Защото животът е странен, треньорът, който те е искал на всяка цена, така и не е получил възможността да те тренира. До втория шанс. В свое интервю през септември за английския вестник „Дейли Мейл” Алваро Мората разказа как се чувствал длъжник на Антонио Конте, който го поискал в Ювентус, ала после напуснал, за да стане селекционер на националния отбор на Италия. „Когато разбрах, че той ме желае и сега в Челси, не се замислих”, споделя. На опашката за подписа му има и други големи клубове, най-вече Манчестър Юнайтед и Милан. Челси обаче спечели с лекота тази битка и днес Мората, вкарал вече 7 гола за „сините”, напълно се е приспособил и наложил в отбора на Конте.
- Как успяхте да се приспособите толкова бързо към живота и футбола в Англия?
- Имаше поредица от облагодетелстващи обстоятелства. На първо място е треньорът: познавах отпреди Конте и нямах проблеми да се впиша в неговите представи за футбола. Второто е средата: бях приет от първия момент изключително радушно от колегите си тук, а и присъствието на испанска колония – Сесар Аспиликуета, Маркос Алонсо, Сеск Фабрегас и Педро Родригес – съвсем опрости процеса. Третото е съпругата ми, която не се поколеба да ме последва в Лондон.
- Вече сте играли в Испания, Италия и сега Англия. Кои са разликите между тези страни?
- В Испания на първо място е техниката, в Италия доминира тактиката, макар че тя трябва да се базира и на техническо качество, а в Англия ударението се поставя най-много върху физическата сила.
- Коя е във футболно отношение най-трудната лига?
- Италианската: отлично организирани отбори и много добри защитници.
- Какво друго Ви даде Италия, освен своето калчо?
- Даде ми другарчето за цял живот – Аличе, която е венецианка, дъщеря на един изумителен град. Италия ми позволи да изживея един животоопределящ етап: двата фантастични сезона в Юве. Пристигнах там като хлапе, а си тръгнах като истински играч. За един испанец Италия е най-добрата страна за живеене. Имате си всичко: красота, история, изкуство, кухня, мода. Не бих си тръгнал никога от Италия и от Юве, ако зависеше само от мен.
- Какъв фабричен белег Ви остави Юве?
- Манталитет на победител и голям професионализъм.
- Защо се върнахте в Реал Мадрид?
- Защото имаше договорни условия, които трябваше да се спазват и да бъдат уважени. Разочарованието обаче беше огромно: озовах се отново в стартова отправна точка. Към мен се отнасяха като към онова хлапе, което бях, преди да предприема приключението с двата сезона в Италия.
- Защо се спряхте на избора да преминете точно в Челси, след като имахте предложения и от други големи клубове?
- Дойдох тук, защото имаха треньор като Антонио Конте. Бяхме започнали да говорим за мой евентуален трансфер в Челси още миналата пролет и в крайна сметка наистина се озовах в Лондон.
- Каква е връзката Ви с Конте?
- Той е много взискателен треньор, но най-добре умее да оценява качествата на даден играч. Вижда се, че е дишал въздуха в голям клуб – първо като футболист, а сега и като треньор.
- В тези първи месеци в Англия кой клуб и кои футболисти Ви направиха особено силно впечатление?
- Би било най-лесното да отговоря „Манчестър Сити” и да посоча някого от големите му футболисти, ала аз избирам да се спра на изненадата Уотфорд и на бившия ми съотборник в Ювентус Роберто Перейра.
- Тази седмица се връщате в Италия, за да се срещнете отново с Рома…
- Рома ме впечатли много силно в първия ни мач на „Стамфорд Бридж”. Заслужаваше да победи, защото игра добре. Този път ще тръгнем от нулата и след тези три поредни победи мисля, че Челси ще е по-надъхан и по-силен.
- Най-добрият на „Стамфорд Бридж” беше Един Джеко…
- Наистина беше изключителен. Първият гол беше истински шедьовър! Джеко винаги ми е харесвал. Голям шампион.
- Това обаче вече не е Рома на Тоти…
- За мен беше чест да играя срещу него. Франческо Тоти е истинска легенда. В мачовете Юве – Рома винаги ни избираха заедно да даваме проби за допинг. Помня го като звезда, която обаче е и много земен човек и отворен за другите.
- В групата ви са Рома и Атлетико Мадрид. Кой измежду двата отбора избирате?
- Рома. Създаде ни множество и различни главоболия в мача в Лондон. В Мадрид ние изиграхме един идеален мач, но за мен Рома има у себе си нещо повече от Атлетико.
- Испания днес изживява трудни времена. Какво мислите по въпроса за независимостта на Каталуня?
- Аз съм испанец и много съжалявам, че се стигна до днешното положение. Мисля обаче, че в крайна сметка ще се намери най-доброто решение – компромис, който да може да задоволи всички.
- Липсва ли Ви Италия?
- Много. Жена ми би искала да живее в Испания, а аз – в Италия. Ето, дори и тук можем да намерим компромис (б.и. – засмива се).
- Как се чувствате в Лондон?
- Добре съм. Живея в центъра, в зона Челси. В Лондон съм запленен от мултиетническата картина, от съжителството между различни култури и религии, но не мисля, че ще живея тук дълго. Прекалено големи мащаби, прекалено много стрес, прекален метрополис.
Стефано Болдрини, „Гадзета дело Спорт”