Селекцията
Това, което Пламен Константинов прави, е, меко казано, странно. При отсъствието на контузените Цветан Соколов, Николай Николов и Теодор Тодоров изборът му за разширен състав така или иначе бе ограничен. И въпреки това подборът за конкретните седмици изглежда нелеп. Боян Йорданов, който изигра първия мач с Китай и оттогава е контузен, остана в групата за София, въпреки че се знаеше, че няма да играе. Какво пречеше в нея да попадне Велизар Чернокожев например? Или пък сега той да пътува за Япония вместо 35-годишния ветеран, при положение че не играем за влизане в шестицата?! Нали обиграваме състав за световното. Това означава ли, че Чернокожев няма да е в него? Същото важи за Красимир Георгиев. Централен блокировач от средна европейска класа, но доказал се в Равена, е оставен извън състава за сметка на Илия Петков и Алекс Грозданов?! При това вече трета седмица, без да е контузен. Основание - никакво, а от показаното не личи да блестят тези момчета с някакъв сериозен потенциал.
Претенциите
Странно е как от 2014-а насам, или по-скоро от заставането на Пламен Константинов начело на България, претенциите ни постоянно падат. А с това и резултатите, но пък се покачват оправданията. Всеки път проблемът е контузените. Да, те са налице и с Николай Учиков, който допреди две години бе четвърти избор за нападател, сега е трудно да разчиташ на сигурност в атака. Но въпреки това за "волейболна нация", каквато уж е България, да не може да победи у дома Австралия, да изпуска 5 точки в тайбрека срещу Сърбия (също без основни имена), да пада като момиче от Русия, без да се бори, е, меко казано, неловко. Оправдания винаги може да се намерят, но един път и Данчо Лазаров да е прав - в този формат на Лигата България не може да изпадне, няма право. И стига с тези контузии - всеки си обновява състава и се подготвя за световното, но никой не е отписал толкова гласно този турнир, колкото българския тим и неговият треньор. От прословутото четвърто място на европейското в София през 2015-а, когато реално лъвовете трябваше да играят финал, не само не помирисваме шанс за подобно нещо, но дори вече не го и искаме. В такъв случай в този си вид и с подобно поведение какво да очакваме от световното в България? Опасността лъвовете да не стигнат до втората фаза в София е надвиснала с пълна сила. И тогава ще сме без Соколов, и тогава Ники Николов ще е под въпрос, и тогава ще има оправдания, но няма ли да са станали вече твърде много и да са дошли твърде късно?!
Публиката