Алекс Грозданов: Бих играл финала с Италия отново
В новия епизод на VolleyCast водещите Анатоли Гьонов и Александър Кепев посрещат специален гост – капитанът на българския национален отбор по волейбол Алекс Грозданов.
Разговорът е всичко друго, но не и стандартно интервю. Това е среща с човека зад състезателя – с неговите страхове, мечти, приятелства и малките моменти, които изграждат голямата кариера. Алекс откровено разказва за пътя си във волейбола, за различните отбори и лиги, през които е минал, и за онзи неочакван момент, в който разбира, че ще бъде капитан на националния отбор:
Алекс Грозданов №1 по блокади в Полша
"Никога не съм си мечтал да бъда капитан на националния отбор. Аз исках да играя за националния отбор. Изведнъж в съблекалнята преди мача треньорът обяви кой ще е капитан. Стъписах се в началото."
Един от най-емоционалните моменти в епизода е споменът за открития автобус и празненствата в центъра на София – момент, който Алекс описва не като звезден, а като детски и истински:
Алекс Грозданов и Богданка с нова лесна победа в Полша
"По-скоро се чувствах като дете, не като рок звезда, и някаква детска мечта ми се сбъдваше, която даже не съм знаел, че съм имал..."
В разговора не липсва и житейска мъдрост. Алекс споделя как с времето е осъзнал, че материалните символи на успеха не идват просто така, а са резултат от труд и постоянство и че по- опитните му колеги могат да му дадат най- ценните уроци за спорта. Особено силен акцент е поставен върху отборния дух и приятелствата в националния отбор – връзки, които надхвърлят спорта и се превръщат в семейство. С много смях Алекс разказва за отношенията си с Аспарух Аспарухов и Мартин Атанасов. Споделя и неразказани досега истории от моментите в една стая с Цветан Соколов и по-късно със Симеон Николов.
Алекс говори и за ненадминатите умения на съотборниците си:
"Ние затова стигнахме до това заветно второ място. Във всяка една ситуация някак си съумяваме да си помагаме един на друг."
Финалът на епизода разказва за една детска, но изключително силна мечта, която Алекс носи със себе си от години:
"Много забавен момент беше когато свърши финала, наградиха ни и т.н. На другия ден, събудих се, закусвахме. Поглеждам си телефона и то е 11:11 часа и по инерция отново си казах, че искам да бъда най-добрият център в света. Блокирах за секунда, замислих се, засмях се.”
Епизодът с Алекс Грозданов е доказателство, че зад успехите стоят не само физическа подготовка и талант, а и смирение, приятелство, хумор и една мечта, която никога не си позволяваш да пуснеш.