Не знам дали отсъствието ми е голяма загуба, но със сигурност ни подхожда да спечелим медал
Най-добрият български волейболист в момента – Цветан Соколов, се прибра в България. Диагоналът игра пет финала с Чивитанова, като последният бе миналата седмица в Казан за Шампионската лига. Въпреки че отстъпи на домакините от Зенит, 28-годишният национал бе избран за №1 на своя пост. Той говори пред
„Тема Спорт”
за изминалия сезон, контузията в лявото коляно, националния отбор и бъдещето си.
Изкара доста дълъг и изтощителен сезон, как се чувстваш след неговия край?
- Честно казано, доста изтощен се чувствам. Дори себе си не мога да лъжа, уморен съм, но и доволен от целия сезон, който изиграхме. Стигнахме до пет финала, което не е никак малко. За жалост нито един спечелен. И това се случва обаче. Не е малко постижение да отидеш до финал, така че не бива да съм недоволен.
Ти самият получи доста престижна награда след последния мач в Шампионската лига. Призът за най-добър диагонал може ли да служи като атестат за твоята работа през цялата година?
- Да, спечелих награда, но, честно казано, бих предпочел да спечелим титлата в Шампионската лига, отколкото тази лична награда. Разбира се, и това не е малко за мен. Това означава, че съм помогнал на отбора си да играе добре. Тази награда ме кара да тренирам все повече и повече, защото е стимул за мен.
Бяхте доста близо до трофея, водехте с 11:7 в тайбрека. Какво не ви стигна?
- Да не забравяме срещу кого играем. Зенит Казан може би е най-добрият отбор в света в момента. Пречупихме се на посрещане. Техният сервис е много силно оръжие, натиснаха ни много и не успяхме да си отиграем първия и втория сервис. Оттам нещата тръгнаха зле, те бяха в подем и пред своята публика успяха да затворят мача.
Игра с превързано коляно. Какво е състоянието ти и как издържа целия сезон?
- От два месеца почти не тренирам, играя само мачове. След мач имам почивка един ден, на следващия съм на фитнес и на третия пак съм на мач. Да кажем, че
мачовете бяха моята тренировка
Имам тендинит на коляното, което е възпаление на сухожилието, калцификация. Налага се операция, която ще ме извади доста време от волейбола.
Има ли друг вариант, или това е окончателно решение?
- Няма друг вариант. За мен няма друга опция, защото цяла година ме мъчи този проблем с коляното и в последните два месеца нямам тренировъчен процес, играя на обезболяващи. Това бе единственият вариант да играя. Ходих при трима специалисти в Италия и ми казаха, че ако искам да продължа да играя волейбол, трябва да се оперирам.
Трудно се приема такава новина.
- Да, така е. От доста време чакам световното първенство и е трудно. Тепърва ще разбера колко време ще трае възстановяването, но самата операция е задължителна. Няма как да я избегна. Ако продължавам да играя така,
има вероятност да направя голяма беля
Кога предстои да се подложиш на операцията?
- В края на този месец или началото на другия.
При всеки организъм е индивидуално, но все пак – колко време ще продължи възстановяването?
- Срокът, който ми казаха, са 4 медицински месеца за възстановяване, което означава, че аз по-скоро няма как да вляза да играя в залата общо 6 месеца. Но все още нищо не се знае, тая надежди, че мога да се възстановя по-бързо.
Мечтата за световно все още не е изгаснала окончателно.
- Не мога да кажа. Всичко зависи от възстановяването. Не мога да кажа колко точно ще отнеме. Когато правих операция на рамото, ми казаха 9 месеца, а аз на осмия започнах да играя. Но пък направих тогава и скъсване на мускул, което ме върна още един месец назад. Трябва да се излекувам напълно, за да бъда пълноценен.
Със сигурност на теб ти е трудно да свикнеш с такава новина. Но ударът е голям и за българския волейбол на прага на световното, прав ли съм?
- Не знам дали е така. Хората, които са повикани в националния отбор – Боян Йорданов, Николай Учиков, Велизар Чернокожев, са опитни, играли са много важни мачове и не мога да кажа дали моето отсъствие ще бъде голяма загуба. Не ми е приятно да правя нова операция и да пропусна такова голямо първенство. Все още не се знае, но на 90 процента е ясно.
При всички положения националният отбор с Цветан Соколов изглежда по един начин, без него ще е по друг. Волейболист на твоето ниво, да си го признаем, нямаме друг.
- Това ти го казваш. Не мога да кажа дали отборът ще е по-слаб или силен. С мен има един стил, без мен сигурно ще е друг. Не мога да твърдя нещо, което не съм видял.
Да не отписваме изцяло шансовете, така ли?
- Категорично. Дали аз ще съм вътре на терена или не,
не бива да отписваме шансовете ни
защото имаме много качествени волейболисти.
Дори да не играеш, предполагам че ще си близо до отбора.
- Предстои ми да отида да се видя с всички момчета, да поговорим, така че, разбира се, че ще бъда.
Да те върна на клубно ниво, какво е бъдещето ти, защото се появи информация, че оставаш за още три сезона в Чивитанова. Така ли е?
- Не мисля, че аз трябва да го коментирам това. Все още имам договор с клуба, така че те трябва да излязат със становище дали оставам или не. Подписах за две години плюс една, двете години изтекоха, но имам още една.
Тоест, не си преподписал?
- И аз прочетох, че съм подписал за още три години, но не е вярно. Явно някои хора знаят по-добре от мен.
Един малко по-страничен въпрос. Как ти се стори скандалът в Модена с Радостин Стойчев?
- Дори в един отбор да има проблеми с треньора, не може да се получава по този начин. Познавам Радо, знам какъв професионалист е и винаги дава максимума от себе си, искайки това и от играчите.
Не мисля, че това е начинът
състезателите да излизат пред камера да говорят така и да няма най-малко възможност да се защити. За мен това не е правилно. Не може да се говори така за един треньор, който е спечелил абсолютно всичко на клубно ниво. Но не съм бил там, не знам какво се е случило, само може да гадаем какво е било. Лично за мен това не е правилна постъпка.
Не си спомням в който и да е друг спорт да е ставало подобно нещо.
- И аз не знам за подобна случка. Много ме изненада станалото. Предполагам, че и целият щаб на Модена, както и Радо са били изненадани. Но не сме в главите на играчите и само отстрани може да гледаме.
Каква прогноза може да дадеш за Лигата на нациите и световното първенство?
- Много пъти сме показали, че можем да победим всяка една страна и да играем на високо ниво. Често сме тръгвали с голяма кошница, но не се е получавало. Сега не трябва да е така. Важно е играчите да се забавляват на терена. Трябва да играем освободено и по този начин ще покажем пълните си възможности. Ние сме отбор, който може да постигне нещо голямо и да зарадваме цяла България.
Нещо голямо в нашето съзнание, говорейки за волейбол, е свързано с медал…
- Абсолютно. На нас един медал ни подхожда. България е много малка държава на фона на основните конкуренти, ние сме едно нищо. Но сме показали, че сме бойци, и се надявам тази година да го направим отново.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"