)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Евро 1992
&format=webp)
Европейското първенство през 1992 година в Швеция е може би най-странното от всички проведени до сега от 1960 година насам.
Това ни най-малко не значи, че по терени на Скандинавия е показан грозен футбол. Напротив. Всеки един от осемте финалиста се бори до край за своята чест и Евро’92 показва един много динамичен и нападателен футбол.
След разпадането на СССР в края на 1991 година, отборът класирал се за финалите на Евро’92 трябва да играе под името ОНД (Общество на независимите държави), като вместо химн преди мачовете на този състав на европейските финали се свири “Ода на радостта” на Лудвиг ван Бетховен, а на гърдите на играчите стои абрeвиатурата CIS (Commonwealth of Independent States). Иначе с добри играчи в редиците си като Михайличенко, Доброволски, Канчелскис, Коливанов, Мостовой и т.н. наследниците на СССР не успят да надскочат хаоса, който в тези години цари в бившите социалистически републики. А в квалификациите “Сборная” завършва пред бронзовия медалист от Мондиал’90 Италия...
Германия пък от десетилетия насам участва на голямо спортно състезание под един флаг. Берлинската стена е рухнала и разделението на ФРГ и ГДР вече не съществува. Така световният шампион, под ръководството на Берти Фогтс, идва с голямо настроение в Швеция и е сочен за основен фаворит за трофея. Проблемът в лагера на Бундестима се казва Лотар Матеус, като в крайна сметка капитанът от Италия’90 не заминава с тима за Швеция.
Друг фаворит е Холандия, като след слабото представяне на Мондиал’90 на мястото на Лео Беенхакер начело на европейските шампионите се завръща легендарният Ринус Микелс. Към световно известните звезди Ван Бастен, Гулит, Рийкард и Куман се е присъединил и младият нападател на Аякс Денис Бергкамп, на когото всички предричат бляскаво бъдеще.
Специалистите слагат в сметките си и Франция, като “петлите” под ръководството на Мишел Платини достигат до Евро’92 без да загубят мач. Сред французите най-вече се открояват нападателите Жан-Пиер Папен и Ерик Кантона, на които се разчита да върнат тима на европейския връх.
“Вятърът на промяната” оказва своето пагубно влияние върху изключително силния тим на Югославия, който две години по-рано на световното в Италия е на крачка от достигането на полуфинал. “Плавите” се класират за финалите в Швеция без проблеми, но десет дни преди финалния турнир УЕФА взима политическото решение, позовавайки се на санкциите на ООН, да дисквалифицира Югославия от Евро’92 и да покани на нейно място втория от квалификационната група – Дания. В този смисъл Евро’92 е този футболен шампионат, върху който политиката остави най-силно своята следа. Поканата на датчаните и “червеният картон” за Югославия е един от най-спорните моменти в историята на футбола. Ето и тези футболисти, които трябваше да участват на Евро’92 за Югославия, но не го направиха: Вратари – Омерович и Миложевич; защитници – Станойкович, Вуявич, Миланич, Йоканович, Неделкович, Дубаяич; полузащитници – Найдоски, Югович, Савичевич, Михайлович, Новак, Стойкович, Спасич, Бърнович; нападатели – Панчев, Миятович, Лукич, Кодро и Станич. (В квалификациите участие за Югославия взеха и Бобан, Бокшич, Просинчески, Шукер, Ярни и Катанец, но поради политически причини те не са включени в състава за Евро’92).
Така докато югославяните вече са на лагер и се подготвят за първия си мач с Англия, а домакините вече са напечатили официалните програми за финалите с името на Югославия, УЕФА кани Дания. Повечето от датските национали са го ударили на ваканция по плажовете, а самият селекционер на Дания Рихард-Мьолер Нилсен научава новината докато боядисва кухнята си. Поради различия с наставника капитанът на тима Михаел Лаудруп отказва да се яви за Евро’92, което е и най-голята грешка в кариерата му. По-младият му брат Бриан обаче се връща под знамената и две седмици по-късно ликува с европейската купа. Датчаните не изневеряват на екскурзионното си поведение, като по време на първенството са засичани да хапват в Макдоналдс, а преди полуфинала с Холандия отиват да играят голф.
&format=webp)
Мачът на откриването на Евро’92 предлага добър футбол, като Швеция и Франция си разделят по една точка – 1:1. Домакините обаче показват много добро лице, и именно от тук тръгна подемът за шведския футбол, който намери своя окончателен израз две години по-късно с третото място на световното в САЩ. Вратарят Томас Равели, бранителите Ериксон, Бьорклунд, Люнг, Роланд Нилсон и Шварц, халфовете Милд, Лимпар и Йонас Терн, както и трите остриета Бролин, Далин и Кенет Андерсон дават безспорна класа на шведите, като при малко повече късмет този състав би играл и финал.
За кой ли път разочарование поднася тимът на Англия, който отпадна безславно, а Евро’92 е лебедовата песен за Гари Линекер в националния тим. Така в тази група Швеция си осигурява без проблеми място на полуфинала, а двубоят Франция – Дания е за второто място. Само победа праща “датския динамит” напред. И момчетата на Рихард-Мьолер Нислен я постигат. Ларсен откри, но Папен успокоява “петлите” в 60-ата минута. В 78-ата минута обаче Ларс Елстрюб матира френския страж Бруно Мартини и Дания се намира сред четирите най-добри на континента. След фиаското в Швеция Платини никога повече не се захвана с треньорската професия.
В група две Германия и Холандия трябва да решат спора за първото място, но за тази работа принос има и Томас Хеслер, който спасява германците от загуба в 90-ата минута срещу ОНД. На стадион “Улеви” в Гьотеборг “лалетата” побеждават световните първенци в един крайно интересен двубой. Волето на Ван Бастен, което едва не счупи гредата над Бодо Илгнер, остава незабравим момент от този футболен спектакъл.
Германия не среща особена съпротива на полуфиналите с Швеция, като в герой на този мач се превръща Карл-Ханц Ридле с двете си попадения за крайното 3:2. В другия полуфинал се получава голям мач. Дания опъва до край нервите на Холандия и до 86-ата минута резултатът е 2:1 за “бяло-червените”. Тогава Франк Рийкард се оказва най-съобразителен в едно меле пред Шмайхел и опорният халф праща срещата в продължения. Там “оранжевите” имат преимущество, но Рууд Гулит и Брайън Рой са неточни. При дузпите грешката е дело на най-големия – Марко ван Бастен стреля в дясно, но миг по-късно вижда ликуващия Петер Шмайхел, който е избил удара му. Датският бранител Ким Кристофте забива последната дузпа по земя до гредата и Дания елиминира шампиона. Ринус Микелс е категоричен след загубата: “Паднахме, защото не издържахме психически”.
Общото мнение е, че Германия няма да има проблеми с Дания на финала, но на Футболният свят му предстои да види сензация. Полузащитникът Джон Йенсен с топовен шут в 18-ата минута матира Илгнер, а в 78-ата Вилфорт с удар по земята удвоява преднината на датчаните. Трябва да отбележим, че и при двете попадения на Дания в този финал остават съмнения за нарушение на правилата в атака. Германското отчаяние и датския героизъм намират своя израз при един убийствен удар с глава под гредата на Юрген Клинсман, който незнайно как Петер Шмайхел избива в корнер. Така Дания спечели своята първа европейска титла и сюрпризира цяла Европа. Играчите от Бундестима лежат в центъра на терена след финала и не знаят къде да се скрият от срам. След финала Клинсман промълви: “Не знам как загубихме. Явно футболът навлиза в нови времена и нашите методи са остарели”. Трябва да споменем и факта, че Берти Фогтс има малшанса да се лиши от услугите на своя голмайстор Руди Фьолер, който счупи своята ръка в дебютния мач с ОНД.
Дания спечели сребърната амфора в Швеция и сътворява най-голямата сензация на европейските първенства, като само титлата на Гърция 12 години по-късно може да й съперничи. Капитанът и бранител на Дания Ларс Олсен вдигна трофея над главата си в Гьотеборг и този датски тим влиза на челно място в историята.
Евро’92 – финална фаза
Група 1
Швеция – Франция 1:1
Дания – Англия 0:0
Франция – Англия 0:0
Швеция – Дания 1:0
Дания – Франция 2:1
Швеция – Англия 2:1
Класиране: 1. Швеция, 2. Дания, 3. Франция, 4. Англия
Група 2
Холандия – Шотландия 1:0
Германия – ОНД 1:1
Германия – Шотландия 2:0
Холандия – ОНД 0:0
Шотландия – ОНД 3:0
Холандия – Германия 3:1
Класиране: 1. Холандия, 2. Германия, 3. Шотландия, 4. ОНД
Полуфинали
Германия – Швеция 3:2
Дания – Холандия 2:2 (5:4 – след дузпи)
Финал, 26 юни 1992 година, Гьотеборг
ДАНИЯ – ГЕРМАНИЯ 2:0 – 1:0 Йенсен (18); 2:0 Вилфорт (78)
Дания: Шмайхел, Олсен, Сивебек (Кристиансен), Нилсен, Пиехник, Кристофте, Вилфорт, Ларсен, Поулсен, Бр. Лаудруп,
Германия: Илгнер, Хелмер, Колер, Ройтер, Замер (Дол), Бухвалд, Ефенберг (Том), Бреме, Ридле, Клинсман
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)
Стадион: “Улеви”, 38 000 зрители
Голмайстори на финалите: Хенрик Ларсен (Дания), Карл-Хайнц Ридле (Германия), Денис Бергкамп (Холандия) и Томас Бролин (Швеция) – 3 гола
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)