Интервюто с Ван Дайк: Животът е твърде кратък да си черноглед

Интервюто с Ван Дайк: Животът е твърде кратък да си черноглед

Вирджил ван Дайк преживя огромен възход от Грьонинген до Ливърпул, с минал и през Селтик и Саутхамптън път, за да се превърне в онзи играч, когото мнозина смятат за най-добрия защитник в света. Нидерландският национал разисква в интервю за рубриката „ВВС Radio 5 live” най-широк спектър от теми като например дърпането си на ръст, гледания цели осем пъти телевизионен сериал, напиването в „Дисниленд” и целта му да бъде запомнен „като легенда на Ливърпул”.

ЗА ДЪРПАНЕТО СИ НА РЪСТ, КОЕТО ПОМОГНА ДА СЕ ПРОМЕНИ ЖИВОТЪТ МУ

Днес висок 193 см, Ван Дайк е роден в Бреда и е част от юношеския отбор на Вилем Тве, преди да премине в Грьонинген през 2010 година.

„Не бях висок, докато изведнъж не дръпнах на ръст. Когато бях на 16 години, по-малкият ми брат беше по-висок от мен. В лятото, когато навърших 17, обаче пораснах с 18 см. Коляното ми беше леко нестабилно, имах проблеми с адукторите. Въобще тогава имах доста проблеми. Изкарах сериозен рехабилитационен процес и бях извън игра за шест седмици. След това започнах да играя добре.

На 16 бях бавен десен бек, който не беше достатъчно добър да играе централен защитник. Никога не бях изпъкващият на терена, докато не заиграх в отбора до-19 и не станах капитан. Тогава всичко рязко и с много се подобри. Заиграх в някои мачове на тима до-23 и после нещата се развиха доста бързо.

Когато отидох в Грьонинген, трябваше да ходя на тренировки с колело, тъй като първата ми заплата отиде за шофьорски курсове. Преди да подпиша договора си, 15-16-годишен работех като мияч на съдове в един ресторант в Бреда. Тренирах в понеделник, вторник и четвъртък, играех в събота и работех в сряда и неделя вечер от 18 часа до полунощ. Работех, защото исках да изляза в събота вечер. Получавах може би по 350 евро на месец и бях много щастлив от тази заплата. Можех да ида в „МакДоналдс” и да черпя приятелите си.

После започнах да осъзнавам каква важност могат да имат парите, но не те са най-важното нещо на света.”

ЗА АПАНДИСИТА И НЕЗДРАВОСЛОВНОТО ЯДЕНЕ

„Бях в болница 13 нощи със сложен проблем с апендикса и беше много тежко. Имах инфекция в стомаха, откачена работа. Всичко се случи на 1 април 2012 г., тъй че денят (бел.ред. – Ден на шегата) не помагаше особено.

Изживявах един от най-добрите си периоди в Грьонинген. Трябваше да играем дербито с Хееренвеен, но ми стана лошо. Не се хранех особено здравословно там, така че вината си е моя. Бяха тежки две седмици, преди да ме подложат на операция, а след това стана дори по-трудно. Определено бях в състояние на шок.

Пуснах си телевизора и се появи една песен – „Viva la Vida” на Coldplay. Много емоционален момент. Когато я чуя сега, се сещам за тежките моменти и колко хубаво е всичко сега и колко горд мога да съм. Тогава поне 10 дни не можех да правя нищо, дори да ходя. Когато проходих за първи път, изкарах 10 метра и се задъхах брутално.

След месец започнах да тренирам с физиотерапевтите, за да си върна мускулите в предишното състояние. След това изиграх пълен сезон и отидох в Селтик.”

ЗА ТОВА КАК ДОЙДЕ ТРАНСФЕРЪТ В ЛИВЪРПУЛ

Ван Дайк прекарва два сезона в Селтик преди преминаването си в Саутхамптън. След два сезона и на „Сейнт Мерис” пуска молба за трансфер заради интереса от Ливърпул, като клубът му обвинява кандидата за подписа на защитника в нерегламентиран подход. Шест месеца по-късно той все пак отива при „червените” срещу рекордната и до днес трансферна сума за бранител от 75 млн. паунда.

„След края на август и затварянето на трансферния прозорец стиснах зъби, играх за Саутхамптън и дадох всичко от себе си. Бях щастлив да съм на терена, защото се връщах след осеммесечно отсъствие заради контузия.

След всичко случило се през лятото хората се съмняват в теб, макар че на мен всъщност не ми пукаше от това, защото давах 100% от възможностите си в мачовете и тренировките. През декември получих обаждане да ми кажат, че са завършили сделката успешно и че мога да водя преговори с Ливърпул за личните си условия. Бях много щастлив от новината.

Отидох да гледам финала на Шампионската лига преди две години в Кардиф между Ювентус и Реал Мадрид. Тогава куп фенове на Ливърпул дойдоха при мен и ми казаха, че трябва да подпиша за техния клуб. Това беше голям жест към мен. Те до един бяха много мили и подходиха с голямо уважение.”

ЗА НАЙ-БЛИЗКИЯ СИ КРЪГ ОТ ПРИЯТЕЛИ И РОДНИНИ

„Познавам най-добрия си приятел, откакто бях на 12 или 13 години. Той скоро ще става татко, тъй че съм много щастлив за него. Ако имам нужда от него, той е винаги насреща. Ако той има нужда от мен, аз съм винаги насреща.

Поддържам много малък кръг от хора около себе си. Колкото повече растеш като футболист, толкова повече пада върху теб светлината на прожекторите. Купища хора, които си виждал по веднъж-дваж по пътя си, изведнъж пак напират да влязат в твоя живот. Имам фантастична жена, която също разпознава тези неща.

Моето семейство, моята съпруга и моите деца са най-важното нещо. Имал съм много тежки периоди през годините, ала нищо не е от по-голямо значение за мен на света от това да се прибирам вкъщи, да виждам жена си и децата си да се усмихват и всички да са здрави. Това ме движи напред. Затова и правя всичко.”

ЗА СУРИНАМСКИТЕ СИ КОРЕНИ

Суринам – една от най-малките държави в Южна Америка, обяви своята независимост от Нидерландия през 1975 година.

„Моята майка е 100% суринамка, а баща ми е 100% холандец. Ходих няколко пъти в Суринам, за да се видим с родата, и ми хареса. Ще ми се да отидем там заедно с децата.

Дядо ми живее в Бреда. Той е много горд дядо, голям пичага. Доста народ в Бреда го познава. Беше съдия навремето и понякога ходех да го гледам на мачове. Хората много го уважаваха.”

ЗА ТОВА ЗАЩО СУРИНАМ ДАВА ТОЛКОВА МНОГО ГОЛЕМИ ИГРАЧИ КАТО ПАТРИК КЛАЙВЕРТ, РУУД ХУЛИТ И КЛАРЪНС СЕЕДОРФ

„Може би просто сме над нещата. Просто такова ни е мисленето.”

ЗА ЛЮБОВТА МУ КЪМ „ДИСНИЛЕНД”

„Харесвам филмите на „Дисни” и обожавам да водя децата си в „Дисниленд”. Да ги виждам толкова щастливи ми пълни душата.

Аз бях на 7 или 8 годинки, когато отидох за първи път, и беше фантастично, но не ходихме още много пъти след това, защото беше доста скъпо. Заведох там жена си в началото на нашата връзка. Напихме се в хотела и обожавах всяка една секунда от това ни прекарване.

Обичам да поддържам всичко простичко. Така беше навремето и така трябва да бъде и занапред. Защо да си усложняваме живота?! Защо да ни е тежко, когато въобще не е нужно?! Защо да си негативно настроен, когато можеш да се наслаждаваш на живота и да си позитивен?!

Това е нещо, което аз научих през годините. Опитвам се да бъда възможно най-позитивен, защото животът е твърде кратък, за да си черноглед.”

ЗА ЛЮБОВТА СИ КЪМ СЕРИАЛИТЕ

„Много си падам по телевизионните сериали. Голям фен съм на „Бягство от затвора” – гледал съм го осем пъти!

Помня, че започнах „Игра на тронове”, тъй като всички ми казваха „Трябва да го гледаш!”, но аз си помислих: „Това е фикция, не е реално, не е нищо.” Дадох му обаче шанс и после не можех да се спра да го гледам. Виждаш неща, които няма как да очакваш, а това прави един сериал велик.”

ЗА СВЕТА НА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

„Виждам как много неща се променят в мисленето на хората. Влиянието на социалните медии е невероятно. Тъжно е да виждаш какъв фалшив живот водят някои хора.

Аз обичам да пазя своето от хорските очи. Когато побеждаваме, всичко е фантастично и хората говорят как си най-добрият централен защитник в света. Когато обаче загубим или допускаме голове, изведнъж ставаш най-слабият централен защитник в света. Ето в какъв свят живеем днес.”

ЗА ТОВА КАК БИ ИСКАЛ ДА БЪДЕ ЗАПОМНЕН

„Като легенда на Ливърпул. Искам да постигна удивителни неща тук. Имаме фантастичен състав, имаме всички нужни инструменти, за да успеем в това.

Клубът хвърли всичките си сили да ме вземе и аз искам да дам обратно всичко за него в отплата. Преди да подпиша, отидох на мача с Лестър и влязох в заседателната зала на борда на директорите, където срещнах толкова много легенди – все големи футболисти, играли за този красив клуб.

Когато играеш за Ливърпул, винаги след това ще те приветстват с добре дошъл, сякаш си част от семейството. Това беше една от причините да искам твърдо да играя точно за този клуб.”

ЗА ТОВА КЪДЕ БИ ИСКАЛ ДА СЕ ОТТЕГЛИ ОТ ФУТБОЛА

„Родителите на жена ми живеят на село в Нидерландия. Обожавам да ходим там – много хубаво и тихо, никой не те тормози за нищо. Мислил съм си за подобен живот, когато приключа с кариерата си.

Има го обаче и Лондон с райони като Кенсингтън с хубавите къщи и човек се замисля колко прекрасно би било да си има и къща в града: леко оживено, хубави малки барове и закусвални. Нямаме особено много свободни дни, но когато се случат, хващаме влака за Лондон и си прекарваме приятно там.”

Гийем Балаге, „ВВС”


Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти