Милан: четири месеца, в които се промени всичко

Само четири месеца след онзи възбуждащ мач от Лига Европа пред 65 000 души на „Джузепе Меаца” амбициите на „и росонери” изглеждат напълно променени. Това казват класирането и статистиките днес. А други цифри ни разказват, че…

Милан: всичко е променено, не само треньорът. Около четири месеца след онзи така вълнуващ двубой от предварителните кръгове на ЛЕ срещу Университатя (Крайова), подлудил цели 65 000 търкащи си невярващо очите при представянето на Бонучи и Билия души на „Сан Сиро”, от целия този ентусиазъм е останал съвсем малко.

Отборът върви що-годе добре в Европа, ала обстановката изглежда потискаща, а освиркванията от публиката след домакинското равенство с Торино потвърждават това. Ходът на клуба бе уволнението на старши треньора Винченцо Монтела: ще се окаже ли правилният?

Предвид това, че за да се преустрои състав и клуб из основи, не могат да стигнат само няколко седмици, амбициите на „червено-черния” клуб в последния период драстично се промениха: срещу Рома, Дженоа, Ювентус и Торино дойдоха само две точки и нито един отбелязан гол. Така всички онези „но” в спортния и бизнес проект на Фасоне, Мирабели и новите китайски собственици започват да се събират накуп.

236 МИЛИОНА ПО-КЪСНО

Отправната точка са онези похарчени за нови играчи през лятото 236 млн. евро. Поведението на трансферния пазар бе като на европейски топ клуб. Доведени бяха футболисти от ранга на Франк Кесие, Андре Силва, Андреа Конти, Леонардо Бонучи, Матео Мусакио, Рикардо Родригес, Хакан Чалханоолу, Никола Калинич, Лукас Билия и Фабио Борини, а за десерт бе подновен и договорът на супервратаря Джанлуиджи Донарума – все имена (и заплати), които имат тежест.

Ето защо това лято Милан, в противовес на далеч по-сдържания откъм харчове градски съперник Интер, се целеше ако не в скудетото, поне в сигурно място в зона Шампионска лига в класирането на Серия А. То обаче към момента говори красноречиво: актив от 20 точки и поделено 7-мо място с Болоня и Киево – на 18 точки от лидера Наполи, на 16 от „и нерадзури” и на 11 от 4-тия Рома, който при това е с мач по-малко.

РАЗЦЕНТРОВАНА АТАКА

Тези цифри ни помагат да изложим доказателство по тезата кой изглежда най-големият проблем на състава: вкарването на голове. У дома си Милан не е стигал до точно попадение от 20 септември при победата с 2:0 над СПАЛ 2013, макар тогава на помощ да бяха две дузпи, а от игра – от 17 септември срещу Удинезе (2:1 с дубъл на Калинич). Отбелязаните голове са само 19 в 14 кръга срещу 27 на Сампдория, 28 на Интер, 33 на Лацио, 35 на Наполи и 37 на Ювентус.

Има обаче и друг факт, който не бива да се подценява: най-добрият „росонеро” реализатор е офанзивен халф – Сусо с 5 гола, като сравнете това с 15-те на доказан голаджия като Мауро Икарди.

И ВСЕ ПАК…

И все пак статистиките ни показват и един друг Милан, отбор от Топ 5 в Серия А: по среден брой удари към вратата – 16,4 (по-лош показател само от Рома, Фиорентина, Юве и Наполи), по притежание на топката – 55,1% (по-добри са само Рома, Юве и Наполи) и по точност на подаванията – 84,9% (малко по-лошо от Рома, Лацио, Юве и Наполи).

Значи ли това, че все пак отборът е играл футбол? Монтела изглеждаше убеден в това след нулевото равенство с Торино: „Няма как да подобрим нищо, ако не добавим малко повече качество и хищничество, които ни липсват в зоната на гола. Липсва ни спокойствие, а е по-трудно да стигаш до голове, когато не си спокоен и хладнокръвен. Представянето ни обаче е добро, а има и увереност. Лично на мен Милан ми хареса.”

На тифозите обаче им хареса по-малко, а и на ръководството, и това доведе до крутата мярка.

ЛИПСАТА НА ГОЛОВ УБИЕЦ

Не е случайност това, че Милан със своите 19 гола е най-беззъбият отбор в Топ 7 в класирането, а дори намиращите се съответно на 10-о и 13-о място Аталанта (20) и Фиорентина (23) имат повече. Това противоречи на резултатния старт на сезона в Серия А (10 гола в първите 5 кръга и голове във всеки от първите 10 мача във всички състезания). И спадът в това отношение при Никола Калинич, нарочен при идването си за новия „килър” в атаката на „и росонери”, също играе важна роля. От стария Никола не се вижда почти нищо, а „Сан Сиро”, знае се, не прощава. И освирква, освирква, освирква…

ГРЕШКИТЕ В СТРАТЕГИЯТА

Изниква въпросът дали новите собственици, залагащи на изцяло нов спортен проект, трябваше да залагат на… стария треньор.

Монтела не се бе доказал преди лятото като способен да осъществява подобен грандиозен план. Да, беше се справил добре в Катаня (изведе го до клубен рекорд по спечелени точки) и Фиорентина (три поредни 4-ти места в първенството), ала никога не бе стигал до груповата фаза на Шампионската лига – предполагаемата цел минимум пред Милан.

Най-показателното от всичко обаче е това, че „и росонери” имат 9 точки по-малко в сравнение със същия етап от първенството миналия сезон. И това е в годината, която се предполагаше да донесе възраждането, след като лятната офанзива на пазара върна към живот отчаяните тифози и вдигна очакванията до небесата. Средната посещаемост се вдигна с около 15 000 зрители, а отборът се движеше назад. Това нямаше как да продължи вечно. Друг е въпросът доколко Дженаро Гатузо е човекът да обърне посоката.

Лоренцо Франкули, „Гадзета дело Спорт”

Следвай ни: