Франческо Кадеду: В Нефтохимик е осигурено всичко, за да се мисли само за волейбол

След като малко повече от две години бе начело на другия бургаски волейболен тим – Дея, Франческо Кадеду пое миналия вторник ВК Нефтохимик 2010. 50-годишният сега италианец е в Бургас от Коледа на 2022 г. С Дея спечели Купата на България за миналата година. Във ВК Нефтохимик 2010 започна с две победи с по 3:2, след като зае мястото на подалия оставка символ на клуба Иван Станев. Тази събота му предстои бургаско дерби срещу бившия му тим Дея.

Гвоздеят на 17-ия кръг на Ефбет Суперволей е в 19:00 утре в зала „Бойчо Брънзов“. По този повод Кадеду даде интервю за официалния сайт на ВК Нефтохимик 2010.

– Г-н Кадеду, какви бяха вашите впечатления от ВК Нефтохимик 2010, преди да дойдете в клуба?

– Нефтохимик е исторически клуб. Всички се изказаха добре за клуба, организацията му и желанието винаги да се играе за нещо голямо.

– Как бихте описали клуба сега, когато вече сте част от него?

– Както казах, дойдох в един много организиран клуб: ръководство, служители, щаб – всеки знае какво трябва да направи и какво е нужно да се направи, за да мислим ние – треньор и играчи, само за волейбол. В такъв случай е ясно, че като се вземе всичко това предвид, целта може да бъде една – да се стигне до мачовете за титлата. Дали има напрежение? След съм бил в клубове като Кунео, Мачерата (Лубе – бел. ред.), Перуджа, мога да кажа, че без напрежение не се правят важни стъпки. Ние сме късметлии, че правим това, което ни харесва, което мнозина биха искали да правят, и ни плащат да го правим, осигурявайки ни най-добрите условия, за да го направим.

– Какво знаехте преди идването си за играчите от настоящия отбор? Имали ли сте контакт с тях, освен с Георги Братоев, с когото бяхте заедно в Дея?

– Честно казано, през годините често се засичахме и във фитнеса, и в залата. Пътищата ни с Красимир Георгиев се пресякоха преди няколко години в Италия. Стоян Димитров беше в националния отбор до 21 години, когато аз бях в щаба. Розалин Пенчев е част от историята на българския волейбол, както Георги Братоев и Добри Димитров. С други сме се изправяли един срещу друг през отминалите сезони. Владислав Иванов е може би най-опитният играч, когото най-малко познавам. С него обаче веднага имахме едно взаимно спортно-техническо усещане.

– Познавахте ли бразилския център Педрао преди от световните клубни първенства? Той има три световни титли със Сада Крузейро, вие също сте бил част от този форум.

– Да, засичали сме се, но никога не сме били преки съперници. Той е голям спортист, трябва само да намери себе си, но ще го направи.

– Какво липсваше на Нефтохимик след титлата през 2023 г.?

– Мога да говоря само от това, което съм видял като съперник. Напускането на титулярния диагонал (Мурад Хан – бел. ред.) миналия сезон оказа отрицателно влияние, защото в хода на сезона не е лесно да се намери състезател, който прави разликата. След това контузията на Иван Станев, който тогава бе титулярен разпределител, усложни нещата още повече. Има сезони, които започват по труден начин и не е лесно да върнете нещата на местата им.

– Какво успяхте да направите за първите си два мача, които спечелихте с по 3:2 над Дунав и Пирин (Разлог)?

– Да си призная, само отчасти направихме това, което искахме. Спечелихме и това е най-важното. Борихме се – в Русе без Аксел Трухчев и у дома срещу играчите на Пирин (които поздравявам за това как се държат в полето и за решимостта, която влагат при всяка топка, играейки повече с желание, отколкото с техника). Екипът ни – състезатели и треньори, знае, че трябва да направи крачка напред в играта. Но отнема време, за да приложа на практика моята система, която се състои от ефективност и взаимопомощ между играчите.

– Какво е един петгеймов мач – много пропуснати възможности или шампионски характер?

– Има няколко фактора – спортно-техническият е ясен: сервисът и контролът върху грешките често правят разликата; характерът те държи в мача, дори когато изглежда, че резултатът те е отписал.

– Какъв треньор сте – учител или приятел?

– Не съм учител, въпреки че работя много върху техниката и обичам да давам съвети, които понякога се повтарят. Приятел? Не. Виждам се повече като баща – ако трябва да повиша тон, го правя, ако трябва да дам съвет, го давам, дори и да не е поискан. Понякога не е комфортно – този, който е баща, го знае. Моят ме научи, че важното е ясно да знам какво искам, да нямам пристрастия. Един баща дава отпечатък, който остава за цял живот. На волейболното игрище дава модел за игра и подражание. Защото ако аз не съм мотивиран на всяка тренировка, как могат да бъдат мотивирани моите играчи?

– Какво е чувството да се изправите срещу бившия си отбор Дея в бургаското дерби като треньор на Нефтохимик?

– Ще бъде труден мач- като другите. От спортна гледна точка ще бъде битка, изтъкана може би не толкова от зрелищна игра, а от много емоции. Дея беше проектиран да играе финали за титлата – също както Нефтохимик. Който контролира по-добре топката в своето поле, той ще вземе мача.

– Защо харесвате Бургас?

– В чисто човешки план Бургас е спокоен град, с много атракции за едно семейство. Това изглежда нормално за българите, но, повярвайте ми, в Италия се мъчим да намерим площадка, на която да заведем децата да играят. Харесва ми морето. Бил съм в много градове, които са на море. Дори и да не ходя често на брега, обичам да си мисля как мога да отида там, когато искам, и да чуя вълните. Всичко, което трябва да направя, е да се разходя – и те са там. Вземете и хората – те са дружелюбни, животът е хубав. Накратко казано, не се сещам за нищо, което да не ми харесва.

– Кое е любимото ви място?

– Спортната зала. Прекарвам много време там. Мисля, че съм прекарал в зала „Младост“ повече време от всеки друг треньор. Сега, като сме в „Бойчо Брънзов“, е по-сложно, защото делим залата с баскетбола. Много ми харесва, че винаги намираш вратата на залата отворена. В Италия в един момент спортните зали ги затварят и не може всеки да е там 24 часа в денонощието.

Снимка: ЕЛИН БОШУРОВ