Изминаха вече седем години, откак УЕФА въведе своето произведение на име Финансов феърплей, ала никога преди този контрол на харчовете не е бил толкова на дневен ред, колкото това лято. Очакваният трансфер на Неймар от Барселона в Пари Сен Жермен срещу 222 млн. евро предизвика истински земетръс на пазара в европейския футбол, преминал от неверие в случващото се в дебати относно неговата финансова легалност.
Само преди две десетилетия Реал Мадрид плати малко над 6 млн. евро за Предраг Миятович – това бе заложената в договора му неустойка за разтрогване, на която в онези дни се гледаше като на нещо прекалено, а днес – като на нещо нормално. Тогава, както и сега, имаше съмнения относно това докъде могат да стигнат футболните клубове. Отговорът на този въпрос може да се види с просто око с един поглед към приходите и разходите им.
„Никому не би хрумнало, че една компания, при това систематично, би харчела повече, отколкото изкарва. Това е подход, който може да се издържи една година, но не и по-дълготрайно. Затова УЕФА, предвид растящите все повече и повече дългове на футболните клубове, задвижи през 2010 г. контролен механизъм, който да изисква балансиране на финансите им, известен като Финансов феърплей. Според него те се задължават да не харчат за трансфери повече пари от оставащите им след обичайните за всеки клуб разходи по заплати, поддръжка на съоръжения и т.н.”, обяснява директорът на спортно-правния отдел на одиторската компания „Кроу Хорват” Франсиско Фернандес.
Това обобщаващо изказване помага да се разбере по прост начин сложния свят на финансовия контрол на клубовете, който успя да постигне това, че дълговете им от 2010 г. насам… да останат на практика намалени с около нула за седем години.
ДЪЛГОГОДИШЕН ЕФЕКТ
Докато в Париж се готвят трескаво за завършването на трансфера на Неймар, в Барселона и Професионалната футболна лига на Испания предупреждават за възможна незаконност на сделката поради нарушение на Финансовия феърплей. Това е крайно становище, което е невъзможно да се потвърди, преди да се видят следващите действия на ПСЖ на пазара в прозореца.
„Операция Неймар” ще струва на парижани около 600 млн. евро – неустойка за разтрогване на договора по клауза, заплата плюс премия на ръка за бащата при подписването. Тази космическа сума обаче във всеки случай няма да се смята накуп в счетоводния баланс за настоящата финансова година.
„Потенциалният ефект на трансфера на Неймар в ПСЖ би се отразил на икономическото състояние на клуба в течение на много години. Много е сложно да се преценяват а приори детайлите на подобен род операция, тъй като не знаем бъдещите планове на френския клуб. Единственото, което там трябва да докажат, е това, че нямат по-големи загуби от 30 млн. евро за срок от три години”, посочва Андреа Траверсо, отговорник на УЕФА за Финансовия феърплей (на горната снимка).
Този отговор изяснява, че е напълно възможно един клуб да плати подобна изумителна сума за даден трансфер. Трябва му само да открие точните формули, за да балансира бюджета си. Както сочи Траверсо, вариантите ПСЖ да заобиколи нормите на финансовия контрол са много. Накратко, клубът трябва да увеличи приходите си, за да избегне бюджетния дефицит, а това може да се постигне със спонсорски договор или с продажбата на футболисти от настоящия състав.
Пък и един поглед към сметките на клуба (6-ия най-богат в света според ранглистата на „Делойт”) и към похарченото от него за играчи в последните години – средно по 117 млн. евро във всяка след пускането на кранчето на катарските петродолари – показва, че постигането на балансиран бюджет не е чак толкова трудна задача. Нужни са само един или два изходящи трансфера (не се отписва възможността скъп актив като Марко Верати да бъде продаден за целта), защото идването на Неймар би увеличило търговските приходи на ПСЖ на над 400 млн. евро – със 100 милиона повече в сравнение с предишната финансова година.
Такива сметки правят ръководителите на парижкия клуб, които обаче разглеждат и други варианти за привличането на бразилската суперзвезда и същевременното заобикаляне на Финансовия феърплей на УЕФА.
ФИНТИРАНЕ НА ЗАКОНА
Най-простият възможен „финт” би бил този самият играч да преведе неустойката от клаузата в банкова сметка на Барселона, като преди това да е получил парите от Суверенния инвестиционен фонд на Катар – собственик на ПСЖ. Притежанието на тази огромна сума би могло да се оправдае със спонсорски договор за бразилеца като посланик на Мондиал 2022, който ще се изиграе в попадналата под прицел на съседите си арабска държава.
С подобен ход сметките на парижкия клуб биха били надути единствено от заплатата на футболиста (брутно по 54,4 млн. евро на година) и премията на ръка за бащата при подписването на договора. Подобен разход е далеч по-приемлив, когато става въпрос за маскирането на тлъсти харчове в годишния счетоводен баланс.
По всичко личи, че Неймар, по един или друг начин, ще облече това лято екипа на ПСЖ, което отново ще вдигне тавана за разходи в световния футбол. Нов финансов земетръс като онзи, който бе предизвикан от трансфера на Педжа Миятович и бе последван от тези на бразилския Роналдо, Зинедин Зидан и Пол Погба.
Е.В. Ескудеро, „АВС”