)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
След неочакваното и горчиво отпадане още в груповата фаза на Шампионската лига миналия сезон, в Атлетико Мадрид се взеха в ръце и активно потърсиха на трансферния пазар действия, които да му помогнат отново да бъде страшилище за всеки съперник на най-голямата футболна сцена в Европа.
Тази седмица Атлети обяви привличането на Желсон Мартинш – португалската перла, която излезе уж без пари след едностранното си прекратяване на договора със Спортинг Лисабон заради нападението от ултри на „зелено-белите” по време на една тренировка тази пролет. Може би обаче ще има съдебна сага след жалбата на португалския клуб във ФИФА и претенциите за получаване на 100 млн. евро.
Това е петият нов играч на „лос рохибланкос” за това лято, ала въпреки това най-добрият „трансфер” си остава задържането на Антоан Гризман (99% сигурно ще се случи същото и с Ян Облак). Французинът е емблемата на един отбор, който престана да бъде първи подгласник на Барселона и Реал Мадрид, за да се превърне равноправно в третия гранд в Примера. Отсега нататък битката за титлата няма да е прерогатив на два клуба благодарение на изключителното трансферно лято, плод на усилията на техническия секретариат на Атлетико Мадрид.
Изключително лято, защото остава Гризман (и почти сигурно Облак), не си тръгва никой от фундаменталните играчи на отбора, освен славния ветеран Габи, и дойдоха футболисти като Тома Льомар (срещу цели 70 млн. евро), Родри (20 млн. евро), Жони Кастро (7 млн. евро), Антонио Адан (1 млн. евро), две млади обещания като Неуел Перес и Хуан Мануел Санабриа плюс вече споменатият Желсон Мартинш.
Така старши треньорът Диего Симеоне задържа гръбнака на своя състав и добави нови парчета от мозайката, които му позволяват да направи скок в качеството. По тази причина и не ми се нрави този поет от Ел Чоло дискурс за „бедняка” в компанията на богаташчетата, когато казва пред медиите, че „не можем да се конкурираме с грандовете” и „не можем да плащаме по 150 милиона за един играч”.
Барса не е купувала нито един футболист на тази споменавана цена в своята дълга история, нито пък конкретно това лято (поне досега) футболист на цената на Льомар. Нещо повече: Барса не можа да се конкурира с Атлетико за предложената от „дюшекчиите” заплата на Гризман. Той остава „в семейството”, както казва Симеоне, но само защото клубът му предложи по 23 млн. евро нето на година – заплата, вземана на „Камп Ноу” като равнище само от най-добрия футболист в света Лионел Меси, и каквато вероятно не взима в момента никой от играчите на Реал Мадрид.
Ето защо и не намирам за уместно да се влиза в тази реторика за бедняка или за бедния клуб, когато си способен да правиш по-големи финансови вложения от Барса или Мадрид.
Атлети се превърна твърдо в гранд и съответно трябва с него да се отнасят като с такъв – както съперниците, така и самите „рохибланкос”. Плаща като най-големите плащачи и е в състояние да прави нужните инвестиции в подобрение на своя състав. При цялото това положение мадридският отбор не бива да се смята за нищо друго, освен за водещ кандидат за титлата в Ла Лига, и хленчът за малоценността е крайно време да престане.
Алберт Масноу, „Спорт”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)