Ще се затрие ли пропастта между суперклубовете и останалите

Годишният ориентировъчен доклад на УЕФА, публикуван във вторник, потвърди онова, което мнозина подозираха: богатите стават още по-богати и оставят следващите далеч назад да им дишат прахта. Това е вероятно най-важното наблюдение от масивното проучване (цели 126 страници) на елитния клубен футбол във всяка лига на Стария континент. Ако имате дори и само една капчица зубърщина у себе си, Ориентировъчният доклад, съчетаващ лицензионни, трансферни и финансови данни и пълен с всякакви интересни детайли, ще ви заплени като четиво.

Данни като например това, че средната изплащана на агенти комисиона в над 2000 анализирани от УЕФА трансфери е около 13%. Понякога е по-ниска, а понякога – много по-висока. Всъщност има 28 сделки за над 10 млн. евро, в които комисионата е над 50% – добра работа, ако успеете да се уредите на нея.

После иде и фактът, че генерално футболът е в доста здравословно състояние. През 2011 г. европейските клубове са записали оперативни загуби в размер на общо 382 млн. евро, докато последните данни сочат оперативни печалби от общо 832 милиона.

Ако погледнете към крайните загуби, включващи куп други елементи като трансферни приходи/разходи и данъци и такси, те са отишли в същия период от 1,670 млн. до 269 млн. евро. Всъщност 70% от клубовете от Топ 5 лигите на континента са докладвали крайни печалби. Регулациите по Финансовия феърплей (въведени, това не е случайно, през 2011 г.) може и да имат своите недостатъци, ала малцина могат да оспорят това, че са допринесли за задържането на разходите на ниски нива и за превръщането на европейския клубен футбол в индустрия, способна да бележи годишен растеж от средно по 10%.

Най-важният извод от доклада обаче е потвърждението на онова, което знаем от доста време: футболът е разпокъсан и поляризиран между супербогатите и всички останали. Да, повечето участници във веригата са в по-добро положение, но далеч не колкото „единия процент”.

Това се случва както на макро ниво из Европа, така и в отделните лиги. Вземете например заплатите, които, както бихте очаквали, имат пряка връзка с успехите на терена. Има 10 клуба с перо „заплати” от 221 млн. евро нагоре, а до 11-ия (случайно това е Милан) пропастта се оразмерява с разлика от 60 милиона.

Могат ли 60 млн. евро за заплати на сезон да ти купят достатъчна за високите ти цели класа? Например един Кристиано Роналдо плюс един Алексис Санчес? Вероятно да. Огромното неравенство обаче съществува и вътре в отделните лиги. Топ 4 в Англия има среден бюджет за заплати почти двойно повече от следващите четири големи клуба. В Италия и Германия разликата пък е над два пъти отгоре, а в Испания – удивителните 3,5 пъти отгоре.

Слезте надолу по хранителната верига и картинката става още по-грозна. В Португалия трите гранда – Бенфика, Порто и Спортинг (Лисабон) – харчат средно седем пъти повече за заплати от следващите три клуба. В Шотландия двата колоса Селтик и Рейнджърс плащат на играчите си почти пет пъти повече от следващите два клуба.

Причината за съществуванието на това неравенство не е особено трудна за откриване. То се дължи на приходите, главно търговските. Девет клуба получават поне по 25 млн. евро от спонсорски договори за надписи върху фланелките си. Други 20 варират между 3 млн. и 25 млн. евро. Всеки друг получава по под 3 млн. евро годишно, често пъти много по-малко.

Или пък спонсорските договори за екипировката: Манчестър Юнайтед, Барселона и Реал Мадрид до един печелят по над 75 млн. евро от тази част, което е стократно повече от някои от съперниците им в техните съответни първенства. Водещите 12 клуба по търговски приходи (включва спонсорства) записаха двойно увеличение в последните шест години. Другите 88 клуба в Топ 100 имат далеч по-скромен растеж – средно по по-малко от 25%.

И тази пропаст става все по-голяма и по-голяма…

Преди същинският демаркационен белег между имащите и нямащите бе перото „приходи от телевизионни права”. Това все още важи в сравнението лига-лига: средният клуб от Премиър Лийг получава по над два пъти повече пари от средния от Серия А (която има втория най-тлъст договор) и 28 пъти повече от средния от Еередивиси (на 8-мо място в Европа).

Вътре в първенствата обаче, благодарение на централизираните колективни сделки, бездната между печалбите отчасти ерозира. Най-печелещият клуб в Англия получава грубо 1,3 пъти повече от друг в средата на класирането, докато в Испания тази разлика е 4,1 пъти повече – най-голямата сред водещите първенства, ала и далеч по-ниска и поносима в сравнение с преди време. Всъщност е интересно да отбележим, че ако в Премиър Лийг се ползваше методологията за разпределение на телевизионните пари от Ла Лига, възнаграждаваща повече историческия статус и големината на фенмасата на даден клуб, Манчестър Юнайтед щеше да се изстреля по приход от 146 млн. до удивителните 362 млн. евро!

Истинската тайна за доминацията на даден клуб е в наличието на огромен световен бранд и научаването как да се осребрява неговата фенбаза във време, в което футболът е по-глобално явление от всякога и в което в него се изливат нови големи парични потоци. В много отношения това дава на най-могъщите клубове постоянно предимство, защото, макар да има и плиткоумни фенове, огромното мнозинство няма да оттегли подкрепата си към тях.

Ето например Манчестър Юнайтед, който не е печелил ШЛ от 2008 г. или ПЛ от 2013 г. и който в общи линии разочарова след напускането на Алекс Фъргюсън. Но познайте: клубът има най-големите приходи във футбола и второто най-високо перо „заплати” в бюджета си. Просто бе изградено огромно доверие към марката заради успехите в предишните 25 години и тези фенове няма как скоро да напуснат кораба.

Това да си глобален бранд поражда вечен цикъл от успехи: тъй като си богат, известен и успешен, народът ще се стича към теб, а спонсорите и парите скоро ще последват. И, освен ако не си пропиляващ ги глупак (а такива случаи не е като да няма…), това само ще увеличи богатството, известността и успеха.

Вероятно не е съвпадение, че Ориентировъчният доклад на УЕФА посочва как „оперативните разходи извън заплатите” са се изстреляли нагоре с 10% в сравнение с предходната година. Част от това се дължи на изключителни обстоятелства, ала доста е в резултат на още по-големи вложения от клубовете в търговски и спонсорски дейности. Всеки иска своето парче от баницата, но избраните малцина вече са на масата и пируват.

Футболът винаги е имал своята версия на „Богат, беден”, своите Манчестър Юнайтедовци и Хъдърсфийлд Тауновци. Истината е обаче, че разликата между тях расте все повече и повече, а онези от върховете гледат на другите от плебса отвисоко, летейки в костюма на Железния човек, докато конкурентите притискат жадно носовете си о стъкления под между етажите.

Хората предлагат мерки от задокеанските спортове като данък „лукс”, таван на заплатите, централизиран маркетинг и дори преразпределение на търговските приходи в линията на това от телевизионните права (както е в НФЛ). Президентът на УЕФА Александър Чеферин повдигна въпроса през август м.г. и се повтори във въведението си в публикувания във вторник доклад. На практика това е моделиране на пазара в линията от въвеждането на Финансовия феърплей.

Проблемът с ФФП е този, че макар да постигна една от големите си цели – а именно превръщането на собствеността на даден клуб от суетен проект с вечно трупане на загуби в често печеливш бизнес, не успя да постигне много в частта с изравняването на финансовите разлики между ешелоните. Има обаче пипвания, които си струва да се обмислят, а последният доклад дава предостатъчно доказателства за това, че си струва да се действа в тази посока. Разбира се, в случай че има достатъчно хора, които биха се погрижили нещата да се случат.

Честно казано, остава обаче впечатлението, че картинката е нормална както за онези, които са щастливи да виждат как суперклубовете мачкат останалите в първенствата си, така и за поддръжниците на средните по размер отбори, радващи се на от време на време поход за вътрешните купи или домакинско равенство срещу мастодонтите, а също и за станалите фенове на играта в последното десетилетие. Като че ли всички те не могат да си представят футбола в каквото и да е по-различно лице. Затова и може би тази битка е предварително загубена.

Габриеле Маркоти, ESPN

Следвай ни: