Кои са пилотите, които прекратиха предсрочно договорите си в MotoGP

Ако световният шампион Хорхе Мартин напусне отбора на Априлия в края на сезона, той ще стане 13-ят пилот от началото на MotoGP-ерата, който прекратява предсрочно договора си с даден тим и го напуска.

Испанецът се присъедини към марката от Ноале в началото на годината, след като беше пренебрегнат от Дукати при избора на нов съотборник на Франческо Баная за сметка на Марк Маркес. Мартин обаче участва в само един от първите шест кръга за сезон 2025 заради серия от контузии, а след Гран При на Франция се появиха спекуалции, че Мартинатора иска да напусне Априлия в края на сезона.

В случай, че това се случи, той ще последва примера на 12 други пилоти, които по една или друга причина са напуснали отборите си предсрочно. Някои от тях го правят, защото решават да прекратят състезателните си кариери, а други просто решават да потърсят алтернативно развитие на кариерите си.

Ето и пилотите, които напускат своите отбори в MotoGP предсрочно и защо:

Марко Меландри: Дукати (2008) и Априлия (2015)Петкратният победител в стартове от кралския клас се присъедини към Дукати в началото на 2008 година, за да партнира на действащия шампион Кейси Стоунър. Както много други обаче италианецът също имаше трудности върху 800-кубиковия мотор на Дукати и след само три влизания в топ 10 в рамките на сезона той и Дукати се разделиха по взаимно съгласие.

След преминаване в Световния супербайк шампионат (WSBK) в края на 2010 Меландри се завърна в MotoGP през 2015 с възродения тим на Априлия. Тяхното партньорство обаче приключи след само осем състезания, в които Меландри не взе нито една точка.

Колин Едуардс: Форуард Ямаха (2014)Още в началото на 2014 година Едуардс обяви, че това ще бъде неговият последен сезон в MotoGP. Тексаското торнадо обаче реши да сложи край на кариерата си в средата на кампанията, след състезанието в Индианаполис и беше заменен от Алекс де Анджелис до края на сезона.

Кал Кръчлоу: Дукати (2014)Кръчлоу регистрира само един подиум в единствения си сезон в Дукати, в който остана твърдо в сянката на съотборника си Андреа Довициозо. Британецът и Дукати се разделиха по взаимно съгласие в края на 2014 година, след което той премина в LCR Хонда, където и завърши кариерата си през 2020 година.

Сам Лоус: Априлия (2017)Лоус дебютира в MotoGP през 2017 година с Априлия с двугодишен договор, но марката от Ноале избра да активира клауза в неговия договор и да го смени със Скот Рединг след само един сезон.

Йонас Фолгер: Tech3 Ямаха (2018)След впечатляващ старт на неговата кариера, включително и подиум пред родна публика в Германия, Фолгер пропусна последните четири кръга за сезон 2017 заради здравословни проблеми. Впоследствие той беше диагностициран със синдрома на Жилберт и се раздели с Tech3 Ямаха малко преди старта на сезон 2018, което принуди сателитния тим на Ямаха да му търси заместник в последния момент.

Йоан Зарко: КТМ (2019)След страхотни два сезона като сателитен пилот на Ямаха Зарко получи шанс да стане заводски пилот в лагера на КТМ през 2019 година с двугодишен договор. Той обаче имаше много трудности с адаптацията си към RC16 и в средата на сезона помоли да бъде освободен от втората година на договора си.

Неговите намерения бяха той да завърши сезон 2019, но от КТМ избраха да го сменят с тестовия си пилот Мика Калио за последните шест кръга. Зарко взе участие в три от тях като резерва в екипа на LCR Хонда, преди през 2020 да премине в лагера на Дукати като част от Авинтиа Дукати, след което премина в Прамак през 2021, а от началото на 2024 е титуляр в LCR Хонда.

Карел Абрахам: Авинтиа Дукати (2019)Привличането на Зарко от страна на Авинтиа Дукати беше за сметк на Абрахам, чиято кариера в MotoGP приключи след раздялата с Авинтиа.

Хорхе Лоренцо: Хонда (2019)Всички обещаваха това да бъде мечтаният отбор, но партньорството между Лоренцо и Марк Маркес в Хонда завърши след само един сезон. Трикратният шампион в MotoGP избра да прекрати кариерата си заради множеството контузии и незадоволителните си резултати след само един сезон с Хонда, в който той събра едва 28 точки.

Андреа Яноне: Априлия (2020)Четиригодишно наказание за употреба на допинг попречи на Яноне да изпълни втория сезон от договора си с Априлия и практически сложи край на неговата кариера в MotoGP. Маниака се завърна в кралския клас в края на миналата година като заместник на Фабио Ди Джанантонио във VR46 Дукати за Гран При на Малайзия, където той даде положителни допинг тест през 2019 година.

Маверик Винялес: Ямаха (2021)В средата на сезон 2021 Винялес и Ямаха се разбраха да се разделят по взаимно съгласие в края на годината, анулирайки втората година от договора помежду си. Двете страни обаче се разделиха предварително, след като от Ямаха обвиниха Винялес, че умишлено се е опитал да взриви двигателя си в Гран При на Щирия в Австрия. Няколко кръга по-късно испанецът се присъедини към Априлия.

Андреа Довициозо: RNF Ямаха (2022)Довициозо започна сезон 2021 на резервната скамейка, но след раздялата между Ямаха и Винялес беше повикан от японския производител за пилот в екипа на RNF. Само година по-късно италианецът прекрати кариерата си след домашния си старт на „Мизано“, най-вече заради трудностите, които всички пилоти освен Фабио Куартарари изпитваха с мотора на Ямаха.

Пол Еспаргаро: Tech3 ГасГас (2023)През 2023 пред КТМ стоеше дилемата с бъдещето на Педро Акоста, който по това време беше в Moto2, но нямаше място за него в MotoGP. В крайна сметка Еспаргаро, който се контузи тежко още на старта на сезон 2023 в Португалия, беше принуден да заеме позицията на тестови и резервен пилот и да освободи място за Акоста.

Марк Маркес: Хонда (2023)В началото на 2020 година Маркес се обвърза с Хонда до края на сезон 2024, но след неговата контузия и спада в представянето на Хонда той и японската марка се разделиха в края на 2023 година. След това испанецът премина в Грезини Дукати, а от този сезон е заводски пилот на Дукати.