Евро 1976

Евро 1976

Европейските финали през 1976 година се провеждат в Югославия като градове-домакини са Белград и Загреб. Евро'76 предлага неповторимо зрелище и безсъмнено се нарежда сред най-интересните европейски първенства. И четирите отбора, класирали се за финалната фаза, играят подчертано нападателен футбол и не робуват на защитни схеми.

Люлката на шампиона е първа квалификационна група, където футболистите на Чехословакия финишират първи за сметка на претенциозните тимове на Англия и Португалия. Още в тази ранна фаза на квалификациите играчите на д-р Вацлав Йежек подсказват, че им предстои бляскаво бъдеще. На четвъртфиналите при разменено гостуване играчите, практикуващи тъй наречената „Чешка уличка", се справят и с коравата съпротива на СССР, където вече е изгряла звездата на Олег Блохин. Останалите трима финалиста също показват класа. Домакините от Югославия, водени от звездите си Джаич и Попивода, не срещат особени трудности с Уелс на четвъртфиналите, а световните вицешампиони - холандците, буквално разбиват Белгия (общ резултат 7:1). „Лалетата" са в целия си блясък, който през 1974-а година покорява любителите на красив футбол, като Кройф, Рензенбринк, Неескенс, Реп, Рийзберген, Вим Янсен и останалите от страховития „оранжев" отбор са считани от специалистите за фаворит номер 1. Четвъртият финалист - Западна Германия, също не изневерява на безкомпромисния си стил, като световните и европейски шампиони не срещат проблеми срещу Испания на четвъртфиналите. Тимът на Хелмут Шьон няма никакви проблеми и преди това в осма квалификационна група, където мери сили с далеч по-слабите отбори на Гърция, Малта и България. За българите остава утешението, че успяват да направят 1:1 със световния шампион на препълнения стадион „Васил Левски" в София.

Жребият за полуфиналите в Югославия е такъв, че очакваният финал Западна Германия - Холандия, който би бил повторение на мача за титлата от Мондиал`74, е осъществим стига западногерманците и „оранжевите" да спечелят полуфиналните си битки. Философът от Прага д-р Йежек прави дръзка прогноза при пристигането си в Загреб за полуфиналния мач с Холандия. „Според мен шампиони ще станат домакините от Югославия, а Холандия ще завърши на второ място. Очаквам моят отбор да завърши на последно място в турнира, но пък да си призная - аз никога не съм бил точен в прогнозите". Няколко дни по-късно футболният свят става свидетел на сбъдване на прогнозата на д-р Йежек, но в обратен ред - първенец става неговият тим, а домакините завършват последни в класирането на финалната четворка.

Чехословаците изиграват паметен мач срещу Холандия, като след 3:1 след продължения печелят място във финалната среща. Двубоят, игран под проливен дъжд в Загреб, се запомня и с нервните изблици на фаворизираните „лалета", както и със слабата игра на суперзвездата Йохан Кройф. Малко след Евро`76 на бял свят излизат дрязгите, виреещи в холандския лагер по време на шампионата, лошият климат, разхайтеността на Кройф и известна част от останалите звезди и разногасията им със селекционера Георг Кнобел, които също допринасят за провала на футболистите от Ниската земя.

Другият полуфинал предлага невероятен спектакъл, като този мач и до ден днешен нагарча в съзнанието на по-възрастните футболни фенове в южната ни съседка. След половин час игра „плавите" вече водят с 2:0 на шампиона Западна Германия. 25-минути преди края Флое връща един гол за тима на Хелмут Шьон и тук легендарният специалист с каскета вади от ръкава си своя скрит коз - Дитер Мюлер. 22-годишният дебютант изравнява в 81-ата минута и праща мача в продължения, а в 115-ата и 119-ата минути смалчава окончателно претъпканите трибуни на „Мала Маракана" в Белград.

След злощастното отпадане стадионът в столицата на Югославия е на половина пълен за финалния двубой между единайсеторките на Чехословакия и Западна Германия. Евро`76 предлага на света поредната драма. 2:0 за Чехословакия до 25-ата минута след попадения на Швехлик и Добиаш, гол на Дитер Мюлер малко по-късно за 1:2 и когато секунди преди последния съдийски сигнал момчетата на д-р Йежек вече се виждат със сребърната амфора в ръце, Хьолценбайн сякаш от нищото изравнява и носи продължения. За първи път в историята на големите футболни първенства съдбата на купата е решена с дузпи. Първите трима изпълнители за двата отбора са безпогрешни. При 4:3 за Чехословакия зад топката застава най-добрият изпълнител на наказателни удари в Бундеслигата - Ули Хьонес. Миг след своя удар Хьонес се хваща за главата, а топката пада далеч зад вратата в трибуните на „Мала Маракана".

„Никога няма да забравя този пропуск, когато видях кълбото да прелита над вратата всичко пред очите ми помръкна", споделя по-късно нападателят на „Маншафта". За решаваща дузпа зад топката застава Антонин Паненка, който секунди по-късно се превръща в герой на цяла Чехословакия, а изпълнението му завинаги влиза във футболните учебници. Мустакатият футболист елегентно копва леко топката в центъра на вратата и за политналия вляво Сеп Майер не остава нищо друго освен с поглед да проследи безпрепятственото й влизане в мрежата. „Чехословакия спечели заслужено, но истината е, че нямахме късмет при дузпите. Тази проклета дузпа на Ули Хьонес ще ме преследва и на смъртния ми одър", горчиво заявява Хелмут Шьон след финала. Всички специалисти, в това число и Краля Пеле, са единодушни, че изпълнението на Паненка може да бъде дело или на гений, или на луд. Действително, до ден днешен изключително рядко, било то и в мач от по-малък ранг, футболистите си позволяват толкова технични изпълнения в стил „Паненка". Всяко правило има и своите изключения като в случая то е дело на Франческо Тоти, изпълнил своята дузпа по подобен начин в полуфинала на Евро 2000 24 години по-късно.

Евро`76 без никакво съмнение е едно от най-интересните европейски първенства, като и четирите мача, изиграни по терените на Югославия, завършват след 120 минути игра. Чехословашкият футбол намира своя успех след загубените финали на световните първенства през 1934-а и 1962-а години. Освен Паненка можем да споменем и прекрасния страж на тима на д-р Йежек Иво Виктор, както и капитана Антон Ондруш. Четири години по-късно битката за европейския трон е подновена в Италия.

Евро'76 - Финална фазa

ПОЛУФИНАЛИ

Чехословакия - Холандия 3:1 (след прод.) - 1:0 Ондруш (19), 1:1 Ондруш (74-авто гол), 2:1 Нехода (114), 3:1 Весели (118)

Югославия - Западна Германия 2:4 (след прод.) - 1:0 Попивода (18), 2:0 Джаич (31), 2:1 Флое (64), 2:4 Д. Мюлер (81, 115, 119)

МАЛЪК ФИНАЛ

Югославия - Холандия 2:3 (след прод.) - 0:1 Геелс (27); 0:2 В. ван дер Керкхоф (38), 1:2 Каталински (43), 2:2 Джаич (83), 2:3 Геелс (107)

ФИНАЛ - 20 юни 1976 г., Белград

ЧЕХОСЛОВАКИЯ - ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ 2:2 (5:3 след дузпи) - 1:0 Швехлик (8); 2:0 Добиаш (25), 2:1 Д. Мюлер (28), 2:2 Хьолценбайн (90)

При дузпите:

1:0 Масни
1:1 Бонхоф
2:1 Нехода
2:2 Флое
3:2 Ондруш
3:3 Бонгартц
4:3 Юркемик
4:3 Хьонес - пропуск
5:3 Паненка

Чехословакия: Виктор, Пиварник, Ондруш, Чапкович, Гьог, Добиаш (Весели), Модер, Паненка, Масни, Швехлик (Юркемик), Нехода

Западна Германия: Майер, Фогтс, Бекенбауер, Шварценбек, Дитц, Бонхоф, Беер (Бонгартц), Вимер (Флое), Хьонес, Д. Мюлер, Хьолценбайн


Съдия: Серджо Гонела (Италия)

Стадион: "Цървена звезда", 45 000 зрители

Голмайстор на финалите: Дитер Мюлер (Западна Германия) - 4 гола