„Отличен” може да не е достатъчно за Ливърпул срещу идеалния Сити

„Отличен” може да не е достатъчно за Ливърпул срещу идеалния Сити

Юрген Клоп имаше проблем със своя стол. „Това ли му е височината? – попита той, докато си играеше с ръчката в опит да го повдигне по време на пресконференцията си в събота вечер. – Унай така ли седя, или го е свалил?”.

Достигането на нужното ниво е трудно предизвикателство, а по всичко личи, че това важи не само за стола на масата за пресконференции, а и за гонитбата на Манчестър Сити, чиято доминация в Премиър Лийг значи, че дори и 100 точки може да не са ти достатъчни, за да станеш шампион.

Ливърпул показа в събота неща, които в някаква степен е трудно да си представим да бе направил само преди 12 месеца, като отбиваше вълна след вълна от атаки на неузнаваемия в сравнение с последните дни при Венгер Арсенал и после правеше на моменти опустошителни контраатакуващи преходи. И все пак в новата среда едната точка не бе достатъчна.

Нужна е малко перспектива, защото дори и миналия сезон „червените” стигнаха далеч. Измина точно година от онзи мач, който обобщи минусите във философията на Клоп – Ливърпул да играе по Ливърпулския начин и да не мисли за нищо друго. Говорим за поражението с 4:1 от Тотнъм на „Уембли”, където не си пролича да е свършена каквато и да било подготвителна работа за сблъсъка с Хари Кейн.

Човек тогава можеше да се зачуди дали мърсисайдският тим е в състояние да покаже нужния прагматизъм, за да реши проблемите си в защита, които често водеха до сравнения с отбор на Кевин Кийган. Е, доказано бе, че може.

Вирджил ван Дайк направи платените за него на Саутхамптън 75 млн. паунда да изглеждат в събота като жълти стотинки. Той съчетава лекотата във владението на топката от Алан Хансън и Фил Томпсън в златната ера на клуба, а при това мощта му е далеч по-голяма от тяхната. Изригващият му партньор в центъра на защитата Джо Гомес пък поразително напомня на Марк Лоурънсън. Алисон също прави разликата в собственото наказателно поле.

Някои цифри казват всичко. Петте събрани от Ливърпул точки във визитите срещу Тотнъм, Челси и Арсенал този сезона са с 4 повече в сравнение със същите мачове през миналия. Сборът от 27 точки от възможни 33 – същия актив след 11 кръга като в сезон 2002/03 – пък изравнява най-добрия старт на „червените” в историята на Премиър Лийг.

И при все това нужното ниво си остава по-високо. Пет точки от три мача с които и да било съперници, ако ще и от Топ 6, са нещо днес крайно недостатъчно при наличието на феномена Манчестър Сити.

Ливърпул може да бъде още по-добър. Макар че имаше моменти на „Емирейтс”, в които Мохамед Салах се докосна до висотите от миналия сезон, нападателното трио MSF не бе дори и близо до изключителния си потенциал. По-малко видимо, но също толкова значително, бе и разцентроването на гегенпресинга на тима. Както после призна и самият Клоп, Арсенал почти винаги имаше по два-три варианта за пас при тръгване на преса от гостите заради некомпактната им формация и твърде високото разположение на техни пресиращи играчи на крилата. Нещо, което първи видял по думите на германеца ветеранът Джеймс Милнър.

Виждането на проблема и опитът той да се замаскира обаче не бяха достатъчни в крайна сметка. „Артилеристите”, които преди година щяха да се сринат от гол като този на 32-годишния Милнър, получиха допълнително ядрено гориво от Унай Емери със смените в последните двайсетина минути, създаваха постоянно числени преимущества по фланговете и изравниха.

Клоп опита после да изкара най-доброто от ситуацията по време на пресконференцията – заигра се със стола, разсмя се високогласно и създаде умело впечатлението на човек, щастлив и от точката. Седмица след седмица феновете на Ливърпул правят същото.

Отлично издание на подкаста „Anfield Wrap” миналата седмица акцентира върху това как при настоящото състояние на Манчестър Сити трябва да има по-задълбочен измерител на успеха за Ливърпул този сезон от титлата – феновете трябва да приемат мачовете като празник, да се наслаждават на чудесния футбол на своите любимци, да живеят за мига и, ако отборът остане втори, да го приемат философски.

Само дето амбицията е съвсем различна в един град, който очаква от 28 години завръщането на титлата и който съзнава, че днес има един отличен и напълно способен да се противопостави на Сити тим.

В петък манчестърският клуб, заедно с ПСЖ, пак попадна под светлината на прожекторите в отрицателен смисъл. Това стана заради репортажа на списание „ШПИГЕЛ” с представени документи в доказателство на изкуствено надутите с около 1,8 милиарда евро спонсорски сделки към клуба от шейх Мансур чрез компании от Абу Даби. Феновете на „гражданите” обаче не се смутиха – те отдавна смятат УЕФА за реакционна властова система, отказваща достъп на новите играчи до високия олтар на футбола.

Когато петродоларите заваляха в Манчестър, всички използваха това срещу клуба: търсените за покупка на играчи клубове изстискваха всеки цент, а големите звезди ги разиграваха в опит да си изкарат повече пари от настоящите си работодатели от елита и после не им вдигаха телефона. Футболната аристокрация им се присмиваше отвисоко и ги наричаше „парвенюто”, а Сити междувременно тихомълком започна да си върши работата все по-добре и все по-умно: изгради най-добрата тренировъчна база, най-добрата академия, най-добрата система за намиране и купуване на играчи, привлече най-добрия треньор. Днес вече никой не дръзва да се присмива. Вместо това в елита се е възцарил страхът от Парвенюто.

Ето какво е настоящото положение и мерило за всички в Англия. А Ливърпул, след като допринесе доста за една вечер на възвишен футбол и въпреки това си тръгна без победата, сега трябва рязко и спешно да вдигне нивото си. „Отличен” (6) просто вече не е достатъчно добра оценка при наличието на идеалния Сити.

Йън Хърбърт, „Дейли Мейл”

Още от Футбол свят

Виж всички