Когато Майкъл Джордан бе на един час от това да подпише с Ню Йорк Никс

През 1988 г. Майкъл Джордан слага подписа си на нова сделка с Чикаго Булс. Параметрите на договора сочат, че Ем Джей трябва да получи 25 милиона долара в рамките на 8 години - до сезон 1995/96. Дори по време на първото си отказване от баскетбола и преследването на бейзболната мечта през 1994-а, парите на Майкъл все още биват изплащани от собственика на Булс Джери Райнсдорф.

Джордан не е искал осемгодишният му договор да се пипа - никакво удължаване или промяна в параметрите. Но все пак, въпреки че не е говорил открито за несправедливостта около сделката на най-добрия играч, какъвто е бил, той е споделил мнението си пред ръководството, обещавайки, че няма да се измъкнат лесно при следващите преговори.

Началото на новия 30-милионен договор, който Майкъл подписва с Булс през 1996-а, е сложено от Ню Йорк Никс. По онова време центърът на Никс Патрик Юинг се разбира за сделка на стойност 18 милиона долара за един сезон - най-големият едногодишен договор в историята на НБА по това време. Точно в този момент Булс решават да подготвят 20 милиона за един сезон на Джордан - нещо като подарък за "нископлатените" му години в НБА до момента. 

Но в крайна сметка Никс се намесват, подкрепяни от финансовата стабилност от партньрството им с компаниите ITT-Sheraton и Cablevision Inc. Първоначалната цел на Никс е била именно Джордан.

"Казахме им, че могат да разполагат с целия ни таван на заплатите", признава президентът на компанията Медисън Скуеър Гардън Дейв Чекетс.

Тогава Никс разполагат с 12 милиона долара, с които могат свободно да маневрират на пазара. Но Булс, от своя страна, предлагат цели 20 милиона на Джордан, къде е логиката Майкъл изобщо да се замисля? Планът на Никс от първия ден е да дадат 12-те милиона на Майкъл и още около 15 от партньорството им с компаниите - така той трябва да получи нещо от порядъка на 25 милиона за една година.

Тъй като Джордан е имал толкова огромно присъствие на пазара, неговият статус е бил смятан за уникален и Лигата е готова да разреши подобна сделка, без да отчита парите от таван на заплати на клуба от Ню Йорк. Булс започват спорове с НБА, но тогавашният комисар Дейвид Стърн не се засяга от тяхното мнение. 

"Биковете" повярвали, че нито един отбор не може да плати на Джордан повече от 10 или 12 милиона долара, затова остават с мисленето, че Джордан ще се завърне да играе с екипа им и през следващия сезон, независимо дали ще му предложат 15 или 20 милиона за годината. 

Това довело до скандален телефонен разговор между агента на Джордан - Дейвид Фолк, и собственика на Булс Джери Райнсдорф. Съобщението е ясно - Булс разполагат с един час, за да предложат на Майкъл повече от 25 милиона долара, колкото е офертата на Никс. При неизпълнение, Майкъл подписва с нюйоркчани.

Беше ли блъф? Наистина ли Джордан би напуснал Чикаго, щом любимият му треньор Фил Джаксън и останалите му съотборници преподписват, а той се дърпа? Не става ясно, но Райнсдорф на мига предлага 30 милиона долара на Майкъл и така успява да запази основната си звезда в отбора за още една година. 

Но Майкъл е отчасти гневен, че трябва да се стигне до такива заплахи, за да му бъдат предложени нужните пари. Джордан вярва, че "биковете" не проявяват достатъчно уважение към него. Колко близко всъщност е бил той от това да си тръгне - никой не знае. Историята е ясна - втора поредна титла и общо пета за Чикаго в годината след тези събития.

А Никс, в типичен стил, остават с празни ръце и се налага да разпределят парите между трима играчи - звездата Алън Хюстън, Крис Чайлдс и Бък Уилямс.