След като прозвуча последният съдийски сигнал при равенството 1:1 срещу Аякс, старши треньорът на Байерн (Мюнхен) Нико Ковач изглеждаше не по-малко смаян от зрителите на „Алианц Арена” от странно слабото представяне на отбора му. „Първо трябва да мине малко време и да си събера мислите”, каза той пред телевизионните репортери, некриейки трудностите си в осъзнаването на току-що видяното на терена.
Като изключим силните първи 15 минути на двубоя, неговите възпитаници бяха толкова небрежни във владението на топката, дезорганизирани в преходите и пасивни в защита, че гостите от Амстердам би трябвало да съжаляват, че си тръгнаха само с равенство. Призна го и самият Ковач с брутално искрените си думи, че „това е една спечелена точка за нас”.
Футболистите му пяха в същия тон. Йошуа Кимих посочи „лошото владение на топката”, Ариен Робен – „вечното закъсняване във всяка ситуация” в сравнение с младите съперници, а Томас Мюлер добави: „Правим много грешки, не задържаме достатъчно топката и не можем да правим контрапресинг, та постоянно играта тече от едното към другото поле и обратно. Аякс излъчваше радост при допира с топката, ние искаме повече контрол.”
Симптомите за спада у Байерн можеха лесно да бъдат открити. Далеч по-трудно е обаче да се открият разумни обяснения за рязката загуба на форма само в рамките на седем дни.
При все че разочарованията в Бундеслигата – равенство 1:1 с Аугсбург и поражение с 2:0 на гости на Херта (Берлин) – бяха отминати с лека ръка с прехвърляне на вината върху малки проблеми като твърде големи ротации в единайсеторките и небрежност в завършващата фаза на атаката, нищо не бе подготвило Байерн за пълния игрови срив във вторник вечерта. Както каза самият Ковач, „никой не очакваше подобна картина” след старта със седем поредни победи.
В тези първи седмици на сезона футболистите се надпреварваха да хвалят новия наставник заради вниманието му към детайла и големите изисквания, на които се дължеше значителното подобрение в представянето на терена, напомнящо отчасти на апогея при Джосеп Гуардиола.
Големите летни решения на клуба – назначението на Ковач и отлагането за още една година на чистката в атакуващото звено на състава (Ули Хьонес обеща големите харчове за нови попълнения да са през следващото лято) – изглеждаха изцяло оправдани тогава.
Вторник вечер обаче болезнено напомни на намусените ръководители във ВИП-ложите защо преди този сезон имаше толкова очакване около техните ходове. Мачът с Аякс изложи наяве най-големите страхове – и от неопитността на избрания за нов старши треньор, и от изхабеността на изпълнения с твърде много ветерани, начело с Робен, състав.
Зле замисленото и подбрано централно ядро на отбора с Томас Мюлер, Хави Мартинес и Тиаго Алкантара, позволи на нидерландците да насочат градежа на играта на своите домакини към фланговете. Именно в тази жизненоважна зона гостите показаха най-ефективното и динамично свое лице, докато домакините бяха пълната противоположност – тромави и притъпени.
На моменти оголеността, липсата на скорост в последната третина и постоянно накъсваното разиграване на топката на Байерн поразително напомняха на проблемите на националния тим на Германия срещу Мексико на световното първенство в Русия. На Ковач му отне над час, за да вкара така нужната стабилност в разиграването с включването на Хамес Родригес от пейката.
Хърватският треньор остава убеден, че завръщане „обратно към основите” под формата на повече съсредоточеност и усърдие на терена би донесло моментално подобрение още в мача с Борусия (Мьонхенгладбах) в предстоящия кръг на първенството. Признанието на Мюлер обаче, че отборната психика е наранена след серията от три мача без победа, подсказва, че заразата на безпокойството може да се е пренесла и в съблекалнята.
Колкото и равенството срещу Аякс всъщност да не вреди на шансовете на баварците да излязат напред от групата си в Шампионската лига предвид наличието там на Бенфика и АЕК Атина, то послужи да бъде изгубено нещо далеч по-важно от двете смятани за предварително спечелени точки: спокойствието в клуба.
Разбира се, не всичко е безвъзвратно изгубено, ако съпоставим спада на Байерн с далеч по-критичния преди 12 месеца, когато ерата на Карло Анчелоти приключи горчиво след вдъхновената от Килиан Мбапе и изнесена от Пари Сен Жермен лекция. И все пак Аугсбург, чуждестранният Аякс и особено Херта поне върнаха мечтите на „останалите 17” за разкъсване на петгодишната желязна хватка на баварците в Бундеслигата след тези необичайни седем дни. Което само по себе си е удар.
На „Зебенер Щрасе”, където по принцип се въздържат от прибързаност и в най-напечените моменти, вече никак не са сигурни, че всичко ще бъде наред с избрания през лятото екип.
Рафаел Хьонихщайн, ESPN