ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Моуриньо беше точно мениджърът, който този Юнайтед заслужаваше

Моуриньо беше точно мениджърът, който този Юнайтед заслужаваше

Девет месеца изминаха, откакто Севиля изхвърли Манчестър Юнайтед безславно от Шампионската лига и бранителят на андалуския клуб Симон Кяер даде най-точното определение на същността на отбора на Жозе Моуриньо: „Знаехме, че с Фелаини и Лукаку те винаги ще имат положения от… как се казваше това на английски… съвпадения?”.

Футбол на съвпаденията – ритай и бегом напред, удряй и се надявай, затвори си очите и се помоли. Имаше един период на „Анфийлд” в неделния мач с Ливърпул, в който изглеждаше, че футболът на съвпаденията може и да измъкне Юнайтед. Невинаги е от значение дали другият отбор доминира в мача – винаги има шанс неговият вратар да изпусне топката на крака на твой нападател.

Но обичайно е от значение. Както казваше един от старата генерация американски спортни репортери, невинаги надпреварата е печелена от бързоногия, нито битката от силния, ала все пак залагайте на това. Когато единият тим има 36 удара, а другият – само 6, има по-голям шанс първият да се облагодетелства от един-два щастливи рикошета.

Когато Моуриньо бе запитан след мача дали възпитаниците му още играят за него, той се опита да го обърне на игра на думи: „Какво е това? Да играят за мен? Да не наричате играчите „безчестни”?”. Според последната реторика на португалеца като мениджър на „червените дяволи”, честният играч дава 100% от себе си при всяко излизане на терена, а само безчестният дава по-малко, без значение кой е предводителят на пейката. Ако това е истина, човек трябва да се зачуди как все още се намират клубове, които да плащат на мениджъри като Моуриньо по 15 млн. паунда годишна заплата. Той очевидно бе доста отчаян, щом се наложи да прибегне до подобен аргумент.

Разбира се, тези му приказки обаче не бива да бъдат приемани за чиста монета, що се отнася до това как функционира футболът. Те бяха просто тактическа маневра за създаване на объркване и отклоняване на вниманието от самия него. Не че играчите на Юнайтед не се опитваха – в такъв мач всеки се раздава; работата е там, че както обичайно се случва под ръководството на Моуриньо, те излязоха на терена без никаква конкретна идея как да постигнат победата.

УЖАСЪТ ОТ ЗАГУБАТА

Ключът към разбирането на португалеца е в това, че няма никой друг топ треньор, така ужасен от загубата. Този ужас обуславя неговия подход към всеки един голям мач – избягване на всеки риск и безопасността на първо място. Ако отборът му победи по съвпадение, толкова по-добре, но няма проблем и съвпаденията да не дойдат, стига само да не се допусне загуба.

Ужасът може и да изглежда като необичайна психологическа приумица, докато не осъзнаете, че всъщност е логичната кулминация от ултрациничния подход, който се фокусира единствено върху резултата за сметка на всичко останало. Ужасът е мястото, до което накрая стигаш, когато гледаш на самата игра като на нещо, което интересува единствено „Айнщайните”, „поетите” и други такива мечтатели и позьори.

В очите на Моуриньо всъщност няма никакво значение дали играчите му са играли „добре”, или „зле”, дали са създали 36 голови положения, или 6. От значение е какво пише на таблото с резултата накрая на мача. Ако е, че е спечелил, тогава му се удава възможността да направи жест с „шшшт!” на камерата, да намята свирепо няколко бирени бутилки на земята, да тролне критиците си. А ако пише, че е спечелил, въпреки че според някои статистики съперникът е бил по-добрият, толкова по-добре, защото му се удава възможността да тролне и статистиците. Стига само на таблото да пише, че Моуриньо е спечелил, всичко е добре в неговия свят… докато не се събуди на сутринта преди следващия мач и да трябва пак да се затревожи да не загуби.

Докато обаче мисли само за таблото, играчите му трябва да мислят за това как да изкарат 90-те минути на терена, а тук получават много малко помощ от своя бос. Той изкара две години и половина на „Олд Трафърд” и така и не успя до самия край да подскаже, че е и близо до показване на футболна идентичност от типа, която съперници като Юрген Клоп, Джосеп Гуардиола, Маурисио Почетино и Маурицио Сари съумяха да наложат на своите отбори най-много няколко месеца след пристигането си. Те разбират от тактика, Моуриньо е специалист по драма.

В Челси спорят дали Еден Азар трябва да играе на върха или на фланговете на атаката; в Ливърпул се чудят коя комбинация от халфове дава най-добрия баланс в средната линия; в Юнайтед обаче довчера терзанията бяха сякаш само около това кой играч да е следващият хвърлен на вълците и дали го заслужава, или не. Фактът, че значителна част от публиката на „Олд Трафърд” се настрои срещу най-добрия играч на отбора – Пол Погба, е тъжно свидетелство за това колко ефективни могат да бъдат драматичните отклонявания на вниманието от страна на Моуриньо.

ПОДХОДЪТ, ПОДЧИНЕН ЕДИНСТВЕНО НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Най-лошото от цялата тази бъркотия от гледна точка на Манчестър Юнайтед е това, че изглеждаше, че си заслужава точно този мениджър. Подходът на португалеца „резултатите-над-всичко” се отразяваше като от огледало в управата, където водещата фигура Ед Уудуърд също се оценява по финансовите показатели, а не по изградените механизми на работа като процес. Шефовете на Уудуърд не го питат: „Клубът по-добре ли се справя тази година от миналата?”. Въпросът им е: „Направихме ли повече пари тази година от миналата?”. Стига само отговорът на втория въпрос да е „да”, Уудуърд няма никакви поводи да се тревожи за поста си.

Голямата заплаха в това отношение за Юнайтед би била провал в мисията да се постигне класиране в Шампионската лига идния сезон – не само защото ще изпусне парите за участие, а и защото при некласиране сред каймака в Европа големите спонсорски договори носят значително занижени суми. Към настоящия момент изглежда, че единственият реален начин за постигане на успех в задачата е да бъде спечелена Европейската купа този сезон, а това не изглежда особено вероятно. Дори и след раздялата с досегашния мениджър.

Следователно сега пари под краката само на Уудуърд, който трябва да направи нещо, което досега му убягваше след повишението – да изгради адекватна спортно-техническа структура и да избере правилния мениджър за отбора. Да припомним, че главната причина за уволнението на Луис ван Хаал – фокусиран върху процеса на развитие треньор – веднага след спечелването на Купата на Англия бе, че суперзвездата Моуриньо беше наличен да го замени.

Към момента няма очевиден кандидат за наследник на португалеца, а – спомнете си това – кандидатът трябва да е много очевиден за фокусирани върху финансовите резултати директори като Уудуърд, за да бъде забелязан. Това не е борд, готов да поеме риск с по-неизвестен треньор само защото отборът на този треньор играе красив футбол: директорите на Юнайтед са слепи за такива неща.

Те може да дадат временно поста на Майкъл Карик или Уле Гюнар Сулшер със смътната надежда да открият собствена версия на Гуардиола, ала им липсва футболно знание и за това, та подобно назначение би било изстрел в тъмното. Най-много от всичко те искат голямо и бляскаво име. За предпочитане достатъчно голямо да скрие неколцина директори зад него.

Кен Ърли, „Айриш Таймс”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички