)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
Евро 1968
&format=webp)
Европейските финали през 1968 г. предлагат на света четири грандиозни битки във финалната фаза като дори за първи и единствен път в историята се налага преиграване на финалния двубой за трофея. Историята на Евро'68 пази в себе си любопитни факти и преди сформирането на т. нар. финална четворка.
За първи път участие на европейските финали взема представителният тим на Западна Германия, загубил злощастно финала на Мондиал'66 на "Уембли". Отборът на Хелмут Шьон обаче допуска равенство в Тирана и за четвъртфиналните елиминации от четвърта квалификационна група отива Югославия. Безкрайно интересна е и осма група, където в истинска Битка за Британия спорят световният шампион Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. В крайна сметка с четири победи, равенство и загуба световните първенци печелят първото си класиране за европейско първенство. Денят 24 февруари 1968 г. остава завинаги в историята на европейските първенства като на него в Глазгоу се събират рекордните за еврофинали 134 хиляди зрители на сблъсъка Шотландия - Англия, завършил 1:1 и облагодетелствал световния шампион.
Блестящи игри изнася и отборът на България, който е почти безгрешен в своята квалификационна група и оставя зад себе си коравите отбори на Норвегия и Швеция, както и бронзовия медалист от Мондиал'66 Португалия начело с Еузебио. В четвъртфиналите на разменено гостуване българският тим в състав: Бончев, Шаламанов, Пенев, Гаганелов, Жечев, Якимов, Попов, Жеков, Аспарухов, Котков и Дерменджиев, изнася паметни мачове срещу бъдещия еврошампион Италия. На 6 април 1968 г. пред над 70 000 зрители на националния стадион „Васил Левски" българите на треньора Стефан Божков постигат историческа победа над Италия с 3:2. Две седмици по-късно обаче в Неапол Факети, Доменгини, Юлиано, Мацола, Прати и Златното момче на италианския футбол Джани Ривера вземат своето и след 2:0 печелят място сред последните четири отбора на Евро'68. Все пак представянето на България е оценено по достойнство от цяла Европа и нашите завършват пети във финалното подреждане на турнира.
Така Италия, Югославия, СССР и Англия трябва да си оспорят притежанието на сребърната амфора на първенството на Ботуша. С пристигането си на Апенините наставникът на световните шампиони Сър Алф Рамзи самоуверено заявява, че неговият тим е абсолютен фаворит и не вижда с какво някой от другите три тима може да попречи на неговия да триумфира. Това негово лекомислие се оказва пагубно за островитяните. Легендарното ляво крило на Югославия Драган Джаич попарва английските надежди в 87-ата минута на полуфинала между двата тима. Две години по-късно на световното в Мексико след поредния самоуверен ход на Рамзи Англия е обърната от 0:2 от Западна Германия и губи световната си титла.
&format=webp)
Другият полуфинал предлага красив футбол, драма и един от най-големите прецеденти в историята на играта. На „Стадио Сан Паоло" в Неапол домакините и Сборная играят паметен мач, в който обаче не падат попадения. Минути преди да изтече 120-ата минута нападателят на Интер Анджело Доменгини праща топката в гредата за ужас на 80-те хиляди тифози по трибуните. За първи и единствен път на европейски финали се стига до теглене на жребий, който да определи победителя. Реферът от Германия Курт Ченчер привиква в съдийската стая капитаните Шестерньов и Факети и съдбоносно им поднася монета от 10 френски франка, за да изберат ези или тура. Секунди по-късно легендата на Интер Джачинто Факети изтичва към тунела на стадиона, носейки със себе си вика на победата. Представителят на УЕФА - испанецът Аугустин Пуйол, констатира философски след неаполитанската драма: „Италия заслужаваше да победи, но СССР не заслужаваше да загуби".
На 8 юни в Рим Италия и Югославия изиграват един крайно драматичен финал. Неповторимият Драган Джаич за кой ли път дава криле на „плавите" в 39-ата минута и когато девет минути преди края западните ни съседи вече се виждат като новите европейски шампиони, на сцената излиза Доменгини, който от фаул през стената изравнява резултата и спасява честта на „Скуадрата". След 120-минутна битка равенството се запазва, а веднага след последния съдийски сигнал целият щаб на Югославия изразя горещо протестите си спрямо главния рефер Готфрид Дийнст, като швейцарецът е същият рефер, ръководил световния финал между Англия и Западна Германия две години по-рано. Наистина Дийнст си замълчава при две-три крайно съмнителни ситуации в наказателното поле на домакините, което кара след двубоя Драган Джаич да изрече „този тип трябва да бъде съден за престъпление срещу футбола".
Два дни по-късно пред 70 хиляди на „Стадио Олимпико" „Скуадра адзура" взема нещата в свои ръце и след голове на Джиджи Рива и Пиетро Анастази Италия става европейски шампион. Треньорският щаб на „плавите" допуска детинска грешка, правейки едва една промяна в единайсеторката за преиграването срещу пет при италианците. Умората казва своята тежка дума за Драган Джаич и компания. Титлата на състава на специалиста Феручо Валкареджи от 1968 година доказва, че един отбор колкото и силен да е, а италианците в края на 60-те разполагат с неоспорима класа, не може да триумфира и без да има късмета на своя страна. За най-добър играч на първенството признанието си оспорват Драган Джаич и гениалният Сандро Мацола, като футболистът на Югославия печели и голмайсторския приз на финалите. Югославия губи втори финал за сребърната амфора след 1960 година, а Италия става първата европейска страна, завоювала световната, европейската и олимпийската титли по футбол.
Евро'68 - Финална фазa
ПОЛУФИНАЛИ
Югославия - Англия 1:0 - 1:0 Джаич (87)
Италия - СССР 0:0 - Италия печели чрез жребий
МАЛЪК ФИНАЛ
Англия - СССР 2:0 - 1:0 Б. Чарлтън (39); 2:0 Хърст (63)
ФИНАЛ - 8 юни 1968 г., Рим
ИТАЛИЯ - ЮГОСЛАВИЯ 1:1 (след прод.) - 0:1 Джаич (39); 1:1 Доменгини (81)
Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Ферини, Гуарнери, Кастано, Доменгини, Юлиано, Анастази, Лодети, Прати
Югославия: Пантелич, Фазлагич, Дамянович, Паунович, Холцер, Павлович, Петкович, Ачимович, Мусемич, Тривич, Джаич
Съдия: Готфрид Дийнст (Швейцария)
Стадион: "Олимпико", 85 000 зрители
ВТОРИ ФИНАЛ - 10 юни 1968 г., Рим
ИТАЛИЯ - ЮГОСЛАВИЯ 2:0 - 1:0 Рива (12), 2:0 Анастази (31)
Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Розато, Гуарнери, Салваторе, Доменгини, Мацола, Анастази, Де Систи, Рива
Югославия: Пантелич, Фазлагич, Дамянович, Павлович, Паунович, Холцер, Хошич, Ачимович, Мусемич, Тривич, Джаич
Съдия: Ортис де Мендибил (Испания)
Стадион: "Олимпико", 70 000 зрители
Голмайстор на финалите: Драган Джаич (Югославия) - 2 гола
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)