Евро 1984

Евро 1984

„На 8 юли 1982 година най-добрият френски национален отбор изигра най-великия мач в историята на френския футбол, но за наше нещастие загубихме по възможно най-болезнения начин" - това са думи на легендарния френски халф от 80-те години Ален Жирес, изречени по повод загубения от петлите полуфинал на Мондиал`82 от ФРГ. Самият Мишел Платини заявява през сълзи след драмата в Севиля, че едва ли някога ще преживее ударът, нанесен от съдбата, върху него и неговите съотборници. Две години по-късно обаче прекрасният френски отбор на Мишел Идалго достига до своята първа купа от голям футболен шампионат по терените на своята родна земя на Европейското през 1984 г. Емблематичният Платини е главният герой на първенството, като в 16-те дни на турнира нападателят на Ювентус излива докрай футболната си мощ и бележи безпрецедентните 9 попадения на Евро`84. Както вече уточнихме, титлата на Бундестима от 1972-а е най-безапелационната в историята на Европейските първенства, а Мишел Платини е една от най-ярките индивидуалности на всички турнири.

В квалификациите за Евро`84 се случват доста непредвидени неща като най-голямата бомба е некласирането на световния шампион Италия за сметка на Румъния. Вечно самоуверените англичани също не намират брод към еврофиналите, изпреварени от датчаните с една точка. Бронзовите медалисти от световното в Испания през 1982-а - поляците, също остават извън борда на финалната осмица, а сред големите липсващи е и силният тим на СССР. Голям цирк се разиграва в 7-а квалификационна група, където Холандия е почти сигурна в класирането си преди последния мач Испания-Малта. За да изместят „лалетата", в чиито редици вече е започнало налагането на младите Рууд Гулит, Франк Рийкард, Марко ван Бастен и Роналд Куман на испанците им е необходима победа с минимум 11 чисти гола. Двубоят срещу Малта завършва с „точното" 12:1 и Испания измества по голова разлика Холандия от първото място. За този мач и до ден днешен се говори, че е решен в задкулисието. Иначе испанците поемат правилен курс на обновяване след фиаското на домакинския Мондиал`82 като главният виновник за новия облик на „Ла Фурия" е новият селекционер Мигел Муньос. Добрите игри на иберийците по терените на Франция, както и четвъртфиналът на Мондиал`86 затвърждават мнението в Испания, че отборът би имал други шансове на домакинското световно при наставник Муньос.

На 21 декември 1983 година България изживява едно от най-големите си футболни крушения. В знаменателния мач в Сплит срещу Югославия на момчетата на Иван Вуцов им трябва победа за да се класират за Франция. Победатата за Югославия ще има същите последици за западните ни съседи. Равният резултат обаче облагодетелства чакащите със затаен дъх футболисти на Уелс. За да бъде математическото уравнение още по-сложно българската победа трябва да е с повече от 1:0, като в противен случай напред отново продължават британците. В заключителните секунди на мача резултатът е 2:2 (головете за нашите са дело на Божидар Искренов и капитана Георги Димитров). Тогава атакуващият полузащитник Ради Здравков се озовава сам срещу вратаря на „плавите", но ударът му минава покрай вратата. Мълниеносната контра на югославяните сварва неподготвена нашата защита и Любомир Раданович оформя крайното 3:2 за Югославия, с което напред към Франция продължават щастливите ни западни съседи.

Увертюрата на Евро`84 предлага един от най-грубите мачове в историята на Европейските първенства. Франция и Дания не спират цял мач да се ритат, като в резултат на безкрайните балтии звездата на „червения динамит" Алан Симонсен напуска със счупен крак терена след кошмарен сблъсък с френския бранител Льо Ру. Това е и тъжният край на кариерата на носителя на „Златната топка" за 1977 година. Жертвата от френска страна е младият краен защитник Мануел Аморос, получил червен картон в края. В 78-ата минута Мишел Платини взривява трибуните и открива своята сметка на Евро`84, която предстои да набъбва от мач на мач. Франция-Белгия 5:0 и хеттрик на Платини, като освен него попадения записват и колегите му от халфовата линия на „петлите" Жирес и Луис Фернандес. Именно те, тримата, заедно с тъмнокожия техничар Жан Тигана са част от т. нар. Магически квартет, който е в основата на успехите на този велик френски състав. В третия мач от групата Франция печели и срещу Югославия (3:2), като Мишел Платини отново записва хеттрик, с което става единственият до този момент футболист в историята на еврофиналите, реализирал два хеттрика в едно първенство. Заглавието на авторитетния „Екип" след този рецитал на Сен Мишел е недвусмислено: „Платини! Платини! Платини!". Другият полуфиналист, излязъл от тази група, е датският тим, в който блестят имената на Пребен Елкер, Сьорен Лерби, Михаел Лаудруп, Йеспер Олсен и пр.

Втора група предлага далеч по-скучна продукция на зрителите, като акцентът пада върху отпадането на европейския и световен вицешампион Западна Германия. Възловият двубой в групата се състои в последния кръг, където само победа праща Испания напред за сметка на тима на Юп Дервал. „Фуриите" изиграват един от най-великите мачове в своята история и въпреки спасената от Тони Шумахер дузпа през първото полувреме не се предават и съдбата ги възнаграждава за това. В 89-ата минута Антонио Маседа изпреварва закъснелия Ули Щилике и с плонж не оставя никакъв шанс на капитулиралия немски вратар. Язвителната преса в Западна Германия подема остра и навременна кампания срещу селекционера Дервал и малко по-късно кроткият специалист е отстранен начело на Маншафта. С това добродушният Юп става първият уволнен треньор в историята на Бундестима.

Франция-Португалия от полуфиналите на Евро`84 е двубой, спечелил си завинаги място сред класиките на футбола. След 1:1 в редовното време срещата отива в продължения, където кошмарът от дузпите в Севиля изплува съвсем ясно пред хилядите по трибуните на „ Стад Велодрон" в Марсилия и милионите французи пред телевизионните приемници. Коравият тим на Португалия отново излиза напред в резултата в 98-ата минута, но бранителят Жан-Франсоа Домерг бележи втория си гол в 115-ата минута и двамата вратари Бенто и Батс вече се подготвят за настъпващите дузпи. В 119-ата минута Мишел Платини започва един знаменит свой рейд, който завършва с уплитане на топката в мрежата на отчаяните португалци. 3:2 за Франция и първи финал за наследниците на Наполеон на голям футболен шампионат. След тази уникална драма през сълзи Платини философски заявява: „Ако не бяхме загубили преди 2 години в Севиля, никога нямаше да победим тази вечер в Марсилия".

Другият полуфинал също предлага драма, като след дузпи Испания печели място на финала за сметка на видялия гърба на Фортуна в този мач отбор на Дания. "Напред, деца на родината!", „Трябва ние да спечелим!", „Нека по-добрият победи..., ако, разбира се, това е Франция!" са част от заглавията на най-тиражираните френски вестници в деня на финала на „Парк де Пренс". Двубоят Франция-Испания върви равностойно като решаващият момент идва в 57-ата минута. Тогава в центъра на обективите попадат капитаните на двете единайсеторки - вратарят Луис Арконада и Мишел Платини. Френският ас изпълнява леко един фаул пред наказателното поле и опитният Арконада, навършил ден по-рано 30 години, допуска най-голямата грешка в своята кариера. Стражът на Реал Сосиедад улавя леката топка, но миг след това тя се търкулва под плонжа му и въпреки лазенето на футболиста с №1 кълбото, търкаляйки се, преминава голлинията - 1:0 за Франция. Момчетата на Мигел Муньос хвърлят всичко от себе си за да достигнат до изравнителния гол, но и французите не жалят средства - в 85-ата минута гигантът Ивон Льо Ру отново е изгонен от терена. В 90-ата минута крилото Бруно Белон се откъсва отляво и технично прехвърля Арконада за 2:0. „Парк де Пренс" изпада в делириум, а главният герой Мишел Платини приема европейската купа от ръцете на президента на Франция Франсоа Митеран.

„Петлите" заслужено достигат до европейския връх, като това е последният мач, начело на сините, на Мишел Идалго. Прекрасният френски тим от края на 70-те и 80-те години де факто няма слаб пост, като над всички се откроява, разбира се, вездесъщият Платини. Вратарят Жоел Батс е един от най-силните под рамката през 80-те години, стабилността в защита на този френски състав преди всичко идва от Максим Босис, Ивон Льо Ру, младия Мануел Аморос, поливалентния Жан-Франсоа Домерг и „жертвата на Шумахер" Патрик Батистон. В средата на терена, както вече подчертахме, движещата сила е квартетът Платини-Жирес-Фернандес-Тигана, като когато трябва отлично им пригласят Жан-Марк Ферери и Бернар Женжини. Освен Платини с работата да поразяват противниковите мрежи се занимават прекрасният дрибльор Доминик Рощо, Бернар Лакомб, притещаващ поразяващ удар, ловкият Дидие Сикс и крилото Бруно Белон. Евро`84 е върхът за поколението на Мишел Платини, като две години по-късно за втори пореден път французите достигат „само" до полуфинала на световното първенство. Дали този тим или онзи, спечелил световното през 1998 година е най-силният в историята на Франция, всеки сам може да прецени за себе си. Четири години по-късно по терените на Западна Германия идва ред за отмъщението на „холандския генерал" Ринус Микелс...

Евро'84 - Финална фазa

Група І

Франция - Дания 1:0

Белгия - Югославия 2:0

Франция - Белгия 5:0

Дания - Югославия 5:0

Дания - Белгия 3:2

Франция - Югославия 3:2

Класиране: 1. Франция, 2. Дания, 3. Белгия, 4. Югославия


Група ІІ

Западна Германия - Португалия 0:0

Румъния -Испания 1:1

Западна Германия - Румъния 2:1

Португалия - Испания 1:1

Испания - Западна Германия 1:0

Португалия - Румъния 1:0

Класиране: 1. Испания, 2. Португалия, 3. Западна Германия, 4. Румъния


ПОЛУФИНАЛИ

Франция - Португалия 3:2

Испания - Дания 1:1 (5:4 след дузпи)

ФИНАЛ - 27 юни 1984 г., Париж

ФРАНЦИЯ - ИСПАНИЯ 2:0 - 1:0 Платини (57), 2:0 Белон (90)

Франция: Батс, Батистон (Аморос), Льо Ру, Босис, Домерг, Жирес, Тигана, Фернандес, Платини, Лакомб (Женжини), Белмон

Испания: Арконада, Уркиага, Салва (Роберто), Галего, Сеньор, Алберто (Сарабия), Виктор, Камачо, Франсиско, Сантиляна, Караско

Съдия: Войтех Христов (Чехословакия)

Стадион: "Парк де Пренс", 48 000 зрители

Голмайстор на финалите: Мишел Платини (Франция) - 9 гола