Накъде, Коутиньо?

Накъде, Коутиньо?

Ресурсите в състава на Барселона се увеличиха през лятото и съответно днес отборът разполага с по-добра пейка, а старши треньорът Ернесто Валверде може да пипва титулярните си единайсеторки и да бъде по-гъвкав в избора си, особено по време на мачовете, както пролича в този за Суперкупата на Испания и двата в новото първенство. Валверде съумя да намери различни формули за заместването на Неймар и сега търси решения за запълването на празнината и от напускането на Андрес Иниеста. Вариантите са толкова много и различни, че още не може да се разбере дали треньорът предпочита да обърква съперника, или все още не е разбрал как точно да съчетае качествата на Усман Дембеле и Филипе Коутиньо – именно двете скъпи попълнения от миналия сезон, дошли да заместят в единайсеторката Неймар и Иниеста.

Бившият технически секретар на „лос асулграна” Роберт Фернандес каза пред BeIN Sports: “Винаги съм мислил, че Коутиньо е Андрес (Иниеста).” Валверде пък твърдеше, че Иниеста е незаменим, а профилът на Коутиньо е по-офанзивен. Мнение, споделяно и от привържениците на „лос кулес”. В центъра му е трудно да се освобождава навреме от топката и не се ориентира в комбинациите, а в защитната фаза закъснява да покрива в преходите.

Във Валядолид в събота обаче бразилецът игра като ляв вътрешен полузащитник и съвпадна по фланг с Дембеле, играл като крило. Тази смесица не сработи и дори попречи за изявата на Лионел Меси, който започна на дясното крило. Щом аржентинецът се премести като втори нападател и Дембеле зае мястото му отдясно, дойде голът на французина – решаващ за успеха на Барса на „Хосе Сорийя”. Вариацията вече бе приложена с успех срещу Севиля за Суперкупата, когато пак попадение на френския национал реши спора.

При все че са спорни уменията на Дембеле да влиза в комбинации, той е със сигурност директен и разбалансиращ съперниците бързак; нападател, който може да живее и свой собствен живот на терена извън дебелата сянка на Меси. Силен и с двата крака, той понякога бърка в момента на вземането на ситуационно решение, ала за сметка на това с лекота шутира и бележи голове, след като се възстанови от контузията си преди една година в Хетафе. Валверде избра да заложи на Дембеле и това доведе до преместването на Коутиньо в халфовата линия, когато по всичко личи, че на бразилеца му е по-уютно в атаката. Там той с лекота може да намира стрелкови позиции, докато като полузащитник вертикалността в играта му пречи да комбинира често с Меси и Луис Суарес.

На четиримата нападатели им е трудно да намерят едновременно общ език на терена в момент, в който Суарес още не е в оптимална форма след световното първенство. Мачът във Валядолид задължава да се направи поправка на поставянето на Дембеле и Коутиньо от една и съща страна, още повече че това ограничава коридора в атака на левия бек Жорди Алба и направо разчеква принудения да покрива огромни бездни Серхио Бускетс, а от друга страна и връща към стария наболял въпрос с позицията на Меси. Валверде много държи на подредба в 1-4-4-2, когато отборът му не владее топката – това е един от ключовите игрови елементи след бягството на Неймар. Лабиринтът предлага дори възможността да се играе в 1-4-2-3-1 вместо в 1-4-3-3 с предна шесторка от Бускетс, Ракитич – Дембеле, Меси, Коутиньо – Суарес.

Много варианти за титулярната единайсеторка, много възможности и за смени в хода на мачовете, които не изглеждаха особено удачни във Валядолид. Обичайно с остър ум, този път Валверде закъсня да извади от игра Суарес и Коутиньо, а така и не се разбра къде точно в халфовата линия е застанал Артуро Видал. При липсата на контрол над играта – може би налагащо присъствието на терена на Артур обстоятелство, „лос асулграна” се защитаваха зле на едно толкова лошо игрище, което в крайна сметка предложи извинение на футболистите за слабото им представяне на „Хосе Сорийя”.

Що се отнася конкретно до Коутиньо, дебатите относно това коя е най-добрата му позиция не са от днес. Те течаха също в Ливърпул и националния отбор на Бразилия. Смятан заедно с Неймар за дете-чудо, на него винаги са гледали като на играч, който прави разликата със съперника, като на „десетка” с естествен порив към финта, дрибъла и гола.

Затова и той сменяше често позицията си между халфовата линия и нападението при „червените” и „златистите”, което продължи и след идването му в Барса, където бе призван да наследи Иниеста заради виждането му за пас и умението да се преминават линии със светкавично водене на залепената за крака топка. Приспособяването върви на приливи и отливи заради неяснотата в ролята му и различните системи: ляв вътрешен полузащитник, десен вътрешен полузащитник, крило и дори втори нападател в 1-4-4-2 и 1-4-3-3, дори понякога с функциите на самия Меси.

Валверде смята поливалентността на играча повече за решение, не толкова за проблем, и напомня за силните му игри за Бразилия дори и като дясно крило. Треньорът застана зад думите си в първия кръг на шампионата, когато прибягна до услугите на Коутиньо през второто полувреме срещу Алавес в търсене на раздвижване на атаката и гол. И Филипе успя… като ляво крило. Именно в тази роля влиянието му върху отбора е най-силно и чувствително – по-освободен от защитните си задачи и да навлиза навътре и да шутира към вратата.

Един играч хамелеон, който продължава да търси най-точното си място в Барса, а междувременно разчита на своя огромен природен талант да прави разликата на терена. В която и да е негова точка.

Рамон Беса, „Ел Паис”

Още от Футбол свят

Виж всички