Гледай на живо

Евро 2020: Русия - Дания 1:2

Тенис абстиненция: Американската авантюра на клей, от която сме лишени

Тенис абстиненция: Американската авантюра на клей, от която сме лишени
Хронология на "прокълнатата битка" на UFC - Хабиб vs. Фъргюсън
Хронология на "прокълнатата битка" на UFC - Хабиб vs. Фъргюсън
В разгара на пандемията на новия коронавирус не само тенис феновете са лишени от любимите си турнири, но и привържениците на спорта като цяло. Жадуващите елитен спорт ще бъдат задоволени с предстоящото UFC 249 на 18 април, но ако не сте фенове на ММА, това няма да ви сгрее. 



Самоизолацията и парализирането на Световния тенис тур ни дава повод да погледнем към онова, на което щяхме да се наслаждаваме през тази априлска седмица, ако я нямаше заразата COVID-19. А именно единственият турнир на клей на американска почва - този от сериите АТР 250 в Хюстън.

Американските тенисисти напоследък не се славят като клей-корт специалисти, но този турнир се провежда от 1910 година (започнал в Омаха и провеждащ се в Хюстън от 2001-ва). Неслучайно, разбира се, е единствената надпревара на клей в САЩ, но пък е в ключова точка от календара, защото маркира началото на сезона на червено.

Американците никога не са се славели като особено успешни на тази настилка, но легендата Иван Лендъл разчупи стереотипа през 80-те години на миналия век. Общо той има 28 титли на клей, последната от които през 1993-а. Джими Конърс има 13 трофея на червено между 1972-ра и 1980-а, а Витас Герулайтис е с 9 в периода 1975-1984. В Откритата ера пък само Майкъл Чен (1989), Джим Къриър (1991, 1992) и Андре Агаси (1999) са печелили "Ролан Гарос".

Именно спокойствието и липсата на напрежение в Хюстън обаче дават поле за изява на съвременните американски тенисисти да постигнат успехи на клей. Турнирът се провежда в клуб River Oaks, чиито членове съвестно градят и защитават репутацията му и създават усещането за "семейно" преживяване (по думите на самите играчи). И в действителност стратегическото му позициониране - веднага след "Мастърс"-ите в Индиън Уелс и Маями - сякаш предоставя някакво предимство на американците, защото мнозина предпочитат да се насочат към Европа и да тренират на място за предстоящите големи турнири на клей.

И в действителност именно в Хюстън в последно време виждаме американски победител на червена настилка - Стив Джонсън го направи два пъти през 2017-а и 2018-а, Джак Сок през 2015-а, Райън Суийтинг през 2011-а, Марди Фиш през 2006-а, Анди Родик през 2005-а и Андре Агаси през 2003-а. 
Едни от редките американски клей триумфи, които не са постигнати в Хюстън, всъщност включват този на легендата Агаси през 2003 година в австрийския град Санкт Пьолтен. Турнирът е от сериите International, които от 2009-а насам познаваме като АТР 250. В Белград през 2010-а пък Сам Куери печели срещу Джон Иснър.


В заключение можем да кажем, че със сигурност надпреварата в "града на космонавтите" не е най-престижната и привличаща интерес, но с вековната си история си е извоювала специално място в календара на Световния тенис тур. И сега ни липсва още повече (или за първи път) покрай замразяването на всякакви професионални спортни прояви поне до юли месец.

Още от Тенис

Виж всички