Милен Петков: Гърците дават България за пример! Победата над Русия я поливахме няколко дни

Милен Петков: Гърците дават България за пример! Победата над Русия я поливахме няколко дни

Бившият национал Милен Петков е сред най-добрите родни футболисти в края на ХХ и началото на ХХI век – поколението след това на Христо Стоичков и Трифон Иванов. За България Милен има 41 мача и 1 гол, като е участник на Световното първенство във Франция през 1998 г. и на Евро 2004 в Португалия. С фланелката на ЦСКА е изиграл общо 167 мача. Брюнетът от Генерал Тошево, както го наричат навремето в Борисовата градина, е капитан на "червените" в края на 90-те години. С АЕК е носител на Купата на Гърция и записва мачове в Шампионската лига. Намираме бившия футболист във Варна. Ето какво сподели Милен Петков пред Sportal.bg:

– Как я караш в това време на изолация? Премиерът заяви, че обмислят прекратяване на извънредното положение.
– Това са разумни хора, те знаят кога е най-подходящо да паднат мерките. Дните си прекарвам добре – вкъщи с децата, излизаме в градината, четем книги. Така ми минават дните общо взето. Футболът ми липсва, но само под една форма – да го играя. Само така. За мен единственото удоволствие от футбола е да го играеш. Като зрител не ми липсва. Най-голямата тръпка е да си на терена, независимо срещу кого. Важното е да играеш.

– Поддържаш ли форма у дома?
– Намирам начин и тренирам, разбира се. Стига човек да иска. Дори и в домашни условия, дори да си затворен в хола, важното е да имаш желание. Правя всякакви фитнес упражнения, карам колело, занимавам се с йога. В индивидуалните тренировки всеки може да импровизира, има вече толкова много информация по този въпрос. Имаш ли желание, можеш да направиш чудеса.

– Задава се преструктуриране в родния футбол. Твоят роден Добруджа трябва вече да се готви за Втора лига, но от клуба казаха, че не са готови. Може ли скоро да те видим някъде като ръководител?
– В Добруджа всичко е перфектно и нямат нужда от мен, там няма с какво да помогна. Иначе е възможно, защо не. Човек никога не трябва да казва "никога".

– Как се стигна до трансфера ти в ЦСКА навремето?
– Аз и Галин Иванов бяхме младежки национали, а ЦСКА ни закупи. Първо се осъществи неговият трансфер, а след около седмица и аз отидох на "Армията". Имаше интерес и от страна на Ботев (Пловдив), тогава там на власт бяха брокерите. По онова време в младежкия национален отбор се бяхме събрали добри футболисти, бяхме победили Германия, бяхме актуални, така да се каже. Всички бяхме привлечени от водещите клубове. Знам, че е имало разговори с Ботев, но нищо конкретно, ЦСКА ни откупи. Пристигнах на "Армията" и нямах проблеми, тъй като познавах повечето от момчетата.

– Какво помниш от финала с Левски през 1997 година?

– Победихме с 3:1, голяма радост. Вкарах гол с гръб, честно казано мечтаех за такъв случаен гол и ми се случи, ха-ха. Имах все пак някакво участие, защото си спомням, че пресирах бранителя на Левски.  Мисля, че беше Емил Кременлиев, с когото после станахме съотборници в ЦСКА. Този гол все пак дойде след някакво мое действие, не съм стоял мирно и топката да ме удари и да влезе във вратата. Все пак случаен гол, но важен гол, защото ни даде спокойствие във важен момент от финала.

– А какво ще кажеш за дузпата, която вкара на Левски след година за 3:3?

– Не си спомням много, беше напечен мач. Беше към края на дербито, те ни бяха обърнали в резултата. Трябваше да вкарам на всяка цена, за да не загубим. И пратих топката зад Иванков. Едно време имаше много интересни мачове! Дебритата бяха супер, падаха голове. Имаше и мачове за Купата на Лигата, падаше доста битка. Все пак нямам много голове срещу Левски, не бях нападател. Имам три гола, а веднъж пропуснах и дузпа при 1:0 на "Армията".

– Чакай, три гола не е зле! Ти имаш повече голове в дербито от Емо Костадинов, Жабов, Сакалиев. Бербатов няма гол.
– Така ли? Е, значи в едно нещо съм по-добър от Митко Бербатов, ха-ха. Това в кръга на шегата, ха-ха.

– За БФС се спрягат дотук имената на Емо Костадинов и Стилиян Петров. Познаваш ги от ЦСКА и националния отбор. Как виждаш единия и другия начело на БФС?
– Познавам ги много добре и двамата, в доста битки сме участвали. Играл съм и с двамата, макар и преди вече доста години. Мисля, че единият ще се представи прекрасно като президент на футболния съюз, а другият още по-добре. Но не знам кой от двамата.

– Разкажи малко за онзи мач със Стяуа в Букурещ?
– Наистина паметен мач. Усещахме, че контролираме срещата, играхме много добре до момента, в който получихме гол. Те имаха подем и ние не издържахме. Иначе на терена се усещаше, че ние контролираме нещата и сме по-добри от Стяуа. Трябва обаче да показваш, че си по-добър 90 минути, а не десет минути да те няма на терена. Наказаха ни и заслужиха да са в следващата фаза. Сега го приемам по-спокойно това отпадане, младостта носи емоция и заблуда.

– Започна като титуляр в последния голям мач на златното поколение – срещу Русия. Какви спомени пазиш?

– Това ми беше де факто първият официален мач за националния отбор. Случи се да е решаваща квалификация, преди това Христо Бонев ме беше викал само за едно турне в Малайзия. Може да се каже, че съм бил притеснен, защото Русия не беше слаб отбор. Падна се така, че на позицията, на която играех, трябваше да пазя техния нашумял футболист Андрей Канчелскис. Задачата ми беше да играя срещу него, имаше притеснение, нормално. Победата я поляхме повече от веднъж, ха-ха. Да участваш на световно, да усетиш отвътре такъв форум, е мечтата на всеки професионален футболист. Тогава усетих, че съм постигнал нещо във футбола. Смятам, че с Русия ми е най-стойностният мач в кариерата. Големи емоции!

– Беше близо до трансфери на Острова, но се разминаха.

– Да, разминах се със Селтик и със Саутхамптън. Няма как да знам какви точно са причините да не се получат нещата. Трансферът ми в Селтик не беше много сигурен и го усещах. Щом не съм отишъл, значи не са ме искали достатъчно силно. Ако един клуб иска даден играч, ще направи всичко, за да го получи, независимо от спънките. До Саутхамптън бях още по-близо, там минах медицинските прегледи, срещнах се с мениджъра на тима, но в крайна сметка не се получи. Имаше писания тогава и за интерес от Бундеслигата, но реално до мен достигнаха офертите на тези два клуба.

– Какво помниш от последното Вечно дерби, в което игра?

– През есента на 1999 година. Тогава изтървах дузпата, но победихме, играхме много добре, публиката ни аплодира. Разделих се с ЦСКА с много добри чувства. За четири години спечелих една шампионска титла и два пъти Купата на България, станах капитан на отбора. Мисля, че нямах незабележим период на "Армията". Оставам си цесекар!

– Стигаме до АЕК. Кога за последно беше в Гърция?

– Да, след това така ми се разви кариерата, че в АЕК изкарах малко повече като период спрямо ЦСКА. Бях в Атина преди няколко месеца, там имам страшно много приятели, децата също. Не съжалявам за провалените трансфери, защото изкарах страхотни години в Гърция. Два пъти играхме в Шампионската лига, срещнахме Реал Мадрид. Изправих се срещу Зинедин Зидан и Клод Макелеле. Между другото говорих с мои приятели от Гърция. Интересно им е как толкова добре се справяме с пандемията. Дават ни за пример. При гърците мерките са по-строги, но имат повече заразени и повече смъртност. Ние взехме мерки навреме, а другите закъсняха. Като гледаме държавите около нас, ние сме най-добре. В Гърция са впечатлени от българите, защото знаят, че по принцип сме непослушници.

– Можехме ли да се представим по-добре на Евро 2004?

– Чакам 2024 година. Тогава ще е редно и нашето поколение да се събере, да отбележим годишнина. Оказа се, че ние сме направили нещо феноменално. България само два пъти е участвала на финали на европейско първенство, а какви футболисти сме имали през годините! Ние сме един от двата отбора, участвали на финали, май сме направили нещо много голямо с нашето класиране. Вече на самото първенство завършихме последни в групата, явно толкова сме заслужавали и това ни е било нивото. Групата ни беше трудна, но то на европейско първенство няма леки групи. Но все пак бяхме на финалите.

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти