Хората на Милан в противниковия пеналт са в Червената книга

Случи се отново. След само три седмици. Мачовете в Атина и в Неапол бяха дълбоко различни един от друг по дух, игра и подход, но имаха една обща черта помежду си, която от една страна хвърля Милан в територията на измъчеността, а от друга носи логично обяснение за неговата немощност в атакуващата част от играта: и двата пъти нито един „росонеро” не успя да докосне топката в съперниковото наказателно поле за цялото времетраене на първото полувреме.

Може това да ви се струва невероятно, но е факт. Голове, естествено, могат да бъдат вкарвани и с удари от далечно разстояние, но е очевидно, че колкото повече броя докосване на топката имаш в пеналтерията, толкова повече се увеличават шансовете ти за записване на точно попадение.

БАВНОСТ

Че по отношение на носена опасност отборът е Сусо-зависим, това е безпределно ясно от доста време. Ще бъде обаче прекалено елементарно да се обяснява само с това тази (нищожна) офанзивна продуктивност. Най-очевидният фактор е малобройната доставка на топки в централната част на наказателното поле. „И росонери” умеят да градят интересни атаки само до линията на третата четвърт на терена, ала веднага след това губят топката в мнозинството случаи. Бавят се. Подценяват числените преимущества. Позволяват на съперниците си времето да се върнат на точните позиции. Очевидно отсъстват точните движения от страна на полузащитниците и нападателите.

ГАРАНЦИИ

Срещу шестте стоящи над него отбори в класирането в Серия А Милан е отбелязал само 4 гола, а общо те са 19 за 13 кръга – наистина прекалено малко. Причините за това са много.

Често се споменава представянето под очакванията на определени фигури индивидуално. Като изключим Сусо, другите не дават гаранции за офанзивни фойерверки. Хакан Чалханоолу и Андре Силва все още изглеждат едва-що приземили се от чужда планета. Джакомо Бонавентура е назад в кондиционно отношение. Франк Кесие не показва онзи блясък от началото на сезона. Фабио Борини вече играе на бека, а Никола Калинич често остава извън играта: срещу Наполи например отигра 39 топки срещу 64 на Лоренцо Инсинье, а точните пасове бяха 27:40.

После иде ред на бавността в разиграването – да, в повечето време е прецизно, ала прекалено еднообразно и схоластично (дори когато тимът изостава в резултата). Липсва човек, който да се нагърби със смелостта да вземе топката и да импровизира; човек, който да хване бика за рогата по мъжки и да изпъкне. Но внимание: липсва не защото го няма в състава, а защото – с изключение на Сусо – никой не използва момента по една или друга причина.

Други трудности? Например извеждането на футболисти в голова позиция в централни зони. В Неапол почти нямаше умни и навременни бягове зад защитата или други офанзивни отигравания в най-невралгичната част за всеки тим. После иде ред на докарването на достатъчно хора в наказателното поле. В някои моменти видяхме как имаше само двама миланисти срещу четирима бранители на Наполи в пеналта.

КОМФОРТ

Мачът обаче донесе и някои оптимистични нотки, позволяващи и малко комфорт посред цялата сивота. Да отидеш на „Сан Паоло” и да спечелиш владението на топката срещу най-добрия отбор в това отношение през сезона (55%-45%) заслужава отбелязване. Това значи наличие на характер и достатъчно идеи, които треньорът е предал на своите футболисти. С прости думи значи едно: наличие на потенциал.

Милан всъщност е №3 в класацията по притежание на топката от началото на този сезон след лидера в Серия А Наполи и хегемона в последните години Ювентус. Това може да послужи за отправна точка, особено при положение че сега предстои спад на качеството на съперниците в следващата част от календара.

С малко повече самочувствие оттук насетне може да започне едно ново първенство за Милан.

Лука Бианкин/ Марко Пасото, „Гадзета дело Спорт”

Следвай ни: