Някогашният съотборник на Христо Стоичков в Парма – Фаустино Асприля, разказа за част от изцепките си. Колумбиецът беше известен с липсата на дисциплина, но той го намира за забавно. Нападателят сподели разни истории в разговор с Фабио Канаваро през Instagram. Световният шампион също беше колега на Тино при „дуковете“.
“Бяхме се събрали луда група – ти, Сандро Мели, Христо Стоичков, Масимо Крипа и Джанлуиджи Буфон – започна Асприля. - Треньорът Невио Скала винаги ни караше сутрин да правим дълги разходки. Веднъж обаче толкова ми се спеше, че паднах в едно езеро. Веднъж пък започнахме да обещаваме пари на Антонио Бенариво, за да скочи в басейн с ледено студена вода. Стигнахме до 5 млн. италиански лири (б.р. - около 2700 евро днешни пари) и той се цопна.
По времето на Алберто Малезани като наставник пък аз се метнах в басейна. А тогава това беше забранено. И съответно треньорът търсеше да разбере кой го е сторил. Аз обаче нарочно влязох във всяка една от стаите на съотборниците ми, за да оставя мокри следи навсякъде. Така че нямаше как да ме хване. Тогава се измъкнах!
Друг път стоях на масата с Муси вдясно от мен, а Ернан Креспо и Верон – вляво. Взех едно парче месо, сипах му лют сос и казах на Муси да го даде на Креспо. Ернан реши, че това е слива и го глътна, след което започна да ме кълне. Помня как бяхме на лагер и съотборник ми вика „Идвай тук, има 5-6 момичета“. Доста се забавлявахме с тях – чак до 05:00 часа сутринта.“
Южноамериканецът не се посвени да удари с топка дори тогавашния президент на Парма Джорджо Педранески: „Той беше дошъл при нас по време на една тренировка. Хванах се на бас, че ще го уцеля. Босът държеше телефон в едната си ръка, но аз така го нацелих, че апаратът излетя.“
След първия си престой в Серия „А“ Асприля премина в Нюкасъл, където той се оказа жертва на груба шега. „Бяхме в хотел в Лондон преди мач с Арсенал. Говорех по телефона с приятелката ми, когато някой почука на вратата. Казах й да изчака и отидох да погледна през шпионката. Тогава обаче Шиърър започна да пръска с пожарогасителя. Не можех да виждам нищо, само тичах из стаята. Дори на следващия ден – часове преди двубоя – не можех да видя нищо”, спомня си още 50-годишният вече колумбиец.