Реши ли ВАР наполовина титлата в Италия

Беше изминал около четвърт час игра на „Сан Сиро”, а треперещият за все по-разклатената си лидерска позиция в Серия А Ювентус малко преди това бе повел като гост на Интер с гол на най-добрия в своите редици Дъглас Коща, когато се случи нещо невиждано в историята на футбола. Нещо, което до голяма степен реши развръзката на битката за скудетото.

Футболист се оплака от прекалена агресия от страна на съперник на главния съдия, вече отсъдил жълт картон на нарушителя, и арбитърът поиска помощ от видео асистент рефера, известен вече във футболните среди със съкращението ВАР. Цели три минути главният съдия Даниеле Орсато отдели на изследване в дълбочина на вече взетото си решение да „пожълти” Матиас Весино заради настъпване на Марио Манджукич. След куп дискусии и отправени знаци към своите помощници Орсато промени становището си и извади червен картон.

Така домакините, сами борещи се за класиране в зона Шампионска лига на таблицата, останаха с човек по-малко още преди да е изтекла първата половина на първото полувреме, при това с пасив и в резултата. В тази изумителна вечер Интер успя героично все пак да обърне до 2:1 след почивката, преди в самия край да бъде посечен от късметлийски рикошет о Милан Шкриняр и гол с глава на Гонсало Игуаин.

Така Юве, след куп перипетии, се запъти устремно към седмото си поредно скудето, когато изглеждаше съвсем на ръба да отстъпи титлата на Наполи, който на другия ден изглеждаше съсипан психически след видяното в съботната вечер в Милано и падна безславно на гости на Фиорентина с 3:0. Най-оспорваната топ лига в Европа е и най-обусловената от технологиите. Калчото си върна драматизма и спектакъла не толкова заради играта, колкото заради (не)предвидимата бюрокрация.

Най-много критики обявеният като един от италианските съдийски представители на Мондиала Орсато заслужи, задето не извади втори жълт картон на Миралем Пянич от шампионите в две ситуации, едната още в пълното с инциденти първо полувреме. Втората обаче е ключовата тук, защото връща спомените към дербито Торино – Ювентус и нарушението на Даниеле Базели срещу същия този Пянич при съдия Пиеро Джакомели и ВАР Паоло Мацолени. Тогава скочилият некоординирано срещу халфа на „и бианконери” Базели получи, и то напълно правилно, жълт картон, който му бе втори и му донесе изгонване. На „Сан Сиро” обаче критериите се оказаха различни…

Иначе подобен случай на съботния с Орсато, Весино и Манджукич имаше в двубоя Дженоа – Удинезе. Тогава ВАР коригира главния съдия Лука Пайрето, показал първоначално жълт картон на Самир от „фриуланите”, за да се стигне до изгонване на бранителя заради грубото му влизане срещу Пандев.

Всъщност решението в 18-ата минута мача в Милано на смятания за най-добър италиански арбитър в момента се оказа и единственото му правилно до края. Във всеки следващ момент от поведението му лъхаше на несигурност, страх и разцентрованост. Добрият съдия може да сбърка, това е неизбежно и ще се случва винаги. С ВАР или без ВАР грешките са неизменна част от играта, но не бива да се губи равновесието в отсъжданията. Именно така се зараждат подозренията, от което самият Юве няма никаква полза, както няма полза и системата за видеоарбитриране.

Тук трябва да отбележим, че ВАР нямаше как да се намеси в ситуациите с недадения втори жълт картон на Пянич по две причини: 1) протоколът за използване на системата забранява преглеждане на изпуснати жълти картони, ако ще и да биха били втори и да носят червен; 2) влизането на нарушителя в конкретния случай наистина е невнимателно и непохватно, но не предполага застрашаване на здравето на съперника и съответно наказване с директен червен картон, което вече би задействало ВАР. Всичко в тази ситуация бе в ръцете на главния съдия на терена и той сбърка.

Що се отнася до Наполи, можеше да се очаква след това как до 87-мата минута на мача на конкурента си предната вечер се виждаше с третото си скудето в историята, а накрая остана попарен, да се случи крушение като това във Флоренция. Всъщност това доведе и до връщане на дневен ред на въпроса защо съперниците за лидерските позиции в класирането не играят в един и същи ден и час, както е в Англия, Германия, Франция и често в Испания. Тогава „адзурите” вероятно нямаше да се сринат така. Но вече изглежда твърде късно за всичко това.

По материали на италианската преса

Следвай ни: