който прехвърчаха искри между вас и Георги Иванов? Виждали ли сте се след това?
- Не съм го виждал, нито сме говорили. Определено имаше нотка на разочарование у мен след това, което стана. Аз говоря изключително и само с факти. Спомнете си – първо го нямаше списъка, след това го имаше. В един момент футболистите, които съм набелязал, се оказа, че са млади, малко по-късно подписаха в елита и играят там не лошо. Мисля, че щяха да са от полза на Левски в този труден момент. Но какво значи труден? Уж се говори за безпаричие, но аз имах информация, че ситуацията не бе толкова тежка. Това усещане бе изкуствено създадено, за да се освободят на „Герена“ от някои хора. Но не искам да навлизам отново в полемики, това е излишно. Аз съм човек, който не таи лошото в себе си. Бързо ми минава. Бях обиден, че към мен имаше обиди и нападки, а аз говорех само с факти. Нека хората преценят къде е била истината. Няма как да тая лошо към Гонзо. Аз имах желание да работя на „Герена“, готвех селекцията, но разберете, когато не ми позволят, когато ми бламират плановете, няма как това да се случи. Аз имам достойнство, уважавам се и не мога да позволя такова отношение. Ако помните, с тази селекцията, която направи Левски впоследствие, изпадна от първата шестица.

- Тази работа на парче ли скара доста „сини“ легенди?
- Много неприятно е това, което се случва. Според мен трябваше да се намери малко по-интелигентен начин, а не да се тръгне директно, по такъв груб начин. Всички са дали много на Левски и ние дължим нужното уважение към тях. Но този начин е изключително грозен за страничните хора. Аз затова се почувствах лошо – защото никого не обидих, не си позволих лоша дума, а на свой ред получих много. Не приемам и това, което се случи преди време с легенди на българския футбол. Може да се намерят много по-културни начини, а на чрез медиите така унизително и грубо да се обръщат един към друг. Но това опира до възпитанието, до първите седем години.

- Може ли в настоящия си вид националният отбор да се качи едно стъпало по-нагоре?
- В настоящия много трудно. Но като казвам трудно, това не значи, че отборът няма резерви, които да се „изсмучат“ от потенциала на играчите. Такива има и ако се намери начин да се използват, то отборът няма да среща проблеми и да се унижава срещу аутсайдери като Малта.

- Доста проблеми обсъдихме, дайте нещо положително за финал. Какво си пожелавате за 2017-а?
- Най-вече здраве. Минах по тежък път, знам какво значи здравето на един човек. Когато той е здрав, мотивиран, има талант и желание да се развива, може да постигне всичко.

- А какво научихте през този тежък път, през който преминахте?
- Какво научих? Промених мирогледа си най-вече. Видях и добрата страна на българския народ. Много говорим, че сме злобни, завистливи, но мога да ви кажа, че видях обратната страна на медала – добротата, човечността, съпричастността на хората, и мога да кажа, че те имат огромна роля, за да преборя тази коварна болест, да спечеля този двубой на живот и смърт. Мисля, че сега е моментът отново да им благодаря.

- Г-н Димитров, мисля, че това е чудесен финал на нашия разговор. Благодаря ви и успех!
- Благодаря и аз!

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти