Мусиала за новия договор с Байерн, най-щастливите и най-тъжните моменти през годината и кой играч е бил неговият герой

Младата звезда на Байерн (Мюнхен) Джамал Мусиала даде дълго интервю пред “Билд”, в което говори за плановете си, най-хубавите си преживявания в баварския гранд и хобитата си, като направи и равносметка на отиващата си година.

За новия договор с Байерн

“За съжаление все още няма коледен подарък, който да мога да направя на феновете. Няма да има новини в скоро време. Напоследък имахме много мачове, много пътувания. Фокусът ми е върху мачовете. Искам да бъда свободен на терена, дори и да ми се оказва голям натиск отвън. Аз съм спокоен.

Има много неща, на които обръщам внимание за новия договор. За мен е важно да се чувствам комфортно и да мога да се забавлявам на терена, да сме конкурентоспособни и да можем да се борим за трофея в Шампионската лига. В обобщение, всички фактори, които допринасят за това голямо решение за мен, просто трябва да се чувстват добре и правилно“.

За целите си в Байерн

“Бих искал да оформя ера в Байерн, ако удължа договора си с клуба, това е моята цел и стремеж. Но също така знам, че трябва да работиш за това - с победи, с титли и големи трофеи - тогава ще получиш такава позиция. Бих искал да работя за това в Байерн“.

Най-щастливият момент през 2024 г.

“Когато отстранихме Арсенал на четвъртфиналите на Шампионската лига. След това, когато Фонзи (б.ред. - Алфонсо Дейвис) вкара гол в Мадрид, с който ни изведе напред с 1:0 във втория мач от полуфиналите. А всъщност и цялото Европейско първенството беше момент на щастие: всеки гол, всяка среща с феновете. Голът ми в мача на откриването срещу Шотландия, победата на 1/8-финалите срещу Дания. Бях щастлив до мача с Испания”.

А най-тъжният?

“Всъщност както поражението срещу Испания, така и отстраняването ни в последната минута на полуфинала на Шампионската лига в Мадрид срещу Реал бяха много тежки. След поражението срещу Испания главата ми беше празна. Не бях очаквал това, всичко вървеше добре, мислите на отбора бяха много позитивни. Понякога можеш да усетиш, когато един отбор не е в добра форма. Тогава едно поражение не боли чак толкова много. Но когато е несправедливо, боли много“.

За ръката на Кукурея

“Често сънувам ситуацията с ръката. Вече не мога да я променя. Когато днес я видя някъде в Интернет, винаги я отбягвам и скролвам надолу - например в Instagram. Вече не мога да я гледам. Моето усещане е, че ударът ми тогава щеше да се превърне в попадение за Германия. Усещаше се, че топката ще влезе във вратата. Но никога няма да разберем. Това все още горчи. Енергията в отбора беше толкова голяма“.

За малко по-добрата оценка на Виртц в играта ФИФА

“(Смее се). Мога да го преживея. Фло (б. ред. - Виртц) имаше много добра година, така че не се притеснявам от рейтинга. Подобни неща са ме притеснявали повече в миналото. Сравненията между нас двамата винаги идват отвън. Просто исках да давам най-доброто от себе си и да се усъвършенствам, не съм се сравнявал с Фло или да съм го възприемал като съперник. Но видях, че в Twitter например често се появяваха такива сравнения и видеоклипове. Негово е решението къде ще играе, ако дойде в Мюнхен, ще се забавляваме много на терена”.

Тайната зад зачестилите негови попадения с глава

“Става дума по-скоро за позициониране, отколкото за практикуване на удари с глава. По-често влизам в наказателното поле, новата ми позиция прави това възможно. Искам да съм готов за лесни голове, да чуквам топката в мрежата или такива след центрирания. Научих много от Хари Кейн и Томас Мюлер, включително по време на видеосесиите. Томас ми каза: “Имаш височината да вкарваш голове с глава! Използвай това“.

За кои спортни легенди би платил, за да ги гледа на живо

“Няколко са: баскетболистите Стеф Къри, Леброн Джеймс, Кевин Дюрант. С удоволствие бих гледал техен мач. Що се отнася до футбола, бих платил пари за Меси, Роналдо или Неймар. Като дете почти винаги съм имал фланелки на Меси. Имах и една с Неймар, но Меси беше моят герой, моят любим играч”.

Роден в Щутгарт, израснал в Англия, сега е в Мюнхен, кое място нарича свой дом?

“Домът е там, където е семейството ми. В Мюнхен имам много приятели, дори извън футбола, с които мога да се забавлявам, обичаме да си прекарваме приятно заедно. Наслаждавам се на града. Чувствам се комфортно в Мюнхен. Като семейство тогава в Англия не знаехме как ще ни се отрази Брекзит. Ето защо това оказа голямо влияние върху решението ни да се върнем в Германия“.