)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Евро 1988
&format=webp)
През 1988 година идва ред и на Холандия да запише името си сред големите футболни шампиони. По една или друга причина "лалетата" никога до този момент не са триумфирали с купата на голям футболен форум, като на Мондиал'74 и Мондиал'78 играчите от Ниската земя завършат втори.
Ние, българите, изживяваме истински катарзис, след като сме само на три минути от класиране за финалите на Евро'88. В последния мач от нашата квалификационна група, на 11 ноември 1987 година, губим под проливния дъжд на стадион "Васил Левски" с 0:1 от Шотландия, макар че за възпитаниците на Христо Младенов е достатъчен и равен срещу посредствения британски тим, за да се наредим сред осемте финалиста в Западна Германия. Гари Макай прострелва Боби Михайлов в прокълнатата 87-а минута на мача и България изживява своя "Парк де Пренс". Броените секунди след гола, попарил пълните и мокри трибуни на националния стадион, със сигурност са най-печалните в историята на българския футбол. Така за сметка на България на Евро'88 отива Ейре, като след услугата на Шотландия селекционерът на ирландците Джаки Чарлтън се зарича повече никога да не обели лоша дума против шотландците.
Осмото европейско първенство се провежда в Западна Германия, като преди шампионата мнозина предричат титла за състава на домакините - все още е пресен споменът от домакинския успех на Бундестима от световното през 1974 година. Начело на западногерманците вече е застанал Франц Бекенбауер, който на Мондиал'86 извежда тима си до финала, където обаче триумфира Аржентина. Все пак Кайзер Франц вече е напипал верния ритъм и сформира почти целия си състава (Матеус, Клинсман, Фьолер, Бреме, Бертхолд, Колер, Литбарски, Тон, Бухвалд), който само две години след Евро'88 печели световната купа в Рим.
Друг тим, който е слаган сред фаворитите е този на Италия. "Скуадра адзура" извършва преди Евро'88 подмяна на поколението, като от златните играчи, спечелили световното през 1982 година, са останали само бранителят Бергоми и голаджията Алесандро Алтобели. Начело на Италия вече е Адзелио Вичини, заменил легендата Беардзот и заел се да гради нов тим. Под негово ръковдство "Скуадрата" играе приятен и нападателен футбол, като на Евро'88 изпъкват с играта си редица италианци - железният Франко Барези, младата надежда Паоло Малдини, техничният Роберто Донадони, Принца на Рим Джузепе Джанини, Карло Анчелоти, Луиджи де Агостини, както и "близнаците" Виали и Манчини, които водят атаката на "адзурите".
Именно Западна Германия и Италия играят мача на откриването, но двубоят им в Дюселдорф завършва без победител - 1:1. Все пак в компанията на по-скромните отбори на Испания и Дания, Бундестима и "Скуадрата" нямат никакви проблеми и уверено продължават на полуфиналите.
Втора група е далеч по-интересна, като там развръзката стои до последно. Разочарова единствено Англия, като под ръководството на Боби Робсън и с много класни футболисти (Гари Линекер, Крис Уодъл, Питър Шилтън, Гари Стивънс, Нийл Уеб, Тони Адамс, Браян Робсън, Питър Биърдсли, Джон Барнс, Глен Ходъл, Марк Хейтли и т.н.), "Трите лъва" не записват нито една победа. След фиаското на Евро'88 в типичния си стил "Сън" се провиква: "Робсън, върви по дяволите!". Тази крайно интересна втора група прескачат тимовете на СССР и Холандия, като "лалетата" имат огромния шанс при съмнително положение за засада да покосят ирландците 7 минути преди края на мача, с което да изхвърлят тима на Джаки Чарлтън от борбата. В тези дни изпъква и дарованието на Марко ван Бастен, като стрелецът на Милан вкарва хеттрик във вратата на Англия (3:1), с което става неизменен титуляр в отбора на Ринус Микелс. Именно Микелс е човекът, който преди шампионата се зарича, че ще постигне реванш за загубения преди 14 години финал на Мондиал'74. Тогава под ръководството на Генерала Йохан Кройф и компания губят спора за златото от ФРГ.
&format=webp)
Именно срещу ФРГ трябва да играе Холандия на полуфинала на Евро'88. В Хамбург се разиграва драма, като в 89-ата минута Ван Бастен се освобождава от сянката си Колер и прави 2:1, с което взривява оранжевия сектор на "Фолкспаркщадион". По този повод Юрген Колер споделя след това: "Ван Бастен е като сапун, който все ти се изплъзва". Огромна е радостта в цяла Холандия, а за една нощ Хамбург целия потъва в оранжево. Болката у домакините е огромна, като Кайзер Бекенбауер е засипан от критити заради плахо изиграния полуфинал. "Горчиво! Вън! 1:2 - това бе отмъщението за финала на СП 74", е заглавието на "Билд". Бекенбауер тъжно признава след загубата: "Един Гулит или един Ван Бастен не ни достигнаха". Ринус Микелс сияе от щастие: "Взехме своя реванш за 1974 г. Видя се, че сме по-добрият тим и никой не може да оспорва победата ни".
Другият полуфинал предлага по-малко емоции, но по-качествен футбол. С попадения на голмайсторите на Динамо (Киев) Генадий Литовченко и Олег Протасов, СССР изхвърля Италия от надпреварата и се класира за финала на Евро'88. Отборът на Валерий Лобановски показва своята класа още на старта срещу Холандия, където печели с 1:0, като именно Холандия - СССР е финалът на осмото европейски първенство.
В спорта за сребърната амфора на "Олимпиащадион" в Мюнхен и двата състава показват отлична игра. В 33-ата минута капитанът на "лалетата" Рууд Гулит извежда тима си напред. Носителят на "Златната топка" за 1987 година с глава разстрелва съветския страж Ринат Дасаев и открива резултата. След почивката "Сборная" се хвърля с всички сили за изравняване и вероятно би се стигнало до него, ако не е геният на Марко ван Бастен. Нападателят с номер 12 посреща с воле едно балонно центриране някъде към аутлинията от ляво на вратата на СССР и само след секунди, след невероятна парабола и фалц, топката се оплита в противоположния горен ъгъл на смаяния Дасаев. Този приказен епизод се случва в 55-ата минута на финала, а Ринус Микелс се хваща за главата, невярващ на видяното. Действително този гол на Ван Бастен е един от най-красивите в историята на футбола, а самият Бекенбауер го нарича "Голът на всички времена". До края момчетата на Лобановски се хвърлят в мощни атаки, но и късметът не е на тяхна страна, след като Беланов пропуска дузпа, а минути след това звездата на СССР удря и страничния стълб на холандската врата.
Холандия печели с 2:0 и дочаква своя първи голям футболен трофей. Ринус Микелс триумфира на "Олимпиащадион" в Мюнхен точно 14 години, след като е загубил финала на световното с предишния си голям отбор. Съставът на СССР също печели доста овации, като във времената на перестройка звездите на този състав на "Сборная" намират своята реализация на Запад - Дасаев (Севиля), Алейников и Заваров (Ювентус), Литовченко и Протасов (Олимпиакос), Беланов (Борусия М), Михайличенко (Рейнджърс), Рац (Еспаньол) и т.н.
Евро'88 е едно от най-красивите европейски първенства, като негов герой е холандския централен нападател Марко ван Бастен. В края на 1988 година холандецът печели първата си "Златна топка" (от общо 3) за най-добър футболист на Евро'88. Въпреки 5-те си гола, с които става голмайстор на турнира в Западна Германия, Ван Бастен скромно заявява след финала: "Доволен съм от представянето си на първенството, но Рууд Гулит бе в основата на нашия триумф. Той подчини своя талант на отбора и бе нашият лидер по пътя към златото".
Евро'88 - Финална фаза
Група 1
Западна Германия - Италия 1:1
Испания - Дания 3:2
Западна Германия - Дания 2:0
Италия - Испания 1:0
Западна Германия - Испания 2:0
Италия - Дания 2:0
Класиране: 1. Западна Германия, 2. Италия, 3. Испания, 4. Дания
Група 2
Ейре - Англия 1:0
СССР - Холандия 1:0
Холандия - Англия 3:1
СССР - Ейре 1:1
СССР - Англия 3:1
Холандия - Ейре 1:0
Класиране: 1. СССР, 2. Холандия, 3. Ейре, 4. Англия
Полуфинали
Холандия - Западна Германия 2:1
СССР - Италия 2:0
Финал - 25 юни 1988 година, Мюнхен
ХОЛАНДИЯ - СССР 2:0 - 1:0 Гулит (33); Ван Бастен (55)
Холандия: Ван Брьокелен, Ван Аерле, Р. Куман, Рийкард, Ван Тигелен, Вутерс, Гулит, Мюрен, Е. Куман, Ваненбург, Ван Бастен.
СССР: Дасаев, Демяненко, Хидиятулин, Михайличенко, Литовченко, Гоцманов (Балтача), Алейников, Заваров, Рац, Протасов (Пасулко), Беланов.
Съдия: Мишел Вотро (Франция)
Стадион: "Олимпиащадион", Мюнхен, 74 000 зрители
Голмайстор на финали: Марко ван Бастен (Холандия) - 5 гола
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)