Историята на трансфера на Алексис "от кухнята"

До момента в който офертата на Манчестър Юнайтед доби конкретни измерения на 12 януари, позицията на Алексис Санчес вече се бе попроменила, защото ужасно много неща се бяха струпали на главата му.

Той трябваше да претегля доста неща. Първият избор на чилиеца в последната година винаги бе бил Манчестър Сити, ала с протакането на сделката до новата година и новия трансферен прозорец той ставаше все по-обезпокоен от това колко много време е нужно за това нещата да се случат. Разбираемото становище на „гражданите” – да се прояви стоманено търпение, не се вписваше особено с нетърпеливостта на футболиста просто веднъж завинаги да се махне от Арсенал.

Юнайтед бе в готовност да отиграе тази настройка на своята мишена, но Санчес и неговите представители настояваха също да разберат каква ще е ролята му на футболния терен. Колкото и Джосеп Гуардиола да искаше и харесваше 29-годишния играч, в Сити той щеше да е просто един от армадата супернападатели и може би щеше да прекарва повече време от желаното на резервната скамейка.

А това, според всички работили с него досега, е човек, който обожава да е на терена, комуто „просто трябва да хвърлиш топка пред очите”, за да се задвижи. Човек, когото Арсен Венгер трябваше редовно да разубеждава да се сдържа откъм разход на физически сили, за да не попадне в т.нар. „червена зона” (б.р. – риск от контузии поради претоварване).

С червения екип на Юнайтед обаче Алексис щял да играе на воля, колкото му позволява кондицията. Също така бил уверен от Жозе Моуриньо, че ще е асът, звездата на тима. Това било ключовото.

След това, разбира се, било ред и на големите пари. Няма как това да бъде забравено, макар че не бива и да е водещият фокус.

Докато Юнайтед бе готов да плати отчисления за агенти, за разлика от Сити (и други като Челси и Байерн (Мюнхен), близки до ръководството на „червените дяволи” източници оспорват някои виждания по отношения на цифрите. Те твърдят, че Санчес ще получава заплата наравно с Пол Погба от около 300 000 паунда седмично (това, естествено, е от дипломатичност), а бонусът на ръка при подписването не е бил споменаваният от 20 млн. паунда.

Едно нещо, което е трудно да се оспорва в историята на тази изумителна сделка, е това, че според множество запознати лица „Юнайтед не е могъл да повярва на късмета си”. На „Олд Трафърд” донякъде са останали изненадани, че този трансфер всъщност е могъл да бъде завършен успешно.

Да, оттам се свързаха с хората на Санчес в началото на септември м.г. и получиха известно окуражаване (както и конкретни финансови параметри за евентуална сделка), а после и през декември, ала това бе само за да се опипа почвата. Дори и на офанзивата миналата седмица се гледаше в началото като на донякъде спекулативна и опортюнистична, като опит в най-оптимистичния случай да се маркира присъствие и готовност да се направи сделка чак ако тази със Сити се провали. На „Олд Трафърд” все още очакваха играчът накрая да се озове на „Етихад” и гледаха на него като на ново попълнение на градския си съперник.

За разлика от Юнайтед обаче агентът на нападателя – Фернандо Феличевич, не се осланя на „късмета”. Онези, които познават бившия ръгбист, казват, че „той играе само когато има раздадена силна ръка”. А няма по-силна раздадена ръка на трансферния пазар от това някои от най-богатите клубове на света да се борят за твоя клиент. Феличевич сега можеше да се върне при шефовете на Сити с нова голяма оферта от другаде и да поиска тя да бъде изравнена. Вместо това обаче шефовете на „гражданите” решиха да си съберат чиповете и да станат от масата за покер. След като смятаха, че са били постигнали едно вече справедливо споразумение за сделка преди това, те прекратиха преговорите. Край.

Имаше много дебати и коментари защо Сити постъпи така, ала истината е, че въпросът се сведе до принципите, а не до парите. Клубът е наясно с пазара и би платил исканата сума, когато почувства, че е нужно. Тук обаче Гуардиола и Чики Бегиристайн почувстваха, че е нужно да заемат твърда позиция.

Още при влизането на сцената на Юнайтед на 12 януари, добре запознати с каталанския треньор източници казваха, че той ще се откаже от сделката, ако усети и най-малкия намек, че всичко се свежда до парите. Неговото виждане за футбола е такова, че иска само напълно възприемащи идеологията му играчи. Не бива да се забравя и че чилиецът страдаше първоначално в този план при съвпадането на двамата в Барселона в сезон 2011/12.

Също толкова важно е и това, че Гуардиола и Сити смятаха, че вече са се споразумели с хората на Санчес, а после видяха как им променят правилата на играта в движение. Нямаше да е мъдро решение да позволят да ги вкарат в предоговаряне на условията, нито да клекнат пред искания, които можеха да променят цялата йерархия в състава откъм заплати.

Това становище бе допълнително подкрепено от великолепния сезон на лидера в Премиър Лийг и от новината, че Габриел Жезус ще се завърне по-рано от очакваното от получената на 31 декември контузия. Следователно нуждата от Санчес вече не бе чак толкова голяма, че да се налага подчиняване на волята на представителите му.

Затова Сити се отдръпна, а Юнайтед натисна в плен на възбудата въпреки първоначалното неверие. На „Олд Трафърд” осъзнаха, че сделката всъщност е възможна.

В Арсенал от своя страна мигом се израдваха на офертата на „червените дяволи”: срещаше се тяхната искана цена от 35 млн. паунда след толкова протакане от Сити, а и се добавяше харесван от Венгер играч: Хенрих Мхитарян. В добавка към това са и добрите отношения между двата клуба още от трансфера на Робин ван Перси, а Венгер намекна за това в петък, захапвайки „гражданите” за бързия им растеж: „Уважавам Юнайтед като клуб, защото сам си изкарва парите, с които плаща на своите играчи.”

Усещането на „Олд Трафърд” след завършването на трансфера е, че отборът няма просто да бъде по-уважаван, а и че ще предизвиква повече страх у съперниците с притежанието на един от най-яростните и същевременно класни нападатели в света, който може да вдигне нивото на игра на съотборниците си.

Ще вдигне и нивото на трансферната планировка на клуба. В последните няколко седмици заради реакциите на Моуриньо, довели до първоначалните опити за привличане на Санчес, Юнайтед искаше нападател, крило и звезда. Чилиецът обединява трите желания в едно. Така „червените дяволи” вече могат да се съсредоточат върху други свои проблеми и върху по-силно представяне на терена до края на сезона.

Това е поредният бонус в една сделка, която само преди десетина дни клубът не очакваше да завърши с успех. Може и да е бил намесен и мъничко късмет тук, ала той бе предизвикан заради предприетия дързък ход. Дързост, която се връзва чудесно с подхода към играта на новата придобивка от Чили.

Мигел Дилейни, „Индипендънт”

Следвай ни: