Интервюто със Симеоне: Доближихме Мадрид без Роналдо

Диего Симеоне винаги е интересен събеседник и има какво да каже. Поканен в рубриката „Partidazo” на Кадена Копе, старши треньорът на Атлетико Мадрид не пропусна да потвърди това. Вече ви предложихме парченца от интервюто на Ел Чоло, а сега е ред да се насладите и на цялото.

-         Какви спомени остават у теб след успехите?

-         От чувството направо ми настръхва косата. Хубави моменти, хубави спомени, но във футбола единственото важно е днешният ден. Не трябва да се спираш на едно място.

-         Какво правиш в свободното си време?

-         Винаги излизам на зеленина. Опитвам се да излизам често, за да ми почива умът; да слушам малко, когато се говори много. Обичам да съм в контакт с хората. Питам например таксиджията какво мисли за наш играч. Така усещаш настроенията сред народа. Иначе не смятам, че човек е различен вкъщи от това какъв е на работа. Обичам да съм подреден, да зная с яснота какво и кога ще правя – така се живее по-добре.

-         Носиш черния костюм дори и през лятото. Защо?

-         Вече 12 години се обличам така. Е, разбира се, не е един и същи костюм. Това е просто един начин да се чувстваш добре.

-         Финалът на Шампионската лига този сезон е на „Метрополитано”…

-         Хубаво е за клуба и влиза в мислите ми, но действителността е само в днешния ден – това важи за всички отбори със същата цел като нас. Миналия сезон получихме рано тежък удар в ШЛ.

-         Какво мислиш за мачовете от Ла Лига в САЩ?

-         Ще се изказваме, когато всичко е окончателно. Засега – тишина.

-         Ян Облак остана извън Топ 5 на вратарите в света. Съгласен ли си с това?

-         Изненадан съм, защото постоянно се говори от хората и журналистите как е най-добрият вратар в света, а именно те избират. Облак е най-добрият или поне сред тримата най-добри в света, та оставянето му извън тази група говори лошо за класацията. Той обаче трябва да продължи по същия път.

-         Антоан Гризман преживя същата участ. Въобще някой бръсне ли за слива Атлети?

-         Това с Гризман не търпи никакво обяснение: световен шампион и най-добър играч на финала в Русия, триумфирал в Лига Европа и Суперкупата на Европа… Той беше най-добрият в света тази година. Избиращите не мислят въобще извън клишето. Боли ме за момчетата, но това е действителността.

-         Коке пък остана извън списъка на Луис Енрике за Ла Роха…

-         Той е изключителен професионалист. Само да го бяхте видели как тренира тези две седмици! Решението на Луис, когото смятам за великолепен треньор за испанския национален отбор, само го амбицира да си спечели място обратно в състава. Животът е поредица от цели. Коке няма проблем с това да се труди здраво, той може да тича постоянно, да играе с едно, две, три подавания.

-         Минало ли е вече случилото се с Филипе Луис?

-         Мисля, че да. Той знае колко го обичаме и колко е важен. Дано продължи да дава все същите добри неща на клуба като досега!

-         Караш вече осми сезон в Атлетико. Колко още?

-         Винаги си мисля само едно: че могат да ме изпъдят още утре. Вълнувам се, когато идват футболисти с различни характеристики, а трябва да ги развием и да ги превърнем в отбор. Това е моята мотивация, а когато имам цел, се ентусиазирам.

-         Договорът ти приключва след две години…

-         Когато дойдох тук, ми казваха да се махна след първия спечелен трофей. Аз обаче виждах, че клубът расте, и не сбърках, като останах, за да растем всички заедно. Дано и в оставащите ми две години всичко продължи така! Във футбола всичко бързо се променя и не знаеш дали още утре няма да те изхвърлят на улицата. Аз съм щастлив тук, защото зная какво искам. Клубът направи огромно усилие, направи изключителен нов стадион. Целите пред нас като спортно-технически щаб са огромни. Стремя се към това Тома Льомар да е титуляр за Франция, Родриго – за Испания, Желсон Мартинш – за Португалия, Коке да се завърне за Испания…

-         Сестра ти каза, че рано или късно ще тренираш Интер…

-         Това е класически въпрос и винаги съм отговарял така: Интер си има треньор, а аз изживявам изключителни моменти в Атлетико. Нещата ще се случат, когато трябва да се случат. Още съм млад треньор.

-         Приемаш ли критиките към теб?

-         Разбирам ги – с тяхна помощ се подобряваме и са нещо нужно. В живота няма как 100% от хората да те харесват. Бил съм залагал на грозен футбол? Това са мнения, които са хубаво нещо, но действителността е съвсем различна. Трябва да осигуряваш резултати на своята компания и да я развиваш. Не е въпросът какво бих искал, а какво трябва. Винаги сме работили в една линия: да развиваме наличните си футболисти, а оттам и отбора. Каква е същността на Атлетико според историята му – твърда, но и технична игра, силни контраатаки. Ако правиш нещо различно, това вече не е Атлетико Мадрид. Има отбори, които нямат история – например Манчестър Сити или Пари Сен Жермен, докато ние имаме.

-         Днес изискванията към отбора са по-високи отпреди…

-         Когато бях футболист тук, се борехме първо да не изпаднем, а после спечелихме дубъл от титлата и купата. След това се върнах като играч, а после и като треньор. Моята история с Атлетико е свързана с успехите и битката за трофеи. Във футбола не бива да се самозалъгваш, защото бързо се сблъскваш с действителността. Трябва да гледаш своя отбор, своите футболисти. Ние доведохме добри, но трябва да ги направим по-добри в идните една-две години: Льомар, Родри, Желсон… Тома е изключителен и притежава качества, каквито няма никой друг играч в нашия състав. Трябва обаче да ни дава повече голове и асистенции. Щом го постигне, ще е титуляр за Франция.

-         Валенсия и Севиля съперници ли са за Атлети?

-         В странен момент сме, защото се питаме дали това да си втори в Испания е добро или лошо нещо. Ние трябва да се борим да сме в Топ 3 и можем да го постигнем, защото израснахме.

-         По-слаби ли сте от Барселона и Реал Мадрид?

-         Откъм резултати – не, но откъм характеристики на играчите – да. Без Кристиано Роналдо обаче със сигурност се доближихме до Мадрид.

-         Как реагира на головия дебют на сина ти Джовани за Аржентина?

-         Бяхме в хотел и когато започна добре и вкара гол, извиках от вълнение. Той знае какво чувстваме към националния си отбор. Има всички качества да играе при мен, но за нещастие никога няма да се случи. Трудно е синът ти да е в твоята съблекалня – и за самия него, и за взаимоотношенията. Е, ако след пет-шест години е голяма фигура, вече работата би била друга. Движи кариерата си по най-добрия начин. Може пък и един ден аз да не съм в Атлетико, а той да дойде. Само на 23 години е.

-         А би ли го оставил да подпише с Мадрид?

-         Това е добър въпрос, но трябва да го задавате само на него…

-         Хареса ли ти играта в първите мачове?

-         Срещу Мадрид, Валенсия и отчасти срещу Райо Валекано – да. Първото полувреме срещу Селта не играхме зле, а второто беше следствие на случилото се. Преглеждам мачовете после и търся добрите и лошите неща. Когато падаш, е по-лесно да се самобичуваш, но действаш според усещанията си от седмицата преди мача. Този във Виго не го бях разчел добре.

-         Атлетико уж е отборът на народа, а похарчи над 120 млн. евро за нови играчи и още пари за заплатата на Гризман и на теб. ДНК-то на Атлетико е пропито със синдрома на жертвата, на вечно втория, все в сянката на Мадрид. Защо така?

-         Не споделям това мнение, защото поне аз не съм усещал това. В други времена може и да е било така. Ще продължим да бъдем скромен отбор, народен, защото сме обичани от хората и те се идентифицират с Атлетико Мадрид. В последните четири години, след като станахме шампиони през 2014-а, бяхме по два пъти втори и трети. Можем ли да станем пак първи? Да, при сезон на спадове на Мадрид и Барса. Ние сме третите в готовност да станат първи, а не първите в готовност да си станат първи. Ето, бяхме длъжни да спечелим Лига Европа и го сторихме. Имаме шансове в ШЛ като всички останали, а в Ла Лига тръгваме от третата позиция с желание да се изкачим до самия връх. Ако завършим 4-ти, сезонът ни няма да е бил добър.

-         Кой е фаворитът в Ла Лига?

-         Барселона е в много добро състояние, играе добре в първенството и взема убедително резултати. Ние се борим в Ла Лига с последните два европейски шампиона. В турнири на къса дистанция имаме повече шансове. Не сме били Барса навън в първенството, но дваж ги изхвърлихме от ШЛ. В състезание с преки елиминации имаш повече възможности за успех. Виж, в състезание с 38 кръга…

-         Би ли се зарадвал на нов финал в ШЛ срещу Мадрид?

-         Няма да ви давам готови заглавия на тепсия. Това е още толкова далеч… Първо да направим добри начални мачове в турнира, да се приспособят новодошлите играчи, да започнем да завършваме по-добре атаките си и да продължим да сме силни в защита. После ще видим. Имаме най-добрия футболист в света към днешна дата – Гризман, и още един играч – Диего Коща, който в добър свой ден увеличава шансовете на Атлетико да победи всекиго. Облак е в изключителна форма. Трябва да подсилим индивидуално всеки един от играчите си и ще имаме големи шансове за успехи.

-         Какво е положението с бъдещето на Облак в клуба?

-         Надявам се да поднови своя договор. От клуба работят с него по въпроса, дано двете страни стигнат до споразумение!

-         Каква е лично твоята заслуга за оставането на Гризман?

-         Антоан взе свръхважно решение не само във футболен, а и в човешки план. Не спира да расте, а има и още накъде да се работи. Трябва да изисква още и още от себе си, защото вече е на върховото ниво. Много е трудно да си тръгнеш, когато съотборниците ти те обичат толкова. Никога не съм го виждал изгубен, никога не съм го виждал в Барса – кълна ви се в децата си! Винаги съм усещал у него желанието да остане. Каза ми, че остава, по телефона, когато аз бях в Лос Анджелис. Беше говорил преди това с капитана и с клуба. Той със сигурност имаше огромно значение за трансферите ни – съвсем друга привлекателност имаш за мишените си, когато разполагаш с Гризман, Коща, Коке, Саул, Диего Годин… Антоан допринася с различен тип игра от своята позиция – Килиан Мбапе е по-мощният, а той е по-мислещият. На мен повече ми харесва нападателят, който не се отдалечава от най-същественото в играта – гола. Гризман получи 18-дневна ваканция и сега ще се иска от него да влезе в оптимална кондиция. И ще го постигне.

-         При наличните финансови възможности на Атлети кой футболист бихте искали да вземете в своя състав?

-         Имам всичките си желани футболисти. Има ли по-добри играчи от тези в Атлети, които не са в Барса, Мадрид, Байерн или Сити? Или пък не са по-скъпоплатени другаде? Трудно е да се намерят такива – може би онези, които не играят редовно в Мадрид или Барса. Но и при нас е трудно да си спечелиш мястото: Облак не игра шест месеца, Гризман влизаше и излизаше от титулярите, Саул дълго чакаше възможността да е постоянна величина в единайсеторката, а и Диего Коща. Знаете ли колко огромно беше желанието ми да имам Коща? Когато дойдохме в клуба, той беше в Райо. Веднъж в автобуса момчетата ревнаха при един гол на Райо. На втория ден тренировки заедно му казах, че не ми влиза в сметките, но може да тренира с нас. А като започна, направо ми се прищя да умра: вкарваше голове отвсякъде, правеше диагонални бягове – същинско животно! Напираше здраво и постоянно, докато един ден не получи шанс да играе срещу Райо и… На мен ми харесва, когато прави дяволиите си на терена. Ако е оклюмал, това е лош знак.

-         Конкуренцията е голяма: Хименес и Родри не влизат редовно…

-         Говоря си с тях, макар че е много трудно да ме разберат. Те искат да играят и аз зная какво е чувството от годините ми като футболист. Убеждавам ги в това, че важен е краят на сезона, а също така и качеството на изиграните минути, а не количеството. Колкото повече от футболистите разберат това, толкова по-близо ще сме до успехите: можеш един ден да си на трибуните, а на следващия да си титуляр в зависимост от конкретния мач.

-         А ако някой поиска да си тръгне?

-         Ако е някой, който наистина го иска и е допринесъл за отбора, опитвам да му помогна, стига това да не вреди на общите цели.

-         Тибо Куртоа би ли бил титуляр в Атлетико?

-         Не, Облак е по-добър.

-         Кого би избрал – Неймар или Мбапе?

Със сигурност Неймар. Той се труди здраво – видях това при Луис Енрике в Барса и в бразилския национален отбор. Мбапе е изключителен, но е по-голям индивидуалист.

Следвай ни: