Гледай на живо

Евро 2020: "Трето полувреме" след Нидерландия - Украйна 3:2

Интервюто с Де Йонг: Рискът е забава и не ще променям играта си

Интервюто с Де Йонг: Рискът е забава и не ще променям играта си

Всяка сутрин при преминаването на портата на тренировъчната база на Барселона „Жоан Гампер“ Френки де Йонг се чувства благодарен.

„Има моменти, в които разказвам на някого за това, както сега, и усещам, че всичко е точно както винаги съм го искал и съм си го представял. Времето тук е фантастично, тренировките са суперзабавни. Всеки ден оценявам, че мога да съм на терена с тези играчи.“ И пословичната му усмивка озарява стаята за интервюта, в която иначе прозорци няма.

Никой полеви играч на Барса не е участвал в повече мачове този сезон от 22-годишния нидерландец. За него и за имащите го за любимия си футболист в момента хора победата не е всичко. Той носи преди всичко радост с рискови ходове и хладнокръвие все едно е на училищната площадка. И неизменно успява да се измъкне с дрибъл и в най-напечената ситуация. Никой не играе футбол като момчето, което е кръстено на групата Frankie Goes to Hollywood и чийто дядо има гравирана съдийска свирка на надгробния си камък.

Френки, като всяко момче в родината си, от малък мечтае да играе за Барса като легендарния Йохан Кройф. През 2018-а, тогава 18-годишен, отива на „Камп Ноу“ с приятелката си да гледа отбора на живо. „Бил съм и преди в града, но тогава за пръв път присъствах на мач. Разбира се, че се надявах след време и аз да съм в този тим, но такива са мечтите и на още 10 000 футболисти.“

По онова време шансовете му да го стори изглеждат нищожни. Все още не е пробил дори във Вилем Тве, тъй като треньорите се ужасяват от рисковия му дрибъл. На тренировъчен мач за резервите на Аякс срещу първия отбор получава топката от вратаря, замахва, финтира и минава през трима-четирима съперници. Старши треньорът Петер Бош го хока и го пита нали не смята да прави така и в официален мач. „Че защо не?!“, отвръща младокът. При такъв род съвети обичайно кима в знак на съгласие, а после все пак прави своето. Просто се наслаждава на терена и това е видимо. Когато премине противник, понякога се усмихва, друг път дори направо се разсмива.

„Да, намирам футбола за голяма забава. Когато се върна в родината, често играя футбол с малкия ми брат и приятели. У дома искам да гледам всеки хубав мач по телевизията и много говоря за футбол. Най-приятното обаче е да го играя и мисля, че хората го виждат, когато ме гледат на терена. Винаги съм имал вяра в моя начин на игра. Важните за мен хора – семейството, другарите, приятелката и агентът ми – ми казват, че това ми е нужно като въздуха.“

И все пак той до лятото на 2018 г. не беше титуляр в Аякс и изгледа Мондиала в Русия по телевизията, а почти никой извън Нидерландия не бе чувал за него. И тогава една парижка вечер промени всичко. На 9 септември 2018 г. направи международния си дебют срещу световния шампион Франция. Дали смяташе да понамали рисковете с топката? „Викнали са ме по една-единствена причина: заради това как играя. Затова и би било странно да променям играта си поради страх от рискове веднъж щом съм вече повикан.“

И той си игра неговото: получаваше топката в движение, обръщаше се около първия съперник, привличаше други и тогава, в последната секунда и при очевидно идещо губене на топката, подаваше в освободеното от тях пространство. Антоан Гризман го обяви за най-добрия футболист, срещу когото някога се е изправял. За една вечер отборът на „лалетата“ стана немислим без Де Йонг. Години наред те играеха хоризонтален футбол и опонентите лесно пресичаха бавните им пасове по ширина на терена. Френки направи играта им отново вертикална.

