)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
Евро 1980
&format=webp)
За европейските финали през 1980 година, които се провеждат в Италия, УЕФА въвежда нововъведение - вече за сребърната амфора спорят не четири, а осем отбора, разпределени в две предварителни групи. Победителите от тях трябва да спорят за трофея на „Олимпийския стадион” в Рим. Дали заради дебюта на груповата фаза или заради липсата на полуфинали Евро`80 не показва перфектния футбол, който е очакван. За първенството се класират все доказани отбори, като единственото изключение е съставът на Гърция, който въпреки прогнозите се справя подобаващо в квалификационната група със съпротивата на Унгария, СССР и Финландия. Тук е мястото да споменем и мъртвата хватка, в която попадат националите на България, като нашите нямат шансове срещу Англия, Северна Ирландия и Ейре.
В първа група попадат отборите на Западна Германия, Холандия, Гърция и защитаващият титлата си от преди четири години тим на Чехословакия. Мачът на откриването предлага голяма интрига, като в повторение на финала от Евро`76 Западна Германия надделява с 1:0 над Чехословакия, а попадението е дело на суперзвездата на Бундестима Карл-Хайнц Румениге. След фиаското си на Мондиал`78 западногерманците поемат нов курс към успехи със своя нов селекционер Юп Дервал. Във втория си двубой от Евро`80 европейските шампиони от 1972-а година побеждават с 3:2 своя голям конкурент от предишното десетилетие отбор на Холандия. В герой за западногерманците се превръща атакуващият халф на Фортуна Дюселдорф Клаус Алофс, с чийто три попадения Маншафта води с 3:0 до 66-ата минута. Двата гола на залязващите холандски звезди Джони Реп и Вили ван де Керкхоф не се оказват достатъчни и де факто Западна Германия вече може да се чувства сигурна за финалния мач. Бундестима е обновен и воден от смятания за добродушен и сговорчив в родината си Юп Дервал, като от отбора, загубил четири години по-рано европейската титла в Белград, е останал само капитанът Бернард Дитц.
В другата група за фаворит е смятан домакинът Италия, но не се подценяват и единайсеторките на Англия и Испания. Някак между другото не се взема под внимание белгийският отбор, воден от мъдрия наставник Ги Тис. След равенства на старта (Белгия - Англия 1:1, Италия - Испания 0:0) идва време за открояване във втория кръг, където Белгия надвива Испания с 2:1, а „Скуадра адзура” на Енцо Беардзот нокаутира Англия с късен гол на Марко Тардели. Така в решителния мач Италия и Белгия трябва да определят втория финалист на Евро`80, като специалистите залагат на „адзурите”, оставили отлично впечатление с изявите си на световното в Аржентина две години по-рано, където завършват на четвърто място. След редица пропуски пред белгийската врата и няколко съдийски аванти, които странно са в полза на „червените дяволи”, мачът завършва при резултат 0:0 и, сензационно или не, финалът на Евро`80 е Западна Германия - Белгия.
&format=webp)
Пред близо 50 000 зрители на „Олимпико” в Рим западногерманците спечелват втората си европейска титла в един крайно оспорван двубой. В герой за Бундестима се превръща 29-годишният бивш зидар от град Есен Хорст Хрубеш, за когото по това време върви майтапът, че когато той е на терена броят на почитателките на западногерманския отбор намалява драстично. Още в 10-ата минута Хрубеш дава аванс за тима на Дервал с диагонален шут от ляво, но белгийците, чийто лидер е ветеранът Ван Мьор, се връщат в мача 20 минути преди края, когато Рене Вандерейкен изравнява от дузпа. Когато вече се виждат продълженията, две минути преди края на редовното време, след центриране от корнер, Хорст Хрубеш се извисява над всички в наказателното поле на Белгия и с глава не оставя никакви шансове на перфектния белгийски вратар Жан-Мари Пфаф. Според легендата преди да центрира от този съдбоносен корнер Карл-Хайнц Румениге се обърнал към фоторепортерите при флагчето за ъглов удар и казал: „ Снимайте сега, защото Хорст ще вкара гол”.
Така Западна Германия достига до втората си европейска титла, с което Бундестима поставя началото на едно много успешно свое десетилетие - западногерманците участват на финалите на следващите три световни първенства. Евро`80 е чудесна увертюра и за белгийците, които оставят след себе си запомнящи се участия на мондиалите през 82-ра, 86-а и 90-а години, а в Мексико`86 отборът на Ги Тис достига до самия полуфинал.
Обикновено сдържаният Юп Дервал е категоричен след финала в Рим, че успехът на неговия тим не би бил осъществим без наличието на Карл-Хайнц Румениге и без 20-годишното Кьолнско чудо Бернд Шустер. Именно Шустер е голяма звезда на шампионата в Италия, като малко след това е привлечен в състава на каталунския гранд Барселона. Специалистите от цял свят предричат бляскаво бъдеще на младия германец и определят, че ще бъде най-голямата звезда на европейския футбол и този на ГФР през 80-те години. Въпреки че излизаме от територията на Евро`80 трябва само да споменем, че прогнозата не се оправдава и европейското в Италия е първото и единствено голямо първенство за русокосия халф. Шустер следва неотлъчно своята по-голяма съпруга Габи и след серия скандали с Дервал, Брайтнер, Бекенбауер, Тони Шумахер, шефовете си от Барселона, Тери Венейбълс и кого ли още не, той така и не реализира своя огромен талант. След четири лета новите крале на Стария континент са французите, а името на властелина е Мишел Платини...
Евро'80 - Финална фазa
Група І
Западна Германия - Чехословакия 1:0
Холандия - Гърция 1:0
Западна Германия - Холандия 3:2
Чехословакия - Гърция 3:1
Холандия - Чехословакия 1:1
Гърция - Западна Германия 0:0
Класиране: 1. Западна Германия, 2. Чехословакия, 3. Холандия, 4. Гърция
Група ІІ
Белгия - Англия 1:1
Италия - Испания 0:0
Белгия - Испания 2:1
Италия - Англия 1:0
Англия - Испания 2:1
Италия - Белгия 0:0
Класиране: 1. Белгия, 2. Италия, 3. Англия, 4. Испания
МАЛЪК ФИНАЛ
Италия - Чехословакия 1:1 (8:9 след дузпи)
ФИНАЛ - 22 юни 1980 г., Рим
ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ - БЕЛГИЯ 2:1 - 1:0 Хрубеш (10), 1:1 Вандерейкен (71 - д.), 2:1 Хрубеш (88)
Западна Германия: Шумахер, Щилике, Калтц, К. Х. Фьорстер, Дитц, Шустер, Бригел (Кулман), Х. Мюлер, Румениге, Хрубеш, Алофс
Белгия: Пфаф, Меувс, Геретс, Милекамп, Ренкен, Коолс, Ван Мьор, Вандерейкен, Моменс, Ван дер Елст, Кулеманс
Съдия: Николае Райня (Румъния)
Стадион: "Олимпико", 49 000 зрители
Голмайстор на финалите: Клаус Алофс (ФРГ) - 3 гола
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)