Головият терминатор на ЦСКА-София Мауридес гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Въпреки че идва от бразилския град Коломбия, не му трябваше никакво време за адаптация у нас. Все пак носи прякора Звяра. Феновете на „червените“ се притесняваха, че след напускането на Фернандо Каранга няма да има кой да замести головата им машина, но с Мауридес „армейците“ определено случиха на „деветка“. През миналия сезон юношата на славния бразилски клуб Интернасионал (Порто Алегре) се разписа 14 пъти за Белененсеш. А за първия си месец на „Българска армия“ записа 8 гола в 7 мача.
- Добър ден, Мауридес! Вкарваш в почти всеки мач на ЦСКА-София. Имал ли си подобен старт в кариерата си?
- Надявам се това да е най-добрият сезон в кариерата ми. И съм наистина много щастлив от старта.
- Кое от попаденията си за ЦСКА-София си харесваш най-много?
- Това, което вкарах в първия мач. За мен беше наистина специално и голяма емоция.
- Преди теб в ЦСКА-София блестеше Фернандо Каранга. Познавате ли се?
- Виждал съм го да играе по времето, когато беше в бразилския Парана. Не го познавам лично, но знам че е прекрасен човек. Много съм щастлив, че хората ме сравняват с него. Ще се опитам да вкарам наистина много голове тук и да заслужа това сравнение. Много работа ме чака, за да постигна това.
- Говориха ли ти в клуба, че задължително трябва да си добър, поне колкото него?
- Не, но аз винаги се стремя да съм най-добрият на терена независимо от всичко. Не е нужно да се говорят тези неща. Аз знам, че щом си на терена, трябва да направиш всичко по възможностите ти, а дори и повече от това, за да помогнеш на отбора си.
- Имаше ли някакви притеснения, че трябва да заместиш една истинска голова машина, каквато беше Каранга?
- Не. Аз съм спокоен по природа. Работя много усърдно, за да съм във форма. Искам когато съм на терена, да намирам целта и да трупам голове в актива ми. Футболът в България е хубав и открит. Затова не ми беше трудно да се адаптирам и да започна бързо да бележа.
- Феновете те наричат Звяра. Харесва ли ти този прякор?
- Много! Защото съм сигурен, че това е, тъй като харесват играта и головете ми. Всяка проява на внимание от тяхна страна ме прави щастлив. Мисля, че освен за победа и за титли, трябва да се играе и за публиката. А когато тя е доволна, един футболист е наистина щастлив.
- Знаем, че всички бразилци имат прякори. Какъв е твоят прякор в Бразилия?
- Имам много. Първо ми викаха Твърдоглавия. Преди да порасна, ми викаха Дребния, но после излезе и прякор Голямата глава. Наистина много обичаме прякорите в Бразилия и те понякога са силно преувеличени.
- ЦСКА-София чака скоро да види едно наистина атомно нападение с Мауридес и Евандро. Пасвате ли си с него вече?
- Всички знаят колко изключителен играч е Евандро. Той е част дори от националния ни отбор, което в нашата страна е изключително признание и хората знаят, че се постига само с много работа. Същото ще е валидно и тук. Ще трябва да се потрудим здраво и съм сигурен, че ще се сработим.
- За една седмица ЦСКА-София загуби два много важни мача - от Копенхаген и от Лудогорец. Мислиш ли, че това нарани отбора и ще се отрази зле?
- Във футбола няма отбор, който винаги да побеждава. Затова е много важно да имаш силна психика и хладен ум. Като дойде уикендът, да излизаш за победа и винаги да гониш трите точки. Треньорът ни отправи много важно послание, че загубата в никакъв случай не трябва да ни кара да вървим с наведени глави. Ние сме хора, а не машини и е възможно да има и други такива неуспехи. Важното е да продължиш напред след това. Сигурен съм, че още в следващите мачове ще покажем това. Няма причина да навеждаме глава.
- Първенството едва започна, но все пак как виждаш конкуренцията за титлата?
- За нас мога да кажа, че вървим добре. Четири победи от пет мача и една загуба е отлично. Просто трябва да поддържаме ритъма и който издържи най-дълго, ще триумфира. Просто трябва да търсим победата във всеки мач
- Как оценяваш нивото на българския футбол?
- Много приятно съм изненадан, защото нивото е наистина добро. Дори мога да кажа спокойно, че е най-високото, на което съм играл до момента в кариерата ми. Много съм щастлив, че съм тук и ще дам всичко за ЦСКА.
- Какво знаеше за България и за ЦСКА-София, преди да дойдеш със семейството си тук?
- Да си призная наистина не знаех много, а и всичко стана много бързо с преминаването ми. Имам голямо желание да науча повече и съотборниците ми, които ме посрещнаха прекрасно, ми помагат много за това.
- Последните 10 години ЦСКА-София винаги се е славила със силни бразилски нападатели - Ней, Жуниор Мораес, Каранга и сега ти. Запознат ли си с техните изяви и познаваш ли някой от тях лично?
- Знам, че са били важни за красивата игра на отбора и моето намерение е да правя същото и да помагам на отбора ми с всичко, с което мога.
- Как се стигна до трансфера ти в ЦСКА-София? Кой те посъветва да дойдеш тук?
- Разговор с мениджъра ми, който познава добре клуба. Получих и добра препоръка от Жеферсон. Той
много ми помага. Получих предложението, когато бях в Португалия. И всичко стана много бързо.
- Кой се свърза с вас от страна на ЦСКА-София и как стана самият трансфер?
- Първи с мен говори президентът на бившия ми отбор Белененсеш. Той ми се обади. После говорих с мениджъра от „Про Елевън“ и чак след това с президента на ЦСКА. И докато се обърна, бях в София.
- Миналия сезон беше неизменен титуляр в Белененсеш. Португалската лига е по-добра от българската. Защо реши да я напуснеш?
- Нивото на отборите там е доста различно. Освен това си говорих с Диого Виана, който ми разказа колко сериозен е отборът и новият проект на ЦСКА. Също и колко фанатизирани и верни са феновете. Чух толкова много хубави неща, че въобще не мислих дълго, а направо дойдох тук.
- В Португалия не си имал езикова бариера, с тях говорите един език. Как се справяш с трудния за чужденците български?
- Всички много ми помагат. Много от хората говорят английски и се разбираме. Щастлив съм, че така ме подкрепят и ми помагат. Също че мога да си говоря със съотборниците.
- Разкажи как започна с футбола. Бившият ти клуб е бил световен клубен шампион – Интернасионал от Порто Алегре…
- Началото на кариерата ми бе наистина щастливо. Още на 8 години ме откриха и взеха в школата. После минах през големи трудности, но не се предадох, продължих напред. След това ме взеха в Португалия и накрая дойдох и тук.
- От дете ли играеш като нападател?
- Не. Играл съм вратар, централен защитник, ляв бек, полузащитник и чак след това ме пуснаха до поста нападател. През цялото време си мечтаех да съм в атака. Винаги най-голяма радост ми е носело да стрелям във вратата, да преминавам противникови играчи, да скачам и играя с глава. Затова сега съм толкова щастлив.
- Кой те научи да вкарваш голове? Голът е повече инстинкт или майсторство, което може да бъде развито?
- Най-важното е да не е самоцел да вкарваш голове. Най-важен е отборът и това, което можеш да направиш, за да помогнеш за победите. А иначе ги има и двете неща, даже има и едно трето, което никак не е маловажно и се казва късмет. Има хора, за които може да се каже, че направо носят гола в характера си. Опитвам се да имам и да развивам всички тези качества.
- Къде се играе по-лесно - в Бразилия или в Европа?
- В Бразилия е много по-лесно. Бразилският футбол е много зад европейския. Тук са много по-големи изискванията, а там е наистина много по-лесно.
- Кой е най-известният футболист, с когото си играл заедно в един отбор?
- Имам щастието да познавам Диего Форлан, никога не съм виждал човек да тренира и играе като него. Много съм щастлив, че го познавам. Той ще е примерът ми за играта в атака за ЦСКА.
- Знаем, че си имал нелесно детство. Ще ни разкажеш ли малко за него?
- Да, така е в родината ми. Всички правят всичко в една стая. Гледаме мач, готвим, ядем, спим, но
трудностите правят човек по-силен. Когато хората са в такава бедност и нямат пари за нищо, мечтите са много по-силни. Приятелите и семейството помагат също. Благодаря всеки ден на Господ за всичко, което ми дава.
- Имаш двама братя. Единият играе в Галатасарай под името Майкон, а другият Мюлер няма отбор засега. Няма ли вариант да играете в Европа под една фамилия, а не с различни имена?
- Искам един ден да играем заедно с братята ми! Още от дете мечтая да съм с по-големия ми брат, но ако използваме фамилията си и двамата, ще стават обърквания.
- Чуваш ли се всеки ден с братята си и кой на кого дава повече съвети?
- Говоря с тях постоянно. Големият ми брат е по-възрастен, има повече опит и винаги ми е давал съвети. За мен той е пример и се гордея с всичко, което е постигнал и спечелил. Той ми дава съвети, а пък аз се опитвам винаги да слушам и да следвам всичко, което ми казва. Много съм му благодарен и много се разбираме.
- Кой е най-красивият гол, който си вкарал в кариерата си и в кой мач беше?
- Много са и най-различни, но от всички досега най-любим ми е голът срещу Копенхаген. Много специален, уникална емоция, наистина нещо, което изпитвам за първи път. Ако питате защо, мога да кажа, че феновете имат голяма заслуга, защото няма друг такъв празник! Щастлив съм, че вкарах този гол!
- Имало е период в кариерата ти, когато заради контузия в коляното не си играл 13 месеца. Минавало ли ти е през ума да се откажеш?
- Това беше наистина най-трудният период в кариерата ми. Играх по-малко от година и тъкмо, когато започнах да се наслаждавам, дойде контузията. Плачеш като малко дете по цял ден. Казвам на всички, че ако тогава не беше съпругата ми, нямаше да успея да се върна на терена. Не пожелавам на никой футболист да преминава през това. Затова всеки ден благодаря за силата, която ми даде, за помощта и подкрепата да се върна на терена. Някои от самите доктори казваха, че не вярват да мога да се върна на терена. Но заедно с нея успяхме да им докажем, че няма по-голяма сила от любовта и се върнах в игра.
- Получи тази контузия по малко куриозен начин - при радост при гол. Разкажи как стана това нещо…
- Това е невероятна история, в която великата радост от гола се преля в най-голямото нещастие от контузията. Слава Богу всичко завърши добре. Ако не беше Неговата помощ и тази на съпругата ми, днес нямаше да съм тук.
- Какво мислиш за колектива в ЦСКА-София и с кого най-много общуваш?
- Колективът е много добър. Удоволствие е да се работи тук. Съотборниците ме приеха много добре още с пристигането ми. Общувам с всички. Аз съм човек, който иска да се разбира и да си говори с всички. Но най-много говоря с Жоржиньо, Луис Енрике и Жеферсон. Това са хората, с които се разбирам най-много. Благодарен съм за това, че всички толкова много ми помагат.
- Бразилия е най-голямата школа на велики нападатели. Ти от кого си се учил най-много?
- Много гледах в интернет Адриано и Роналдо Феномена. Всички се учат от тях и днес. Щастлив съм, че всичко, което съм научил от тях и от треньорите, ще ми помогне да давам голове и победи на отбора ми.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)