Макар да го възхваляват за техниката му, той е също толкова забележителен и в краденето на топката с вродения си прочит на ситуацията. Досущ като фамозния Дикенсов герой Артфул Доджър. Плеймейкърът на абсурдно младия героичен отбор на Аякс, останал на секунди от финал в Шампионската лига, беше искан от Манчестър Сити, Пари Сен Жермен и Барса. Джосеп Гуардиола, за когото единственият начин да се разтварят съвременните защити е дрибълът, го смята за футболиста на бъдещето. Френки прекарва безсънни нощи в търсене на правилния избор. Сити има треньора, ПСЖ има парите, а Барса има всичко. Рискът е само дали щеше да има място за него на терена.

Накрая момъкът реши да се хвърли с главата напред и да не се оставя един ден да бъде съсипан от угризения. Като ученик е гледал по телевизията Лионел Меси и Серхио Бускетс, сега щеше да тренира всеки ден с тях. И останал изненадан от настроението в една пълна с футболисти от световна класа работна среда. „Всички са много спокойни. Момчетата, които не са попаднали в състава за даден мач, идват в съблекалнята с децата си и ритат с тях вътре. В Аякс никога не бях виждал деца в съблекалнята.“

Преди домакинствата играчите се събират на „Камп Ноу“ два часа и половина преди мача. Техният лидер е Меси, въпреки че отвън изглежда, че аржентинецът е тиха фигура. Де Йонг казва, че след 50 години все още ще се топли от спомена, че е играл с него. „Ако той каже нещо, всички слушат. Той изнася мотивационни речи преди мачовете ни. Мисля, че доста хора подценяват фактора, че Меси е много по-добър от останалите играчи в отбора. На терена трябва винаги да го държиш под око, тъй че в момента щом получиш топката да си сигурен, че е свободен.“

Докато в Барселона – върха във футбола, цари дух на колегиалност, Де Йонг срещна сурова вътрешна конкуренция в Аякс и Вилем Тве. „Момчетата там имаха още какво да доказват. Във Вилем Тве в онези дни трябваше да играеш редовно, иначе често слизаше с дивизия надолу и така оставаше в положение на по-голяма финансова несигурност. Това е много по-стресово от живота в Барселона.“

Той беше купен като бъдещ наследник на „пивота“ на Барса – Бускетс, който обаче от самото начало го посрещнал с отворени обятия, като поканил новака и приятелката му на ресторант. Други потенциални конкуренти за титулярно място също му показали гостоприемство. „Те просто си знаят колко са добри, така че са много повече в мир със себе си.“

Началото на живота му в Барселона е добро. Обича да излиза в града и се е научил да не си търси вечеря по нормалното за провинцията в Нидерландия време – 18:00 часа. Повечето хора го оставят на спокойствие или най-много го поздравяват радушно. Феновете на Барса обожават приликите му с Кройф: дългия торс, късите крака, изправената глава, идеалното равновесие, различните предавки и неочакваните подавания.

Единственият проблем е, че Бускетс все още не подлежи на смяна. Затова и Де Йонг, който е роден да играе зад линията на топката, често трябва да играе пред нея като атакуващ халф. Да го гледаш как търчи из огромния терен на „Камп Ноу“ в очакване на редки пасове към него е болезнено, но той самият смята, че няма право да поставя ултиматуми на клуба.

„По-напред пространствата са по-малки. Сега гледам много клипове, опитвам се да разчитам ситуации и тренирам, тренирам, тренирам. Трябва да се приспособя и да се развивам. Не вкарвам достатъчно голове. Често дриблирам до позиция за стрелба и вместо да бия, подавам. Хората се чудят защо, а аз си мисля, че ще шутирам в следващия мач. И тогава пак подавам. Според мен промяната трябва да е преди всичко в съзнанието. Искам да вкарвам, но всъщност не искам да вкарвам. Повече харесвам самия футбол, играта с топката и извеждането на съотборник в голова позиция.“

Саймън Купър, „Файненшъл Таймс“

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти