Надпреварата между Ливърпул и Сити е най-добрата в историята на ПЛ

Надпреварата между Ливърпул и Сити е най-добрата в историята на ПЛ

Премиър Лийг започна своя път към световно господство с надпревари за титлата между Манчестър Юнайтед, Астън Вила, Норич, Блакбърн Роувърс и Нотингам Форест. После Арсенал стана антагонистът на Юнайтед, преди да отстъпи тази роля на съгражданите си от Челси, а после петродоларите поставиха в картинката Манчестър Сити.

При това вглеждане в историята от създаването на Премиър Лийг можем да открием завладяващи битки между два съчетаващи блясъка и твърдостта отбори. Никоя от тях обаче не може да надмине чисто футболното качество на тазгодишната надпревара между Манчестър Сити и Ливърпул, чийто пряк сблъсък на „Етихад” този четвъртък поставя на везните необратимото поемане на махалото в посока Мърсидайд от една страна и съживяването на надеждите на шампиона да защити своята титла от друга.

Сериозно, никога досега не сме ставали свидетели на подобен сблъсък през януари между единия отбор в ясен възход и другия – борещ се със зъби и нокти да се задържи на власт. Сблъсък между два симфонични стила, равни по своя позитивизъм и смелост, макар и различаващи се по начин на прилагане.

Ливърпул вече не е онзи гегенпресинг отбор, който си мислехме, че Юрген Клоп гради. Водачът в таблицата е толкова добър, че вече не му се налага да преследва непрекъснато като бясно куче своите съперници. Момчетата на Клоп днес доминират мачове във всички точки на терена, включително и в последната си третина. С наличието на Вирджил ван Дайк и Алисон вече я няма нуждата да се поставя крайната защитна линия на центъра на игрището и да се пресира високо. На фланговете пък бековете Анди Робъртсън и Трент Александър-Арнолд скоростно и елегантно връзват играта, като същевременно си вършат и основната работа в защитната четворка, помогнала за допускането на едва осем гола в 20 мача.

Тази еволюция от едностранчив отбор към такъв с купища стратегии доведе до наличието на съчетаващ мощ и красота тим, в който добре познатият смъртоносен тризъбец в атака е подпомаган от непревземаема отбрана и надскачаща боя си централна полузащита. Подети от приливната вълна, Фабиньо, Джини Вейналдум и Джордан Хендерсън бяха въздигнати до максимума на своите възможности, че и отгоре, от изумителния футбол навсякъде около тях.

А и онези другите не са най-зле. В Манчестър Сити сами направиха своя еволюционен скок през 2018 г. с добавяне на пасове и още пасове, докато движението им без топка не оставяше съперниците с чувството на опиянени на върха на небостъргач. Подходът на Джосеп Гуардиола „шок и ужас” доведе до първия 100-точков сезон в историята на Премиър Лийг и ни остави да се чудим дали в тима има все някаква слабост, която все още не ни се е показала пред очите.

Е, мачовете в празничната програма я разкриха. Челси, Кристъл Палас и Лестър Сити записаха три победи от четирите мача на „гражданите” и това превърна за тях двубоя с „червените” на 3 януари във финал за защита на титлата още в самото начало на годината. За да стане шампион на Англия за първи път от 29 години, Ливърпул се нуждае само (как просто звучи тази сложна задача) от това да остане все така мощен, както е от август насам. Сити пък се нуждае от това да си върне невъзможността да бъде спрян в атака, да победи в четвъртък и да се надява главозамайването, Шампионската лига или боговете да изсмучат живота от мърсисайдци за седмица-две.

Каквото и да стане, сигурното е, че досега не е имало по-привлекателен сблъсък между два конкурента за титлата, без да искаме да проявяваме неуважение към великите отбори на Ман Юнайтед и Арсенал. Дуелът между Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер ще остане легендарен за вечни времена; талантът на индивидуалностите, психическата им мощ и хвърчащата напосоки храна ни оставяха с ококорени очи дълги години; тяхното съперничество бе най-голямата реклама на Премиър Лийг пред света и помогна за бума . Футболът обаче е много различен оттогава, с нови личности и свежи идеи. Ман Сити срещу Ливърпул е, тук и сега, сблъсък, равностоен на най-големите в света, в това число и стандарта за качество Ел Класико.

При последната титла на Ливърпул в елитния ешалон бяха Уимбълдън, Ковънтри Сити и Лутън Таун, като Юнайтед завърши 13-и, а Сити остана на една позиция зад градския си съперник. Феновете на популярните през 1990-те години клубове обвиняват медиите във вманиаченост по възраждането на Ливърпул и че едва ли не „искат” титлата да се завърне на „Анфийлд”. След като надлежно и обичайно изложа своята неутралност, ще ги запитам кой би наложил вето на история за това как царувалият през 1970- и 1980-те години клуб се изкачва обратно към върха с изумителен футбол, оркестриран от мениджър с щипка от духа на Бил Шанкли?

В близкото минало сме имали преки дуели за титлата през март и април, а и класики на последния ден (спомнете си иконичния възглас „Агуероооо”), ала, поне според мен, не и такъв 18 кръга преди края на първенството между два отбора, способни да унищожат дори и добри съперници и водени от двама новатори, всеки от тях защитаващ по-голяма „кауза”. Паметта ни връща към онова 0:1 на „Олд Трафърд” през 2002 г., когато Арсенал измести от върха Юнайтед, и към думите на Фърги: „Определено нямам проблем с това те да получат своята част от почестите, защото играят играта по правилния начин.” Ето този дух царува и сега.

Онова беше през май. Сегашното е през януари. И никой извън Ливърпул не желае спорът да бъде решен още сега. Една 10-точкова преднина за Клоповите войски 17 кръга преди края на шампионата би изискала безпрецедентен срив, за да не се осъществи мечтата на „Анфийлд”. Искаме повече от 21 кръга битка между два отбора, които могат да ни покажат Мохамед Салах и Серхио Агуеро, двамата Силва, Кевин Де Брайне, Фернандиньо, Вирджил ван Дайк, Роберто Фирмино и двама звездни бразилски вратари. Искаме суперзрелище на 3 януари на „Етихад”, но не и 2019 г. да стигне зенита си още в своя трети ден.

Пол Хейуърд, „Дейли Телеграф”

Още от Футбол свят

Виж всички