Велизар Чернокожев: Има изключително много злоба и тя пречи на всичко

Велизар Чернокожев: Има изключително много злоба и тя пречи на всичко

Ако първата част от разговора ни с волейболния национал Велизар Чернокожев ви е допаднала, втората направо ще ви разбие. Диагоналът, който в момента е част от Б отбора, каза всичко, което трябваше да се каже. Пред BGvolleyball.com той говори за голямата липсва в отбора - Цветан Соколов, злобата, която ни заобикаля напоследък и "плюенето" по спортистите. 

Има много проблеми с контузени състезатели това лято. Как ще се отрази липсата на Цветан Соколов, Теодор Тодоров и Николай Николов?

Всички знаем кой е Цецо Соколов. Със сигурност загубата е голяма. Както като се махна Матей Казийски от националния отбор. 

Имаме обаче двама опитни и различни диагонали. Те също могат да вгорач живота да съперниците ни...

Така е. Искрено вярвам и се надявам да се получи така. Те са опитни и са играли доста важни мачове. Печелили са безброй финали и купи. Всички знаем какво могат Боян Йорданов и Николай Учиков. Със сигурност те са добри състезатели, които играят на едно прилично ниво и имат много опит зад гърба си. Не искам да ги подценявам  и да казвам, че те не могат да се справят. Но Цецо е Цецо. Това винаго е било така. Не казвам, че с тях не можем да се справим. Сигурен съм, че с тях също можем да се справим, но липсата на Цецо Соколов ще окаже влияние. Със сигурност ще липсват и Ники Николов, и Теодор Тодоров. 

В центъра имаме повече опции...

Да, в центъра винаги имаме повече състезатели. Моите уважения към Алекс Грозданов и Илия Петков. Безспорно те са талантливи момчета, но не можем да ги сравняваме с Ники Николов и Теодор Тодоров. Със сигурност тяхното отсъствие от националния отбор е загуба. Стискаме палци и се надяваме младите момчета да имат късмет да се докажат. Видяхме например как големите отбори вкараха млади състезатели, които демонстрираха качества и заменят равностойно опитните състезатели. Със сигурност няма да има голям контраст в играта на отбора ни, но тези играчи ще липсват. Но пък рано или късно опитните трябва да бъдат заменени. Затова нека лека -полека да се дава шанс на нас младите да поемаме все повече и повече отговорност, за да може в един момент ние да се превърнем в нашите идоли и да поемем по техния път.

След два дни стартира Лигата на нациите. Доста специалисти казаха, че първите мачове в Китай ще бъдат по-скоро като контролни срещи за напасване на отбора. Какво е вашето мнение?

Не, със сигурност няма да бъде напасване. Отборът ще играе, за да бие, а не да се напаснат играчите и да играят контроли. Контролите ги изиграха вече в Русия. Колко ще ни стигнат силите и възможностите, не знам. В момента нашият отбор е способен да постигне доста добри резултати, защото играчите ни не са слаби. Всички са на добро ниво и са жадни за победи. Има млади момчета с много голямо желание за доказване и за представяне на голям форум. Това може да бъде трамплин за тях. Искрено се надявам да стигнем доста напред във финалната фаза.

Не трябва да имаме никакви очаквания, защото очакванията водят към провал и тежат.

Винаги сме се конкурирали със световните волейболни сили и винаги са ни поставяли на финал, на полуфинал. Както каза Пламен Константинов "Ние играем за четвърто място и цяла България реве как може да сме четвърти. Защо четвърти? Какъв е този карък четвърти?". Е, да ама четвърти си е четвърти в света. Не трябва да има никакви очаквания. Трябва да огледаме обстановката около нас, да си дадем реална представа къде се намираме, какво правим, с какви средства, с какви бази разполагаме. Ей, хора, ние сме една България и сме в топ 10 в света! Ако случайно паднем от някой се започва веднага "Ама как можахме да паднем. Тези са много слаби. Тези не сме ги чували.". Мисля, че момчетата могат да се справят. Стискаме им палци! 

Постоянно се коментира малкото време за подготовка преди Лигата на нациите. Това оправдание ли е?

Не може да бъде оправдание. Много мразя оправданията. Има начини и правилна формула. Нека да оставим момчетата да играят. Да ги оставим без натоварване и да не ги караме да се чувстват задължени. Нека да оставим играчите да играят, треньорите и щабът да си вършат работата и да бъдем задружни. Напоследък българите започваме да говорим лоши неща един за друг.  


Освен това има и прекалено много злоба...

Има изключително много злоба. Това ни пречи много. Не се подкрепяме  и не се бутаме един друг напред. 

Смятате ли, че се прекланяме повече на чуждото, отколкото на нашето?

Със сигурност. Не искам да говоря като тартор, просто изразявам мнение. Когато ние направим някакъв резултат реакциите са "Е, ние българите сме големи", а когато конкретно някой спорт загуби или се получи провал, се казва "Боксьорите, тенисистите, волейболистите се провалиха...", а не казват "Ей, ние българите за нищо не ставаме.". Ако бием, бългрите сме голяма работа. Ама, ако паднем веднага се започва волейболистите, баскетболистите, футболистите, те пък не могат да ходят. 

 

Конкретен пример за това, което казвате са коментарите след двете контроли с Русия. Отново за националния отбор не се каза нищо хубаво...

Това е всяко лято. След втората ни победа веднага ще започнат суперлативите. Ядосвам се на това нещо, но това не е само за националния отбор, а и за клубните отбори и всеки един спорт. Това е някаква злоба и завист. Нещо, което прекалено много изяжда хората отвътре и наистина спира развитието на всичко. Не на спорта, а на младежта да се развива. 

Вие сте си перде, но има момчета с по-лабилна психика. Те могат да се сринат от подобни коментари. Наблюдавате ли това в националния отбор?

И мен могат да ме обидят тези неща. Ако искаш да бъдеш спортист и да показваш резултати, със сигурност трябва да оставиш тези неща на заден план и да гледаш точно към целта си. Такива странични хора, които нямат представа от спорт, тези, които не са влизали в час по физическо, да изказват мнения, просто няма как да стане. Сигурен съм, че хората от първия отбор са оставили всички тези неща настрани и за тях нямат никакво значение. В един момент обаче се получава натрупване и си залят с негативна информация за теб и започваш да ги мислиш тези неща. В крайна сметка, нека да си помагаме, да бъде реалисти, леко оптимисти, да си гледаме собствената паница и всеки да си върши работата. Друг път към успехите няма!

Следвай ни:

Още от Волейбол

Виж всички