Загубата на Германия бе колкото изумителна, толкова и предвещана

Испания може и да стори същото миналия път, но това беше изключение. А да, всъщност и Италия го направи четири години преди това. Този път обаче обстоятелствата са напълно различни. Е, съвсем същата участ споходи и Франция през 2002 г., ала все пак това е Франция.

Германия, естествено, е различна. Германия няма да подходи също толкова безотговорно и да допусне същата грешка. Би било глупаво, дори и след отрезвителното поражение с 0:1 от Мексико на старта на тима на Мондиал 2018 в неделя, да се твърди убедено, че действащият световен шампион няма да излезе напред от групата си. Когато бе посочено на селекционера Йоахим Льов, че три от последните първенци са преживели точно тази участ, той принизи този факт като незначителен и просто куриоз: „Нямам представа защо може да се е случило това, ала ние ще се класираме за следващия кръг.”

Неговата увереност и хладнокръвие са разбираеми. Германия разполага с твърде голямо качество, за да се препъне още на първото препятствие. Загубата от Мексико е удар, изпитание, но няма причина да се окаже фатална. Предстоят още два мача срещу добри, но несъвсем страховити съперници като Швеция и Южна Корея, за да се поправят нещата и да се достигне все пак до осминафиналния етап.

Би било донякъде тежък удар завършването на 2-ро място в групата, защото това може да донесе сблъсък с Бразилия още на осминафиналите, ала още не е изключено световните шампиони да се изкачат първи или, ако не успеят, после да отстранят бразилците, ако се наложи. Надеждите на Дойче маншафт да стане първият отбор, защитил световната си купа след А Селесао бразилейра през 1962 г., не са се изпарили всред тътена на стадион „Лужники”. Това, че бе допусната загуба, не е бедствие.

Повод за тревога обаче със сигурност е начинът, по който бе допусната. Не става въпрос просто за гледката в последните минути на един разкапващ се от отчаяние отбор, който се слави с хладнокръвието си през годините. Дори и сдържаният и внимателен в думите си Льов описа своите играчи като „хаотични” и призна, че „пространственото разпределение не бе идеално”, което е спортно-техническият термин за това, че тимът му е бил напълно разпилян по терена. Само Джером Боатенг остана в защита, дребничкият десен бек Йошуа Кимих очевидно заигра като нападател, а полузащитата изгуби всякаква форма, дисциплина и ред.

Това само по себе си е достатъчно тревожно. Още по-значителното в случая е, че Мексико бе планирал до последния детайл действията си в точно такава ситуация. От шест месеца селекционерът на „ацтеките” Хуан Карлос Осорио работи по шаблон точно за този мач и, макар да призна за леки пипвания заради контузии или лоша форма на някои от играчите му, знаеше точно как ще действа, за да изведе своите до победа над световния първенец.

Мерките му всъщност бяха простички. Започна с две светкавици по крилата: на едното бе осигурилият „една от най-големите победи в историята ни” Ирвинг Лосано, а на другото – Мигел Лаюн, натоварен със задачата да започва гръмотевичните контраатаки срещу защитата на Германия, която Осорио очакваше да натисне по-напред от разумното. По-тънкият му ход бе да дръпне Карлос Вела малко по-назад от обичайното, за да преследва централните полузащитници на съперника Сами Кедира и Тони Кроос и да им попречи да влязат в ритъм. Наставникът бе предупредил Вела, че задачата му е трудна: „Искахме от него да даде всичко от себе си за 60 минути. Задачата бе изнурителна физически. Това бе целият ни залог.”

Осорио бе прекарал предишния ден в трениране на играчите си точно как да хванат в крачка на контра своите противници дори когато „се защитаваме с четирима полузащитници”. „Точно по този начин почти вкарахме втори гол”, сподели селекционерът, визирайки ситуацията, когато Вила бе на сантиметри от поемането на пас от Хавиер Ернандес и вероятно щеше да реши мача.

Докато Осорио обясняваше на пресконференцията подготовката си за триумфа, нямаше как да не усети човек поразителната му интуиция. „Знаехме смените им при изоставане в резултата. Бяхме подготвени в това число и за начина им на употреба на Марио Гомес на върха на атаката”, каза наставникът.

Разбира се, много е лесно да се биеш в гърдите след вече свършен факт и да обясниш победа не като следствие от купища фактори, в това число късмета, а като единствения възможен изход от някакъв блестящ план. Всички треньори знаят точно как ще протече даден мач… освен когато не протече така.

Осорио просто предприе изчислен риск. Идеята му можеше и да не сработи: ако прекият свободен удар на Кроос малко след гола на Лосано бе влязъл, вместо да се отбие о гредата, планът можеше и да се разпадне. Това, че сполучи, може да бъде посочено от Льов пък като малшанс.

Селекционерът на Германия обаче би трябвало да е разтревожен повече от това, че опонентът му можа да изгради детайлен и изпипан план за противодействие, че имаше такава ясна идея за слабостите на световния шампион и за всяка реакция на Льов, както и най-вече за това как да ги използва. При това от месеци назад.

Има едно нещо, което свързва сриналите се при защитата на титлата си Франция от 2002, Италия от 2010 и Испания от 2014 година. И трите отбора продължаваха да разчитат на много от същите играчи, които им бяха помогнали да завоюват света четири години по-рано. И трите изглеждаха захабени, предвидими, в застой, преяли със слава, докато съперниците им междувременно бяха израсли и развили се до степен да ги застигнат и накрая и задминат.

Да, Льов вероятно е прав – няма някаква конкретна причина да се мисли, че точно същото нещо неизбежно ще сполети и Германия в Русия. Неделната загуба може дори да се окаже полезна за отмиване на самодоволството и високомерието, за което Матс Хумелс бе предупредил още след слабото представяне в контролите срещу Саудитска Арабия и Австрия преди Мондиала. Въобще не би трябвало да се случва и трето предупреждение като дошлото срещу Мексико.

Все още за Германия има време да си стъпи на краката. Само защото Франция, Италия и Испания не са могли да защитят короната си не значи, че автоматично същата участ ще застигне и Дойче маншафт. Същото обаче важи и в обратния смисъл: само защото Германия е успяла преди четири години не значи, че автоматично ще успее и сега. Историята невинаги се повтаря, което е източник колкото на утеха, толкова и на тревога.

Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”

Следвай ни: