Меси и фенерчето в ръката на слепеца

Четвъртъчната вечер бе изпълнена с моменти, които илюстрират пълното безредие, безсилие, некомпетентност, апатия и липса на амбиция в отбора на Аржентина, пречупен методично от Хърватска, но конкретно един може би се открояваше като най-показателния.

Резултатът бе още само 0:1 и Хорхе Сампаоли най-накрая, макар и просто в знак на отчаяние, беше пуснал в игра Пауло Дибала и Гонсало Игуаин, когато последният почти веднага проби отляво и върна топката в онази зона около границата на наказателното поле, където обичайно нахлува от втора позиция Лионел Меси. Е, той отново бе там, само че преследван изкъсо… но не от защитник на съперника.

Вместо това в същото пространство като своя именит съотборник и капитан нахлу анонимният за мнозинството футболни фенове Максимилиано Меса, който не успя да затрудни с удара си Даниел Субашич.

Хорхе Валдано бе направил това наблюдение още на почивката пред аржентинската телевизия и положението просто послужи да докаже болезнената истина: „Отборът играе все едно Меси не съществува.”

Когато Аржентина не е наясно каква иска да бъде на терена, няма как и Меси сам да знае какво да стори, за да бъде истинският Меси. Не можеш да оставиш един футболист, колкото и голям да е той, да играе сам срещу целия свят. Това, както написа Мануел Жабоис в „Ел Паис”, е все едно да дадеш фенерче на слепец. В Аржентина искат от Меси да е причината в играта, а не следствието. Лио е доказал с превъплъщенията си при Луис Енрике и Ернесто Валверде, че може да се приспособява, но трябва да знае към какво точно трябва да се приспособява.

В четвъртък той бе напълно изгубен. Докосна топката само 49 пъти, по-малко дори от злощастния вратар на „гаучите” Уили Кабайеро, и само шест пъти в последния четвърт час на мача. Цяла Аржентина бе вперила взор към своя спасител, а него просто го нямаше. Месизависимостта, така очевидна в квалификациите за Мондиал 2018 (6 от 24 възможни точки без него със само една победа и 21 от 30 с него и онзи знаменит апотеоз срещу Екуадор) и продължила толкова дълги години, явно взе своя дан.

Пауло Дибала се натъкна на истината по-рано тази година в едно свое интервю: Меси просто е прекалено добър. Според нападателя на Ювентус е много трудно да се играе с Лио, защото постоянно те завладява изкушението да му отстъпиш топката. Това може да се притъпи на клубно ниво, но е далеч по-трудно на международно заради по-малкото време за тренировки и заради по-голямата амплитуда като талант между различните играчи в състава.

В Аржентина всичко минава през него и „ла албиселесте” стана твърде предвидима и лесна за неутрализиране от съперниците с пренасищане на центъра. Сампаоли говори преди турнира за намерението си да използва система 1-2-3-3-1-1 с Меси зад централен нападател, но и с още един плеймейкър в халфовата линия. Това е един вид 1-4-4-1-1с ромб в полузащитата, ала тази формация се видя само за кратко срещу Исландия, когато пренебрегнатият Евер Банега замени Лукас Биля. После пак се изпари в нищото.

Меси бе казал на Сампаоли по време на традиционно за страната събиране на асадо (вид скара) през март, че смята ролята си в 1-3-4-3 от края на сезон 2016/17 при Луис Енрике в Барса за неработеща за него, защото по естествен път привлича бековете в зоната на десния инсайд, в която обича да действа. Селекционерът се съгласи тогава, ала срещу Хърватска пак се върна към оригиналния си план със система с трима централни защитници и само доказа правотата на аса на своя отбор. Меси просто трябваше да е в центъра, особено при положение че насреща си Лука Модрич и Иван Ракитич имаха изхабените Енцо Перес и Хавиер Масчерано.

Е, той не беше в центъра, а в периферията. Това напълно прилягаше на душевното му състояние още отпреди първия съдийски сигнал срещу Хърватска. Нека започнем с разкритието, че в неделя се бе отстранил от отборното празненство на Деня на бащата с асадо и се бе заключил в стаята си след пропуска от дузпа срещу Исландия, и продължим с това как по време на изпълнението на аржентинския химн в четвъртък вечерта бе свел поглед към земята и нервно си заглаждаше косата.

Тежестта от задължението е в състояние да задуши свободата на изразяване и у най-жизнерадостния футболист. Едно е да можеш да изнесеш на гърба си даден отбор до успеха, съвсем друго е да трябва да го сториш. Даниел Стори от Football 365 сравни гледката на играещия за националния си тим Меси с тази на въжеиграч по тънко въже между върховете на два небостъргача: успехът носи бурни аплодисменти и възхита, провалът довежда до цъкане с език и лоша слава – няма го спасението на средното положение.

В Русия Лио просто трябва да носи на гръб отбора си към успеха и от него се чака да направи най-добрия си Мондиал в система, в която просто не може да сработи, и в титулярна единайсеторка с минали зенита си трима играчи (Масчерано, Кабайеро и Енцо Перес) и пет относително непознати или неутвърдени имена (Меса, Салвио, Меркадо, Таляфико и Акуня). Добавете към това и влиянието на отличния старт на вечния му съперник Кристиано Роналдо и картината на срива му съвсем се дообрисува.

Дебатите около двамата достигнаха в Русия нива на невиждана истерия с налагането на тезата, че португалецът излиза на преден план в мачовете на своята страна, а аржентинецът не го прави. Това лесно пренебрегва слабото представяне на CR7на Евро 2008 и 2010 и на Мондиал 2014 в пика му, както и подобно на това на Меси в Русия в първите две срещи на Евро 2016 (където също така излезе от игра рано в славния финал с Франция заради травма). Нека припомним как в същото време Лио мъкнеше на гърба си „ла албиселесте” до финалите на Мондиал 2014 и Копа Америка 2015 и 2016. Това не иде да рече, че топ играч като Кристиано Роналдо трябва да бъде принизен, а че е нужна по-широка перспектива.

Дълбоко несправедливият парадокс е, че колкото повече се иска от даден футболист, толкова повече критики се изсипват върху му при провал в тази неблагодарна мисия. Меси отнесе сам далеч повече хули от всичките си съотборници накуп и на тях им се размина, защото се скриха в дебелата му сянка. Той заслужава по-добра участ, вместо да понася вината за това, че брилянтността му породи и разви леност и безотговорност у съиграчи и ръководители около него. Превръщането на аржентинската сбирщина футболисти в отбор може би е Сизифова задача за Меси и при неуспех в изпълнението той не бива да получава стрели, а съчувствие. Все пак на този върховен футболен форум Нигерия стори повече за него и „ла албиселесте” от съотборници, Сампаоли и ръководство.

Следвай ни: