Тимонов за Ботев и Христолов, престоя в Локо (Пд), откраднатите му €50 от Рабех и отношенията с Петър Хубчев

Изключено е да забравите персонаж като Тодор Тимонов - Лимона. Принца на Пловдив е един от най-обичаните футболисти под тепетата, играл както за Ботев (Пловдив), така и за Локомотив (Пловдив). В момента Тимонов играе за третодивизионния Марица (Пловдив), където е мотор за успехите на тима. Пред Sportal.bg халфът разказа доста интересни истории, сред които са престоят на "Колежа" по времето на ерата "Христолов", трансферът в ЦСКА, преминаването в Анжи, отношенията с настоящия наставник на Левски Петър Хубчев и трансферът в Локомотив (Пловдив).

Здравей, Тоше! Как си и с какво се занимаваш в периода на карантина?

- Добре съм. Спазвам карантината. Вкъщи съм и работя от вкъщи. Много рядко ходя до офиса. Занимавам се с продажбата на недвижими имоти в една агенция. Единственото ми излизане през деня е да отида до училището до нас, за да проведа тренировка. По-главно за тонус, защото първенството в Трета лига вече приключи.

Доста активен си в приложението Тик-ток, където създаваш доста оригинални клипове. Как се зароди идеята ти да заснемаш забавни видеа в платформата?

- Всичко започна с това, че бяхме поставени под карантина. Меко казано народът започва да изтрещява. Целта е да има усмивки по лицата на хората и да се забавляват в това трудно време. Това е вид разнообразие и за мен, докато съм вкъщи.

Преди да те върна назад във времето, когато играеше за отбори като Ботев, ЦСКА и Анжи, нека поговорим малко за Марица (Пд). В момента си играч на „пиратите“, а преди дни БФС взе решение от вашата група Созопол да получи промоция за Втора лига. Финансовият благодетел на Марица Христо Христов се противопостави на това решение и дори се кандидатира за президент на БФС. Какво е твоето мнение?

- Честно казано, запознат съм, но повърхностно – главно от медиите. Не съм говорил с никого от отбора. Само с треньора Караматев. И за мен решението шампионатът да се прекрати по този начин не е правилно, защото има доста мачове до края на първенството. Не крием, че имаме амбиции. Имаме и директен двубой със Созопол в Пловдив. Нищо не беше решено. Не можем да направим нищо. Президентът негодува и си казва нещата. За мен той има право.

Вдигна се много шум с кандидатурата му за президент на БФС. Нямам идея и не сме коментирали. Ще поживеем и ще видим. Той каза, че доста спортни деятели са се пробвали да управляват. Но няма нищо общо да си добър футболист и да управляваш. Най-вероятно той говори от гледна точка на това, че управлява доста голяма фирма, има доста подчинени и знае как да управлява.

Сега да поговорим за Ботев (Пд). Игра за тима в един доста тежък за клуба период, но пък успя да изпъкнеш и да се превърнеш в любимец на феновете. Какво помниш от периода, в който игра на „Колежа“?

- Да, наистина беше тежък. Тогава бяхме деца, които тепърва се изграждаха. За нас не беше трудно. Можеше да играем без пари и заплати, както беше в началото за един млад футболист. Така и стартирахме ние. При нас не се усещаше чак толкова много, колкото при големите футболисти в отбора. Те негодуваха от тежкото финансово състояние на отбора. Благодарение на публиката всеки един мач излизахме да играем за тях и за Ботев.

Какви бяха отношенията ти тогава с бившия собственик на Ботев – Димитър Христолов?

- В началото ни гледаше като писани яйца. Много вярваше в нас и ни харесваше доста. Имахме добри отношения. В интерес на истината той е нямал лоши отношения с нито един футболист. В личен разговор, който каквото е поискал от него, Христолов му го е осигурявал и давал. Може би това, че той не знаеше как се управлява един клуб, му изигра лоша шега. Доста наивен човек беше в интерес на истината.

Как се стигна до трансфера ти в ЦСКА? Имаше шанса да работиш с Любо Пенев. Какво мислиш за неговата работа?

- Точно в последния сезон, в който играехме за Ботев без никакви финанси, нещата се случиха и лесно, и трудно. Отборът ни беше пред фалит. Тогава Любо правеше селекция. Обикаляше по всички стадиони. Идвал е на доста мачове и ме е наблюдавал. Мисля, че още във втория кръг ми се обади и ме попита дали имам желание да премина в ЦСКА. Отговорих му, че имам, разбира се. Историята е доста дълга. Сезонът свърши и прекратихме договорите си с Ботев по вина на клуба заради неизплатени заплати. Лесно станаха нещата.

Успя да пробиеш до Русия, където игра за Анжи (Махачкала). Какви бяха условията там? Впоследствие отборът имаше сериозен проект и привлече футболисти от ранга на Самуел Ето‘о?

- В момента, в който отидох, те тепърва влизаха от Втора в Първа лига. Още бяха неориентирани и не знаеха за какво става въпрос. Бяха в процес на изграждане на някакъв проект. Нещата бяха добри. Колкото и иновативни неща да опитваха да налагат, те се получаваха. Разбира се, благодарение на финансите, с които разполагаха. В един момент дойде нов президент с още по-голям проект. Привлякоха доста големи и известни футболисти. Голяма част от нас станахме излишни, за да освободим места за картотекиране на футболисти извън Европейския съюз.

Има една интересна история от престоя ти в Анжи. Бившият футболист на Левски Юсуф Рабех те е обрал, докато сте били съотборници в Русия. Какво се случи точно?

- Това стана още на един от началните лагери на отбора. Бяхме в стаичка. Те възлагаха големи надежди на него. В първите една-две контроли игра доста слабо. Подценяваше нещата и в стаята ни идваха треньори и директори, за да му мрънкат. Той се наплаши и се разочарова. На една тренировка се престори, че го боли главата или коремът. Не излезе да тренира и остана в стаята. Поиска ми 50 евро назаем. След това той видя откъде си вадя парите и ми е взел още 50 евро и един чисто нов чифт обувки. Беше си събрал багажа и си беше тръгнал. Повече не го видях.

След като приключи с Анжи, ти се върна в Ботев. Как оценяваш този ход, който предприе?

- Върнах се в Ботев, защото ми се играеше и исках да играя точно за Ботев. Клубът започна да се съживява. Имаше голям проект, който тръгваха да правят в лицето на Цветан Василев. Той още беше скрит и не беше обявен официално. Донякъде се получиха нещата, но дойде един момент, в който с Петър Хубчев нещо не можахме да мелим брашно, както се казва на футболен жаргон. Стигна се дотам, че не си говорихме и се подминавахме на тренировка. И до ден днешен това е необяснимо за мен. Виждал съм го много пъти и не съм го питал защо се получи така. Така се стигна и до раздялата ни. Много груба и болезнена раздяла за мен, но вече всичко е останало в миналото.

След кратък период в Бдин (Видин) ти облече екипа на градския съперник на Ботев – Локомотив. Как се стигна до този трансфер и имаше ли критики към теб?

- Стигна се доста лесно, защото Локомотив е голям клуб. Нищо, че е градски съперник на Ботев. Клуб, който е следен, гледан и с традиции, играеш пред публика. Предпочетох да отида в Локомотив, защото ми се играеше във футболен град като Пловдив, а не в малко градче без публика. Знаех какъв риск поемам, но никога не съм се притеснявал от такива неща. Имаше критики от феновете на Ботев, но мисля, че всичко е прието и забравено. Никога не съм имал проблеми с натяквания. В Локомотив бях приет доста добре от феновете, за което съм им благодарен.

И за финал – съжаляваш ли за нещо, което не си постигнал или не си направил?

- Винаги съжалявам за много неща, връщайки се назад във времето, но така е трябвало да се случи. Гледам да не мисля много и да не разсъждавам, защото наистина понякога ме боли, но това е животът. Днес бъркаш, случва се нещо, утре правиш нещо правилно и вървиш напред. Винаги трябва да се върви с високо вдигната глава и да се гледа напред.

Следвай ни: