Интервюто с Филипе Луиш: Астрофизиката ми е страст, равностойна на футбола

Той е един от най-добрите бекове в света, но чупи клишетата за футболистите. В свободните си вечери гледа „Интерстелар” и документални филми за астрофизика. Защото не всички футболисти са еднакви… само повечето. Филипе Луиш от Атлетико Мадрид е различен.

-         Един часът следобед е и вече сте приключили работния си ден. Какво прави с толкова свободно време един елитен футболист?

-         Нищо екстравагантно: сиеста, защото вече не съм на 20 години, и после прибиране на децата от училище. Играя с тях, докато си легнат в 21 часа, и после ми остават около два часа да изгледам някой филм или епизод от сериал. Някой път се случва да „избухна” с излизане да вечерям навън, но определено не водя живота на рок звезда.

-         Вие изключението ли сте, или правилото за футболистите?

-         Правя нормалното за всеки футболист на моите години, който иска да продължи на върховото ниво. Преди можех да си позволя повече купони, но сега всичко е рутина: живея и дишам футбол.

-         И не Ви доскучава? Толкова слава и пари само за да живеете толкова тихо?

-         Четох в биографията на Андре Агаси, че на него тенисът не му е харесвал, и го разбирам, защото това е толкова самотен спорт. Футболът обаче е различен: аз обожавам да ходя да тренирам, да съм тук, сред толкова и хубави хора… Имам голям късмет, защото, в кавички, работя малко – да, при огромен стрес, но малко часове срещу добро заплащане. Пък и се оглеждам настрани и виждам как живеят хората. Зная какво се случва в света. Затова най-малкото, което мога да направя, е да вземам работата си на сериозно. Не бих я заменил за никоя друга на света.

-         Живеят ли футболистите в сапунен балон?

-         Несъмнено. Поне едни 80% от тях, особено младите, които на мига гледат да имитират идолите си. Мислят си, че ако ходят с маркова чантичка през рамо, с обувки за 400 евро и имат осем татуировки, вече са звезди и само заради това хората ще ги уважават. Забравят реалния свят. Това е класическият сапунен балон на футболиста: повишават те в мъжкия тим и с първата заплата си купуваш лъскава суперкола.

-         Вие какво направихте с първата си заплата?

-         Купих си кола (б.и. – разсмива се). Струваше повече от заплатата и трябваше баща ми да ми помогне, за да я платя. Когато порастваш, обаче си даваш сметка, че дори и да си Марадона, футболът не е вечен за никого от нас и е по-добре да се подготвиш за живота след него. Преди това обаче почти всички допускаме едни и същи грешки. Аз също съм имал моментите си, когато съм излизал и съм пиел повече от нормалното. За щастие баща ми ме върна в правия път.

-         Кога видяхте светлината?

-         Можехте да станете учен, ако…

-         Не зная дали съм чак толкова способен за това само защото умея да нареждам кубчето на Рубик, след като някой ми е показал как става този номер (б.и. – смее се). Науката ме запленява – тя е голямата ми страст редом с футбола и киното. Опиянява ме астрофизиката, тъй като дори и най-големите мозъци на света не са в състояние да отговорят на всички въпроси, а когато се случи да успеят да отговорят на някой, веднага изникват още десет нови. Изпитвам жажда да разбирам нещата, въпреки че съзнавам отлично, че сме осъдени никога да не разберем всичко. Изумява ме усещането, че сме само един анекдот във вселената – това те сваля на земята. И обожавам да смесвам науката с религията. Аз съм вярващ и обичам да търся научното обяснение за религията и религиозното за науката, да съчетавам два толкова отделни а приори свята.

-         Намирате ли си съотборници в съблекалнята, с които да обсъждате тези неща?

-         Истината е, че не. Но с физиотерапевтите и докторите обсъждаме доста тези теми.

-         А политическите? Например за положението в Каталуня?

-         Да, за това се говори повече. Следя всекидневно тази тема и не успявам да разбера. Уважавам правото на самоопределение, но не мога да осъзная защо, в един отварящ границите си свят, едно общество иска да се затвори. Предполагам, че мисля така, защото гледам на нещата като бразилец, а в Бразилия, при всичките недостатъци на държавата, всички усещат приливна вълна на гордост, щом чуят химна – леви, десни, все тая. Хората се чувстват горди да са бразилци и не разбирам защо това не се случва тук. Защо искат да се отделят? В кое смятат, че ще бъдат по-добри, ако са по-малки?

-         Не трябва да се смесват спорт и политика ли, или това е просто едно удобно извинение да не се замесва човек?

-         В началото на кариерата си трепериш, когато даваш първото си интервю. Не знаеш какво да кажеш и прибягваш до клишетата: „Дадох всичко от себе си”, „Няма слаб съперник” и т.н. И свикваш на това, защото ти спестява скандали. Има обаче един момент, в който трябва да приемеш, че има неща, които не са наред или които не ти харесват, и имаш пълното право да го изкажеш на глас като всеки гражданин. Трябва да се осмелиш да го сториш!

-         Оправдани ли са полемиките като предизвиканите от думите на Жерард Пике?

-         Аз съм фен на Пике, макар често да не съм съгласен с думите му. Важното е, че се осмелява да се изказва. Като Алваро Арбелоа. Тези хора не се плашат да казват каквото мислят и не се крият зад славата си, за да запазят така своя уют. Оле за тях! Това е за възхищение и дано повече футболисти бъдем като тях!

-         Пари Сен Жермен плати 222 млн. евро за Неймар. Откачи ли футболът?

-         Неймар струва тези пари – това е цената му. Той е третият, ако не и вторият, най-добър футболист в света. Всеки път щом му кажат, че нещо е невъзможно, той отива и го постига. Обожава да преследва цели. Счупи трансферния рекорд и това би трябвало да го постави под огромен стрес, ала той не го усеща. Той е пич, който живее в свой свят и много се наслаждава на тези неща. Зная, че тази сума звучи откачено, но е добре такива пари да се плащат за футболисти, защото доказват, че даден играч може да генерира подобна стойност. Футболът генерира повече пари, отколкото хората си мислят.

-         Но явлението „държавни клубове” може да поквари състезателността във футбола…

-         Винаги е имало по-богати клубове от останалите, това не е нещо ново. Преди футболистите винаги искаха да отидат в Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) или Манчестър Юнайтед. Сега пред звездите има повече варианти, а и Шампионската лига е по-равностойна и разнообразна. Нямам възражения срещу това.

-         Станахме свидетели на напрежението между Неймар и Единсон Кавани. Нормално ли е дадена съблекалня да приема с подобно недоверие едно толкова скъпо попълнение в нея?

-         Във всяка професия, във всеки колектив е нужно време, за да се довериш на новия. Но е различно мисленето на един защитник от това на един нападател. Аз например, ако утре Атлети купи Андрес Иниеста за 100 млн. евро, ще си кажа „Все тая!”, защото този пич ще играе винаги, ще ни печели мачове и успехът му ще облагодетелства и мен. При нападателите обаче, които са егоисти повече от нормалното, конфликтът е неизбежен… но решим.

-         През лятото изглеждаше, че с напускането на Неймар Барса влиза в криза. Днес обаче е лидер в Ла Лига и побеждава постоянно. В крайна сметка явно Лионел Меси решава всеки проблем…

-         Меси е толкова добър, че може сам да спечели Ла Лига с някой посредствен отбор. Да, Барса определено не е такъв, но се задържа на върха през всичките тези години главно заради него. Защото като клуб умеят с лекота да си създават постоянно вътрешни проблеми и така там представят усещането, че това им се харесва. Меси обаче е толкова, ама тооооооооолкова добър, че ги държи на плещите си над водата, каквото и да се случва около него. Когато Меси или Кристиано Роналдо вкара 50 гола, хората си мислят, че защитниците сме лоши, ала ние сме си същите, когато тях ги няма и няма кой друг да вкарва по толкова… Подобна резултатност е много трудна за всички и многа лесно за тях – просто са на различно ниво от останалите.

-         Вие защитавахте Меси в много мачове, а понякога срещу него показвате нетипична за себе си твърдост във влизанията…

-         Изиграл съм повече от 30 мача срещу него и понякога ми се пада ролята на касапина, но за да сме докрай честни, е невъзможно да спреш Меси един-на-един без фаулове. Ако се изправи срещу мен с топката и съм сам, ще му отнема топката веднъж на 20 пъти, ако не прибягна до нарушение, изблъскване или нещо нетипично.Зная, че не обича да играе с гръб, че трябва моментално да го връхлетиш, щом получи топката… Трябва да успея да го накарам да се почувства неуютно, защото в противен случай съм мъртвец. Генерално мисля, че се справям доста добре, макар и винаги да ни вкарва голове.

-         Тези сблъсъци оставят ли отворени рани след края на мача?

-         Дори като лошия във филма и при нужните толкова твърди влизания, той никога не ме е упрекнал. Винаги ми е подавал ръка след мача, поздравявал ме е при наша победа, поздравяваме се въобще при всяка наша среща. Единственото, което изпитвам към него, е възхита. От това, което съм видял във футбола, той е най-добрият и трудно ще видим някога друг като Меси. В събота обаче ще се случи същото като винаги: ще се борим, ще се опитвам да му отнема топката по всеки възможен начин и ще се трупа напрежение… Но дано накрая пак ми подаде ръка след мача.

-         Сблъсъкът с Барса може да определи до голяма степен сезона на Атлети: битка за титлата или изоставане. Странен е този сезон за вас с трансферното ембарго и преместването от „Калдерон”. Как влияят тези неща на съблекалнята?

-         Невъзможността да правим трансфери е много тежък удар, но в същото време и позитив, защото ни позволява да играем наизуст. Аз познавам Коке, откакто на 16-17 години идваше да тренира с мъжете и играехме на тики-така с (Диего) Форлан. Зная до съвършенство какво ще направи във всеки един момент. И не се променя, което е много важно.

-         Харесва ли Ви новият стадион?

-         Да, впечатляващ е, но ни трябва още много, за да свикнем всички – публика и отбор. Няма да лъжа – „Висенте Калдерон” ми липсва, ала това е необходима стъпка в развитието ни. Съперниците ще се чувстват застрашени при излизане на терена. Ние все още се чувстваме малко като на неутрален терен, но това е нормално в процеса по опознаване. На „Калдерон” знаех откъде да тръгна, къде има неравност, по кое време къде стои слънцето… Тези навици още ги нямаме на „Метрополитано”, ала скоро ще ги придобием.

-         Връзката между трибуните и Антоан Гризман още не се е възстановила след флирта му с Манчестър Юнайтед. Това отразява ли ви се?

-         Той е момче, което говори много ясно, а често играчите говорят, когато се усещат недооценени. Тогава започват да търсят внимание. Ще да е имал много оферти от много клубове, а играч от неговото ниво иска да е на висотата на най-големите, що се отнася до оценяване от клуба му чрез условията в договора. И е редно да е така, защото Гризман има огромна роля тук. В крайна сметка, колкото и да е говорил за други клубове, винаги е искал да остане и е тук – щастлив и доволен. И със сигурност ще остане още време. Надяваме се хората да го разберат и нещата да се върнат към нормалното. Макар че вече вкара голове, а с голове всичко се лекува…

-         Диего Коща се завръща. Той ли е последното липсващо ви парче от пъзела, за да печелите отново трофеи?

-         Той е точно онова, от което се нуждаехме. Носи кръвната група на Атлети: боен дух, контраатака, сила, характер – чиста проба Атлети! И е футболистът, когото съм виждал да показва най-голяма сила, за да отиде в определен клуб. Такава сила, че за малко дори да ни подмине (б.и. – разсмива се). Завърна се по-силен от всякога.

-         Той присъства ли в списъка на най-добрите, с които сте били съотборник?

-         Най-добрият. (Хуан Карлос) Валерон съм го виждал да прави неща, които друг не е правил, Неймар и Еден Азар са извънредни таланти, но най-много купи съм вдигал заради Диего Коща. Винаги вкарва толкова важния гол за 1:0. Защото едно е да вкарваш по 30 гола с хеттрици и голеади, а друго е от тези 30 да има 20, които ти помагат да биеш с 1:0. А това никой в света не прави по-добре от Диего Коща.

-         Любопитно е, защото Диего Симеоне създава усещането на типичния толкова взискателен треньор, който накрая прегаря играчите си, пък накрая всички заминали си искате да се върнете при него…

-         От всички качества на Симеоне като треньор, а те са много, най-голямото му е умението да поддържа максимален интензитет и концентрация у всичките си играчи в течение на години, титуляри или не. Има някой гневен от липсата на минути играч, а изведнъж го пуска в игра и той отговаря с такава игра, все едно е готов да умре за него на терена. Това е Симеоне – истински лидер! Но, хей, не всичко при него е характер: той изучава отлично съперниците и печели всякакви мачове. Много е близък с нас. Въобще завършен треньор, който тепърва ще се подобрява.

-         Вие отидохте в Челси точно когато Атлети бе спечелил титлата. Защо, за пари ли? Справедлива ли е тезата, че футболистите са само наемници?

-         Те са работници, които вземат под внимание различни въпроси, преди да си сменят местоработата. Като всички останали. Аз сбърках и си дадох сметка на това със самото си пристигане в Лондон, ала имах своите причини: да натрупам изживявания в нова лига, нова страна, нова култура… Избирах между Байерн и Челси, а на новото място ми плащаха точно колкото ми предлагаше Атлети за нов договор. Това се случи конкретно при мен, но има други, които си тръгват за пари. Не че има нещо лошо и в това, разумно е.

-         Защо решихте да се върнете?

-         Веднага разбрах, че ми липсват хората на „Калдерон” и в отбора. Атлети влезе в контакт с мен много скоро с искане да се върна. Проблемът бе, че на моя пост играеше Гильерме Сикейра, който е един от най-добрите ми приятели, а аз не исках връщането ми да значи, че той трябва да си тръгне. Гильерме обаче ме окуражи и аз щастлив се завърнах у дома си. Беше много по-лесно, отколкото очаквах. Хората се отнесоха чудесно с мен и не ме укориха.

-         В онзи момент имаше неяснота в клуба. Не беше много ясно дали проектът на Симеоне ще оцелее в средно- или дългосрочен план…

-         За да разберете какво се случи тогава, трябва да го поставите в контекст. Когато дойдох в Атлети през 2010 г., положението беше същински бедствено. Отборът не се радваше на никаква стабилност, треньорът Кике Санчес Флорес опитваше да сътвори чудеса в една много сложна съблекалня, в която имаше играчи, които не си подаваха топката! И това продължи, докато не се появи Ел Чоло и не промени всичко. Но дори и в първите му години имаше тиха съпротива и опити нещата да бъдат върнати в старото русло – да не се стига до класиране дори и за Лига Европа, да се задоволяват с 9-ото място в Ла Лига, да се отпада за Купата на краля от съперника от Сегунда Б… И това създава един особен микроклимат: слушаш как един иска да си отиде, как друг иска да печели повече, как трети има предварителен договор с друг клуб. И започваш да си мислиш, че ако всичко това отива към завършек, по-добре да се насладиш на момента. За щастие онези дни останаха затворена страница и сега, вместо да си тръгват, всички искат да идват при нас.

-         Почти целият шампионски гръбнак на Атлети вече е минал границата от 30 години и все повече отговорност поемат младите като Саул Нигес, Люка Ернандес, Томас Тейе Партей… Възможно ли е да се извърши смяна на поколенията, като междувременно не се спира с победите?

-         Много е трудно, но и възможно да се прави реконструкция със същевременно задържане на върха. Реал Мадрид е пример за това. Ние сме в такъв етап. Знаем, че при Симеоне никой не играе заради това какво е бил, а заради това какво е. Ако се появи някой по-добър от мен, ще сложи него в състава. А хлапетата напират много здраво. В началото ги задържаш след себе си заради опита, ала е все по-трудно да си запазиш титулярното място. Което е добре, защото отборът израства заедно и по естествен път. Ако утре си тръгне Коке, което няма да стане, защото той е емблема тук, отборът ще се върне много назад в развитието си. Но в моя случай, ако се появи някой израстващ бек и влиза лека-полека, говорим за естествен преход, а това би направило така, че да не се усети как ветераните излизаме постепенно от картинката.

-         На 32 години започнахте ли вече да планирате живота си след спирането с професионалния футбол?

Иняко Диас-Герра, „Ел Мундо”

Следвай ни: